В предишния си материал от тази рубрика ви разказахме за един от най-внушителните обекти в древен Константинопол – Хиподрумът.

Пътувай с мен в миналото: Константинопол – императорският град

Днес ще ви отведем към един от най-великите университети в човешката история.

Според редица учени школата в Константинопол съществува от около трети век от новата ера, но я прави държавна император Теодосий II през 425 г.  Този набожен и образован владетел, е известен с уменията си в калиграфията, която също се е изучавала в т.нар. Магнаурска школа. Теодосий завещава на своите следовници и  сборник ранновизантийско право известен като Кодекс на Теодосий (Codex Theodosianus). Работата по написването на кодекса продължила почти 10 години. Юридическия сборник съставен от 16 книги съдържал всички закони издадени при християнските императори от 313 г. до времето на самия Теодосий II, включително укази срещу езичеството и ересите.

Теодосий  през 413 г. подновява и усилва крепостните стени на Константинопол за защита от атаките на варварите от север. По времето на Теодосий II в столицата са построени още и базиликата Света София (през 415 г.; по-късно построена наново при Юстиниан) и двореца Буколеон (Βουκολέων).

Сградата на школата се е намирала източно от площад „Августейон“, между катедралата Света София и портата Халки на Големия дворец. Представлява базилика с 3 нефа. Днес не можем да си представим какво точно означава това, ето защо ви предлагаме снимка от подобна базилика в Рим. Тя е строена по същото време и ще ви даде шанс да осъзнаете, колко огромна е била сградата.

Използвана е първоначално като тронна зала и зала за приеми. От там василевсът се обръща към гражданите и дава аудиенции на чуждестранни посланици, особено впечатлявани от самодвижещите се играчки-автомати. Те са създадени от преподавателя в Магнаурската школа  – Лъв Математик през девети век.

Лъв Математик ( 790г. -870 г.)е бил един от енциклопедичните учени, човек с изключителна ерудиция, той бил еднакво запознат с аритметиката, геометрията, астрономията, музиката. Ученици на този забележителен учен са много известни личности, по-късно също станали преподаватели в школата. Той е бил един от тези, които са показали, какво означава да показваш на хората практическата полза от това, което преподаваш.

Той например е учил жителите на Солун на земеделие, създава уникална система подобна на Морзовата азбука, чрез която се предава информация на далечни разстояния посредством светлинни сигнали. Прочут е със своята изобретателност – създал съоръжения и инсталация за тронната зала, от двете страни на трона имало два златни лъва, а зад гърба им птици. Когато идвали други владетели или дипломати при императора, лъвовете се изправяли, а птиците започвали да пеят и летят.

В произведения на негови ученици и съвременници се разказва, че познанията си по математика Лъв получава в един от старите манастири. Там имало няколко древни ръкописа, а практическите възможности за употребата им му разяснил стар монах. Преди да оглави възстановената Магнаурска школа, той дава частни уроци в Константинопол.

По време на една от византийско-арабските войни негов ученик попада в плен. Халиф Ал Мамун бил изумен от математическите познания на пленника си и го попитал от кого е усвоил всичко това, когато научил името на учителя, той незабавно го поканил в Багдат, с молба да преподава на неговото семейство, в замяна на несметни богатства. Лъв показал писмото на император Теодосий и той веднага го назначил за шеф на професорите в школата.

Но историята не приключила с това. Халифът писал на императора с молба да му даде „на заем“ Лъв, а в замяна на това щял да изпрати огромни количества сребро и злато в Константинопол и щял да сключи вечен мир с Византия. Естествено получил отказ, но Лъв също бил понижен, тъй като императорът заподозрял, че той има пръст в писането на второто писмо. Така Йоан Граматик оглавил Магнаурската школа, а в продължение на три години Лъв бил заточен в Солун, където също преподавал.

Според учени в сградата също така е заседавал Синклитът (Константинополският имперски съвет).

