Над триста пещерци се събраха вчера в залата на читалище „Развитие“ в Пещера, за да присъстват на информационна среща относно предстоящ инвестиционен проект на „Биовет“ АД и „Грийнбърн“ ЕООД.

Става дума за предстоящото изграждане на „Депо за съхранение на опасни отпадъци“, което от много време насам буни духовете в родопския град. Ръководството на предприятието реши да организира среща с гражданите, които се интересуват от бъдещото им начинание и да отговори на поставените от тях въпроси.

На срещата стана ясно, че помирение между недоволните и фирмата по време на този първи опит – няма да има. На пръв поглед непреодолимите противоречия могат да имат допирна точка и тя се нарича Пещера.

Защо не се случи вчера?

Срещата беше обявена от организаторите като предварително запознаване с бъдещия проект. Заради това те се бяха постарали да осигурят присъствието на експерти, които могат да обосноват научно нещата, които предстоят да се случат край града. Не само изпълнителният директор Ангел Желязков, а и всичките му заместници бяха в залата.

Буквално всеки, който искаше да разбере, какво представлява депото и инсинератора на „Биовет“ можеше да получи отговор. Нищо такова не се случи, вместо това, заедно с инициативния комитет за провеждането на местен референдум в залата влезе и … Мая Манолова. Тя се е ангажирала да бъде безплатен адвокат на основната инициаторка на референдума – Златка Цвеева и както тя самата заяви, след като хората ѝ организирано напуснаха залата, „винаги ще бъда на страната на по-слабата страна“.

Но коя беше по-слабата страна в случая?

Още с появата си на сцената изпълнителният директор Ангел  Желязков беше посрещнат с подвиквания, речта му за посрещането на хората беше грубо прекъсната. Въпросите зададени от тях нямаха връзка с построяването на бъдещото депо. Най-горещата тема беше споразумението от преди три години и защо не било изпълнено. Появяваха се смислени въпроси, но по-гръмогласните в публиката не даваха шанс на Ангел Желязков да им отговори. Скачеше се от тема на тема, от въпрос на въпрос и в крайна сметка нямаше диалог.

Основните послания на изпълнителния директор бяха, че ако това предприятие го нямаше в града, той щеше да бъде едно съвсем малко градче,а жителите му са хора, които трудно намират работа в него, а когато я има, тя е ниско платена. Това не може да се каже за Пещера, не и за тези, които работят в „Биовет“ и то на място, което изисква висше образование. Освен работните места „Биовет“ осигурява и свежи приходи в бюджета на общината. Както стана ясно от срещата, с бъдещото депо ще бъдат близо милион лева.

Къде е проблемът?

Проблемът се нарича реваншизъм. Обидените от някогашното сдружение се опитват да разберат кой и кога ги е излъгал? Но от високия тон, цитирането на дати и документи, се изгубихме в посоката. Обидените си тръгнаха още по-обидени, а тези, които искаха да обяснят – не изслушани.