Интервю на Ани Стойкова, председател на ДПХ – Пазарджик с художничката Бояна Попова

Представи се с няколко думи.

Завършила съм художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив. Впоследствие и специалност „Публична администрация“във ВТУ , филиал Пловдив. Връзката си с изобразително изкуство, обаче не съм прекъсвала никога. От три години съм член на Дружеството на пазарджишките художници. Просто се радвам, че на 44- годишна възраст, срещнах човека до мен, с който можах да се преместя от града и имам възможност да рисувам, и то в почти пълна изолация, което за мен е добре. Трудно се издържа, но си отдаден изцяло. Въпросът е в това, че силно пожелах да се махна и да заживея вътре в себе си. Това уединение ме подтикна към непрекъсната работа и в нея  намирам спасение.

На 17 февруари откри втора самостоятелна изложба при нас. Разкажи ни малко повече за нея.

Изключително съм щастлива за възможността да направя тази изложба тук, още -повече, че тя е свързана с наближаваща моя кръгла годишнина. Благодарна съм на големия художник Румен Нечев, който откри изложбата. Благодаря и на всички гости, които уважиха нашето събитие.  Представям 32  творби, съвсем нови от миналата и началото на тази година. Работите ми са чисто емоционални, съвсем спонтанни, понякога рисувам буквално чувствата си, които осъзнавам, а друг път те сами се появяват върху листа. Често рисувам с първия материал, който ми е попаднал, за да не загубя емоцията.

Какво е важно за теб в изкуството? Комфортно ли е да си художник?

В изкуството винаги най-важни за мен са били моментът на емоция и откровеност. Емоцията е необходимо да бъде силна, а откровеността в тези моменти е трудна. Колкото е трудна, толкова е и необходима. В този смисъл да си художник не е чак  толкова комфортно, но е меко казано вълнуващо. За хората, които са изначално свързани с изкуството, то е животоспасяващо.  Мислила съм по този въпрос и извън интервюто. В моменти, в които не виждам нищо ясно в бъдещето, го правя на листа. Точно така, рисувам и това ми отнема цялото внимание.

Къде е границата между изкуството и живота, има ли такава при теб?

Не бих могла да направя. Знам го от опит. В периоди, в които по неволя съм се отдалечавала от изкуството съм се чувствала извън себе си. Знам  ли, то всичко е търсене, нямам представа, какво би било утре, не виждам граница.

Чувстваш ли се свободна да се изразиш?

Да, чувствам се свободна и мисля, че това е най-силната ми страна. Разбрала съм, че трябва да правя това, което чувствам и в това отношение не правя никакви компромиси в работата си.

Пожелай нещо на колегите от дружеството.

Всеки да извърви собственият си път по най-добрия начин .