Предполага се, че името на школата произхожда от „голямата зала“ (magna aula), която, заедно с базиликата Света София е била част от комплекса на императорския дворец и е имала пряко отношение към високото образование.
В школата имало 31 катедри – по право, философия, медицина,аритметика, геометрия, география, астрономия, езотерика, музика, риторика, „варварски езици“ и други предмети, преподавани в 15 от тях на латински и в 16 на гръцки.
Просъществува до 15 век, като периодично се трансформира в частна или подчинена на църквата образователна институция. Никога не придобива официален статут на университет от типа на появилите се през 11 – 12 век в Западна Европа висши училища. Унищожена е през 1453 г. след падането на  Константинопол.
Назначаваните в школата професори впечатлявали със специалното си облекло, привличали многобройни студенти от цялата империя. Често тук идвали преподаватели и от други школи. Успоредно със светското образование се изучавали и теологични науки, с различните им клонове. Под влиянието на господстващия църковен светоглед, през 7 в. , започнали да се изучават предимно християнски възгледи, а училището се нарекло Вселенско.
То развивало дейност до началото на иконоборческата политика на Лъв Пети, който се подразнил от един от преподавателите и закрил школата. Към средата на девети век, Висшата школа пак се завръща на сцената. Просветната обител се помещава в двореца Магнаура и така става Магнаурска школа.
Малцина учени днес могат да говорят обстойно за школата, преподавателите и учениците ѝ. В българските библиотеки не могат да се намерят автентични извори за този огромен за времето си университет. Няма и информация за съдбата на библиотеката, която е съществувала в продължение на осем века.В трудовете на древните хронисти се твърди, че там са попаднали и много ръкописи от изгорялата Александрийска библиотека. За Магнаурската школа малко се говори по времето на социализма, защото се оказва, че там се ражда духовност, която е в основата на духовността на цяла Западна Европа, по-важното е, че заради идеологически причини на Изток, в Русия, също не се говори за Магнаура през отминалите години.

Магнаурската школа не идва на празно място в Константинопол, тук първите преподаватели са от Александрия, Антиохия, Кизик, Атина и др. Тамошните училища дават първите професори на школата. Тази традиция се пренася в Константинопол, а по-късно и в България, където много от царете ни се стараят да съдадат подобни духовни средища.

При обучението са се изучавали разни дисциплини в 2 степени: тривиум и квадривиум.

Както вече съобщихме 31 катедри има в тази школа, но най-интересното е методологията на обучение на студентите. До ден днешен тя буди удивление – много интересна артистичност имат професорите, сочат източниците. Архивът на библиотеката е на възраст от 9 века, непрекъснато тя е била обогатявана и ползвана от преподаватели и студенти за самоусъвършенстване.

Преподавани са граматика, аритметика, геометрия, калиграфия, астрономия, музика, поезия, риторика, църковно и светско право, диалектика, както и 2-та раздела на тогавашната философия – в първоначалната степен т.нар. външна философия (обхващаща античната елинска и латинска философия и поезия) и в горната степен т.нар. вътрешна философия (изучаваща висшето богословие и по-специално догматиката). Неотменно е било знанието на високо ниво на гръцки, латински, арамейски и коптски езици.

Образованието като цяло е било подчинено на утвърждаването на християнските ценности и усвояване на догматичните тънкости в религията. Познанието на същността на християнското обучение, но и на езическите антични философи, юдаизма, исляма, римското право, историята и въобще на достъпните тогава достижения на науката и културата, е било важно за правилното управление на държавата и църквата и се е считало за особено полезно в църковно-политическите борби, дипломатическата и мисионерска дейност.

„Седем свободни изкуства“ така определеляли съвременниците седемте основни дисциплини, преподавани в Магнаурската школа. Делели се на „тривиум“ (граматика, риторика и диалектика) и „квадриум“ (аритметика, геометрия, астрономия и музика). Освен тях в школата се изучавали също философия и произведенията на древните писатели.

Освен Лъв Математик, други известни преподаватели са Патриарх Фотий, Теодор Геометрик, Константин Кирил Философ. Почти всички български владетели от Първото и Второто български царства, боляри и знатни семейства изпращали синовете си, за да се обучават в тази школа.

