Все още не са обявени всички мерки, които ще бъдат приложени по време на извънредното положение, обявено в срок от днес до 13 април. Още снощи обаче вицепремиерът Томислав Дончев съобщи част от мерките, предвидени от кабинета.

Първото ограничение, което ще бъде въведено ще е върху свободата на придвижване и пътуване. Без извънредно положение държавата не може да ограничава това право, а само да препоръчва на гражданите си да се въздържат от пътувания. Новият временен закон обаче ще даде възможност да бъдат напълно забранени пътувания към и от страните с висок риск от заразяване.

Те ще се определят динамично от Министерството на външните работи. В момента това са Иран, Италия, Китай, Южна Корея и Малдивите, но потенциално към тях могат да се присъединят Германия и Франция, а и други европейски държави.

Реално забраната ще влиза при обявяване на четвърта степен на опасност

за съответна държава. Тогава и всички намиращи се на нейна територия български граждани се очаква незабавно да се приберат в страната. На пристигащите от държави, обявени в списък на здравното министерство, пък могат да бъдат наложени забрани за влизане в България. Такива хора няма да бъдат допускани на българска територия.

От конкретният текст на предложения от правителството и приет от парламента извънреден закон обаче зависи дали тази забрана ще важи и за завръщащи се българи. Принципно за български граждани не би трябвало да се налага забрана за влизане в страната, но на тях може да бъдат наложени ограничения като задържане в болнично заведение или изолатор до изтичане на 14-дневния срок на карантина, която се налага при опасност от коронавирус.

Извънредно законодателство ще бъде използвано и по отношение свободата на хората, върху които бъде наложена карантина.

Въпреки че и по сега действащите закони неспазването на карантината се наказва, реално органите на МВР нямат никакви възможности да контролират тези хора. С правилата при извънредно положение полицията и жандармерията ще могат включително да ги отвеждат под карантина в изолирани здравни заведения. Така ще се гарантира, че потенциално опасни за общественото здраве хора няма да излизат свободно на улицата.

Ще бъде въведена и изключително голямата глоба от 5000 лв. за тези, които нарушат правилата на наложената им карантина. Извънредно законодателство трябва да позволи на институциите и да ограничават права на бизнеса да работи. По редица закони като тези за специалните служби или закона за бедствията са предвидени и в момента мерки, които включват дори временно секвестиране на собственост.

Новите правила обаче трябва да позволят на правителството да може да ограничава главно социалният живот чрез затваряне на кина, театри, концертни зали, ресторанти, дискотеки и пр. места, на които се събират големи групи от хора.

Като цяло временните закони при извънредно положение дават голяма свобода на изпълнителната власт да ограничава права, това е т.нар. управление чрез декрети. Тоест те описват възможността правителството да отмени права или да наложи забрани, а то решава кога и в каква степен да се възползва.

„Това е нужно, защото ситуацията с коронавируса е динамична и понякога едни и същи мерки може да се наложи да се изменят дори в рамките на денонощие“, разясни шефът на оперативния щаб ген. Венцислав Мутафчийски.

Обявяването на извънредно положение води и до мобилизация на резервистите на Българската армия, предвижда пък Законът за отбраната и въоръжените сили. Използването на армията за налагане на ограничения върху правата примерно в помощ на полицията ще бъде преценявано от Министерския съвет.

Установените случаи на заразени с коронавирус у нас засега остават 23-ма. Възрастовият диапазон обаче се увеличава – три от тях са деца. Това съобщи на редовния сутрешен брифинг днес началникът на Националния оперативен щаб ген.-майор Венцислав Мутафчийски, който уточни, че най-възрастният болен е на 77 г.