Марияна ВЛАХОВА

Рано тази сутрин седемнайсетгодишно момиче само е потърсило и намерило смъртта си. Под релсите на влак. Вероятно е тръгнало за училище. Вероятно към моя град. Вероятно…, вероятно…. А би трябвало да е невероятно, да е невъзможно, да не се случва! Живеем в отвратително време, в което, като че ли, всичко губи смисъла си. Да, винаги е имало и ще има такива нещастия.

Но не станаха ли прекалено много?! Не сме ли вече толкова изгубени в показност, нищета и в собствените си черупки, че не учим дори децата си на нещо различно?! Говорим ли с децата си достатъчно? Казваме ли им, че са безценни, или пък много, много ценни? Даваме ли им достатъчно внимание и любов, че дори без да им го казваме, да се чувстват така? Учим ли ги на отговорност?

Защото именно отговорностите са това, което кара човека да чувства и знае, че той струва нещо, от него и решенията му нещо зависи!… Кога оглупяхме чак толкова, че да се бъхтим като говеда, за да имат децата ни не по-малко от децата на онези, на които не им се налага да се бъхтят, но пък не се сещаме да им кажем, че те са чудо, че са най-важното нещо в живота ни, и че животът е наистина нещо голямо?!

Колко от нас казват, че сред този, наистина ценен шанс да ни има, има и безброй мижитурки, глупаци, подли, лицемерни хора и злосторници и ги учат да се защитават от тях? Удавихме се и в „положително мислене“, в „обичайте себе си“, в „мислите ви създават реалността“…! И дори в това да има известна доза истина, колко от нас са достатъчно умни, за да не създават консуматори или изгубени души???

…Никой не знае какво може да го сполети и, да, нещастия се случват, за съжаление, и на най-добрите хора и семейства… Моят апел е следният: бъдете добри, честни и отговорни към децата си – към децата НИ, защото би трябвало всички деца да са наша, обща отговорност!

Гледайте в очите им, гледайте в душите им! Не ги поучавайте, не изисквайте от тях, без преди това да сте сигурни, че сте максимално взискателни към себе си!…Обичайте ги, уважавайте ги! Бъдете техни учители и се учете от тях! Ценете живота им/си, за да го ценят и те! Много тъжно е…