Кметът Тодор Попов и зам.-областният управител Йордан Кожухаров присъстваха на традиционното зарязване на лозовите масиви във винарското шато „Беса Валей“, край с. Огняново. Стотици гости уважиха ритуала, който се провежда там всяка година на тази дата, като си пожелаха здраве и берекет през тази година.

Свети Трифон се приема за покровител на лозари, кръчмари и градинари. И така в нашата традиция се преплитат честването на Свети мъченик Трифон с народния празник Трифон Зарезан – един от най-буйните и жизнерадостни народни празници.

И ако житието на светеца ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, заради силната му вяра, то по стар български обичай притча за Трифон Зарезан е изпълнена с добродушен присмех. Ето какво гласи тя:

Един ден в началото на февруари Трифон се стъкмил да ходи да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница:

– Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа.

Затичала се Трифоница и видяла, че мъжът ѝ, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Отново се присмял Трифон:

– Аз да не съм пиян, та да си отрежа носа? Аз режа не така, а така – показал – и като замахнал с косера, клъцнал носа си.

От тук идва и народното название на празника: Трифун Зарезан, Трифун Чипия, Трифун Пияницата…

На този народен празник ясно личи и „първообраза“ му – големите пролетни Дионисиеви тържества, които траките необуздано празнували. Много от съхранените обреди и обичаи са идентични с играните някога мистерии в чест на Дионисий – бога на плодородието, веселието и виното.

На Трифоновден стопанките ставали рано, омесвали прясна пита, пълнели кокошка с ориз и я изпичали. По традиция те правели още тутманик, препечен суджук и пържени яйца, наливали бъклица с вино и всичко приготвено слагали в нова шарена торба.

Така стъкмени мъжете тръгвали за лозята „да кроят“, да подрязват, лозовите насъждения, та всяка лоза – да дава – чебър вино. Според обичая всеки стопанин отрязвал от своето лозе по няколко пръчки и поливал отрязаното място с вино. Свежите пръчки свивал на венче, с което украсявал калпака си.

Сбрани на лозовите масиви, мъжете си избирали и „цар“. Това обикновено бил този, чийто лозя през изминалата година били родили най-много, или пък – най-щедрият и уважаван мъж от селото. Окичвали „царя“ с венец и гердани от здравец, чимшир и млади лозови филизи. А после сядали, вадели от торбите приготвеното от стопанките им и си правели шумно угощение, опитвайки от виното един на друг.

Добре пийнали и похапнали, те тръгвали към селото, като качвали „царя“ на „колесница“ и се редували да го теглят. В селото минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли, а домакините изнасяли котли пълни с вино, черпели и поливали главата на „царя“.

След като обикаляли всички домове, мъжете се събирали в „царската“ къщата или на мегдана и продължавали празника до първи петли.