Преди и след Освобождението най-тежката болест, която мъчила пазарджиклии била маларията. Към края на 1876 г. в града започва работа д-р Саркис Филджанджиян – отначало с частна практика, а по-късно – като градски лекар. По същото време в града работи и един лечител – недипломиран лекар – хаджи Ламре от Ели дере, който е много уважаван и от турците, и дори е допускан да лекува жените в харемите. Станал известен специалист по „женски болести”. Той е първият много популярен местен лечител. Арестуван е заедно с 400-те Пазарджишки бунтовници, осъден и заточен в Азия по-късно. Връща се в града след Освобождението и аптеката му съществува до 1886 г. Вторият бележит лечител на града е Хаджи Христо Хекимина, който учи медицина в Цариград 10 години.

Известен е с това, че успешно лекува маларията, която се шири по това време. Лекува я с хинин и пелин. Многбройната му челяд събира всяко лято по 600 кг пелин. И той бил близък на революционната борба, арестуван и осъден на заточение, но още в Цариград е освободен. В Пазарджик преди Освобождението работят още самоуки биляри и чакръкчии – Димитър Марков, учителят Кесарий Попвасилев, който съставя „Лечебник” от 200 страници, както и Стефан Костадинов – народен лечител и аптекар, съставил два рецептурника, които са изследвани и прилагани от неговите роднини аптекари. Към тези лечители трябва да прибавим и името на учителя Тодор Мумджиев, чиято е заслугата за написване на историята на здравеопазването в града – единственото пълно изследване, оценено по достойнство от мнозина автори.

След Освобождението на Пазарджик на 2.01.1878 г. руските войски устанояват заедно с лазарети и медицински персонал в тогавашния конак зад Ески джамия (първата и най-голяма джамия, намираща се на Вароша зад днешното казино и срещу общината). Руските войски там правят своя болница и назначават служебен лекар д-р Николай Нейчев от гр. Панагюрище. Тук работи и плененият турски хекимин П. Христодулов. Доктор Нейчев изпълнява длъжността на окръжен, околийски и градски лекар, но почива няколко месеца по-късно от туберкулоза. Една година след оттеглянето на руските войски през 1880 г. се разкрива първата болница в града „Св. Панталеймон”, известна като Синята болница, защото е боядисана в синьо. Тогавашният кмет на града – големият родолюбец Георги Брегов дарява пари за откупуването на конака – паянтова сграда на два етажа с две крила, свързани помежду си с коридор.

Открити са мъжко, женско и инфекциозно отделение с общо 25 легла, амбулатория, аптека и операционна. За първи управител на болницата е назначен д-р Иван Драгомиров – отличен специалист, родом от Стара Загора и завършил в Русия. Културна личност, лекар с много знания и опит, той остава управител на болницата до 1887 г., когато се премества в гр. Пловдив като градски лекар, а после и управител на Пловдивската първостепенна болница.

Д-р Драгомиров оставя следа в здравното дело и културния живот на града ни с многобройните статии, посветени на детското здравеопазване. Д-р Драгомиров извършва първата трахеотомия в България в Пазарджишката болница, а по-късно прави и първата лумбална пункция в България – на 16.05.1903 г. Негово е и описанието на градската болница – „ ..тя е малка, скромна болница с 25 кревата, но числото на болните не надхвърля 20. В нея постъпват и се лекуват освен солдатите всички онез, които пожелаят…”.

Болницата се издържа от градския съвет и често не достига бельо, храна, хирургически инструменти. На базата на всичко това д-р Драгомиров заключава, че общините не могат да издържат болницата и тя трябва да стане държавна. И така през януари 1888 г. с нареждане на Гражданска санитарна инспекция болницата се преименува на Второкласна държавна болница.

След заминаването на д-р Драгомиров за Пловдив, управители на болницата са съответно д-р Габровски, д-р Левичин, д-р Чобанов, д-р Чачоо, д-р Калинков, д-р Марков, д-р Витанов. Старата болница има печалната слава на лечебното заведение, в което е докаран трупа на мъртвия Алеко Константинов. Голямата заболеваемост и смъртност по домовете и широкото разпространение на заразни болести принуждават градското ръководство да направят постъпки пред Министерството на народното здраве за построяването на нова, по-обширна болница. През 1904 г. е избрана комисия за строеж на нова болница и е определен терен – в източната част на града, близо до канала Пашаарк и същата година се полага основният камък. Днешната МБАЛ-АД е на същото място.

Новата държавна болница се открива през 1906 г. и е представена от 4 отделения – мъжко и женско хирургическо и вътрешно отделение, отделение за гръдно болни и инфекциозно отделение! За първи управител на новата болница е назначен д-р Славчо Тодоров – много начетен хирург, завършил в Швей цария. Той не е сред любимците на хората поради затворения си характер (страдал от тежка неврастения), но добър, отдаден на професията си лекар. Негови помощници са няколко болногледачи, един аптекар, един прислужник в операционната, файтонджия и писар. По това време в болницата идва на работа хирург

Две епидемии преминали през Пазарджик в миналия ХХ в. И двете са в неговото начало. Първата е била през Балканската война и е от петнист тиф. Заразата се разпространили най-вече сред турските военнопленници, които били затворени в Чиксалънските казарми. Заради лошите условия пленниците започнали да въшлясват, а въшките се превърнали в идеалния преносител и разпространител на заразата донесена от фронта. Тъй като особени грижи за пленниците не се полагали, голяма част от тях предали Богу дух именно в Чиксалънските казарми. За щастие болестта не се е разпространила в града. Но нейна жертва станал д-р Алекси Христов, който се постарал да ограничи болестта само в рамките на казармите и успял, но платил саможертвата с живота си.

Втората епидемия обаче е покосила голяма част от възрастните хора в Пазарджик, става дума за т.нар. инфлуенца, позната в историята и като Испански грип, тъй като заразата се зародила точно там. Годината, в която инфлуенцата достига и в нашия град е 1918 г., причината пак са войниците, които се връщали от фронтовете на Първата световна война. 30 – 50% от населението на Европа било засегнато от  непознатата до този момент болест.

Хората с отличен имунитет прекарвали заболяването за пет до седем дни, но дори и оздравели дълго време след това се чувствали изтощени. При по-податливите и възрастните обаче грипът нанасял и допълнителни поражения, най-вече на белия дроб и сърцето. Тогава все още не се прилагало лечение с антибиотици, което обричало и усилията на лекарите на провал. 85% от заболелите хора без имунитет в Пазарджик починали в резултат на тежкото заболяване.

За написването на този текст е ползвана информация от „Пролетта на един град. Пазарджишка мозайка“, д-р Константин Кантарев и научна публикация на д-р Мария Пишмишева.