Цветана Златева ражда  втората си дъщеря Николинка на 4 октомври  1974г. в Родилното отделение на Окръжната болница в Пазарджик.След един ден започнах да кърмя бебето си . Спомням си , че по някое време започнаха да влизат и излизат медицински сестри и акушерки и да ни молят да кърмим едно  новородено детенце. Нищо не ни обясниха за него и майка му, разказва Цветана.

Казали им само, че и за майките е хубаво да кърмят по-често,  защото  така ще имат повече мляко. В стаята били настанени три родилки, но само 25-годишната жена се съгласила да кърми малкия Виктор Рамирес от Чили.  Бебето беше увито и това, което съм запазила като спомен е, че имаше голяма главичка и къдрава черна коса. Аз кърмех мойта дъщеря, а след това ми носеха и момченцето. Кърмех и него, докато бях в болницата с дъщеря ми, обяснява Цветана Златева. Един ден в стаята влезе руса жена.

Не я познавам, но като ме видя, че кърмя момченцето ми благодари и излезе, спомня си днес 70-годишната жена.Чула докато била в болницата за тежък случай на родилка, за която лекарите се борили много, но не знае дали това е чилийката Елиса, която е майката на малкия Виктор. Това което още си спомня са имената на лекаря  д-р Младен Младенов и акушерката Йорданка Вълканова, но  не знае дали те са спасили живота на чилийката и нейното бебе. Направих една добрина, която цял живот не съм забравила.

Не съм забравила и малкото човече с къдрава черна коса, казва Цветана, която работи като продавачка на вестници. Тя прочела  преди  няколко дни във вестник  историята на  Виктор Рамирес, който  се е върнал от Чили , за да търси лекарите и родилките, които са го кърмили.Аз съм една от тях , казва тя на своята дъщеря и я моли да пише във фейсбук и да го намери. Възрастната жена  и дъщеря и Николинка  се надяват  той отново да  дойде  в Пазарджик и да се срещнат.

Самият Виктор е изключително развълнуван да разбере, че млечната му майка Цветана си е спомнила за него. Много се вълнувам, когато знам, че тя е там, че е истинско, че всичко е истинско, а не излюзия, че в Пазарджик е имало хора с толкова много човечност и все още съществуват. Ще се върна възможно най-скоро. Трябва да затворя този кръг от живота ми . Искам да благодаря на тази жена и да я прегърна като моя майка. Преди нямах възможност да се върна в Пазарджик, но винаги имах намерение. Много пъти мислех за връщане, когато майка ми беше жива. Понякога животът е по-сложен и трябва да вземате решения. Понякога моментът не е подходящ. Майка ми Елиса много обичаше България и винаги искаше да се върне,но за съжаление не успя да го направи, разказва Виктор.

Виктор  Рамирес  от Чили , който е роден в Пазарджик преди 45 години посети МБАЛ-Пазарджик на 14 февруари. Той  се върна в България , за да види мястото, където се е появил на бял свят и да открие, ако може  лакари и родилки, които са го кърмили . Виктор Федерико Аренас Рамирес се ражда на 6 октомври 1974г. в родилното отделение на Окръжната болница.Майка му Елиса има тежко раждане и е спасена от пазарджишките лекари, но не може да се грижи първоначално за детето си и да го кърми. Тя и бебето остават в болницата 40 дни, а за да може малкия Виктор да оцелее е кърмен от много родилки в отделението.