Д-р Станимир Куюмджиев

Едва ли преди десетина години, когато в Батак под ръководството на г-жа Иванка Домусчиева, едно малко момиченце хваща молива и зашарва по белия лист, е предполагало , че някога ще експонира в самостоятелна изложба. Но ето че развълнувано жужаща многобройна група хора, пред входа на камерната зала на галерия „Г.Машев“,Пазарджик, любопитно надзъртаха през стъклата. Ученици, родители, преподаватели от ЕГ „Бертолт Брехт“ се тълпяха с нетърпение да влезнат вътре, та заличката се „пръскаше по шевовете“, а по стените и грееха неголями картини.

С младежка дързост и много плам  Десислава Йорданова, още ученичка в последен клас на езиковата ни гимназия, е организирала експозицията си и смело показва на обществото таланта и уменията си. Повечето и рисунки са на различни цветя изпълнени в прецизна графична или акрилна техника. Маниерът и напомня за  изяществото на китайските или японските гравюри – ясен и точен рисунък, нежен цвят и топлота на излъчването – може би защото самата тя е необикновено красива и очите и греят запленяващо.Личи си любовта , с която са сътворявани картините, играта на изтънчения щрих и усета за реалистичност, който липсва на доста художници.

Друга група са акрилните изображения на разцъфнали дървета, контрастиращи с моливно-маркерните изпълнения, тип „Татоо“ на дракони или фантазни композиции. Силно впечатляват двете азиатски „Мандали“, плод на упорита и дълга работа, която само човек, опитал такъв рисунък, може да оцени адекватно.

В разговор Деси сподели,че за интереса и към рисуването и познанията за различните стилове в изкуствата има принос също г-жа Перничева в гимназията.Естествено художничката говори за преподавателите си с благодарнист и признателност,а те се гордеят с плода на труда си.

Бъдещето си младата художничка вижда в доусвояването на западни езици и висше обучение в областта на „Комуникационен менижмънт“ и „Графичен дизайн“. Съдейки по показаните до тук способности, мисля, че успехът и предстои.

Залата вече се поизпразни от фенове на Десиното изкуство и тя с усмивка изпращаше последните, а от стените грееха творбите и – спокойни, чисти, добронамерени. Желаещите биха могли да им се порадват до края на февруари, а защо не и да отнесат някои в домовете си?