Съществуват данни, че там са получили своето образование Симеон Велики, Йоан Екзарх, поп Богомил, Боян Мага. Те са били посветени в много интересни знания и опитности, които не са били достъпни за онова време. Съществуват съмнения и за Йоан Рилски, който е бил изключително добре запознат с множество знания, които няма как да придобие единствено чрез уединението си във Великата Рилска пустиня.

Сведения за други българи, трябва да се търсят във Ватикана и Малта, където има архиви от онова време. Един от най-големите преподаватели в Магнаура е Михаил Псел, консул на философите. Историк, енциклопедист, той ни дава ценни сведения за  въстанието на Петър Делян, той познава отлично древните философи като Аристотел, Питагор, Платон. Бил е много взискателен към своите студенти.

Дипломните им работи са били защитавани пред 200 до 300 преподаватели и студенти, и трябвало да защити своите мисли, които е изложил в разработката си. Псел изисквал и една част от текста да се изпее. Така студентите се учили да изливат словото си, да го леят, да го изразяват разбираемо и всеки звук да се чува, да отеква. Тази богата езикова култура е стигала дотам, че можели да говорят направо в мерена реч, изказванията не били формални, а интересували слушателите. Красотата на словото е била важна още за Орфическата школа и възпитаниците на Магнаура също са познавали и древните тракийски школи.

Музиката е била на изключителна почит, всички студенти независимо от специалностите, които изучавали са били длъжни да изучават и музика. Пеенето пък било задължително, защото философите „изпявали“ своята фраза, те впечатлявали с уменията си да водят спорове, благодарение на реториката. Облеклото, обноските и разговорите между преподаватели и студенти са били естетическа наслада за човешкото око и ухо.

Преподавателите също необичайно преподавали своя предмет така, че да пленят своята аудитория и да я спечели за своята професия. Друг голям учител в Магнаурската школа е патриарх Фотий – по негово време са покръстени българите и той привлича българските цари към Византия, той дава съвети на Борис I.

Известно е, че Фотий проявява голям интерес към географията, историята, учението на Козма за формата на земята, астрономията, ученията на Птолемей. Той е удин от  учениците на Лъв Математик и учи в Магнаурската школа привлечен от неговите таланти.

Ето част от съветите на Фотий към княз Борис 

Едни добрини, пресветли и обични наш сине, малка и временна полза принасят на ония, на които те се правят. Но истински добрини са ония, които имат свойството да правят душата по-добра, като я очистват от заблуждения и страсти и я озаряват със сиянието и блясъка на добродетелите и на истината; защото те принасят на душата, която е нещо безсмъртно и богоподобно, големи и безсмъртни придобивки и неотемлимото и небесно богатство.

Вродено е у човеците съзнанието, че трябва искрено да обичат Бога и да му служат, а подобните си да обичат и любят като себе си. Но понеже волята не се съпътства от съзнанието, затова стана нужда всеобщото мнение да се предписва като повеление и закон. Но всичко това трябва да се пази с всички сили от всеки човек, управител и управляван, стар и млад, богат и беден. Защото природата на всички е еднаква, общи са и повеленията, та е необходимо всички да ги пазят прилежно.

Слухът и езикът да бъдат чисти от всяко сквернословие. Защото това, което човек слуша с удоволствие, той не се срамува и да го каже. А говори ли нещо, без да се срамува, това е голямо доказателство, че той няма да се засрами и да го извърши. Изобщо пази се да не ти се изплъзне езикът, защото много пъти като извърши грешка с някоя много къса дума, той причинява голяма вреда и излага самият живот на човека в опасност.

Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите и убедителните наглед доводи и на ония, които онеправдават.

Отвръщай се от злоречиви и клеветнически устни. Защото много пъти една само дума на клеветник е подлудявала деца срещу бащи, бащи срещу деца, разкъсвала е съпружески живот и повдигала роднини едни срещу други и – какво казвам – цели градове и домове е сривала.

Като оградиш така себе си с приятелство, бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на обществото, а много състрадателен към тия, които прегрешават към тебе.

Колкото човек превъзходства по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по добродетел. Който върши противното, прави три неща много лоши: себе си погубва, подбужда към зло ония, които го наблюдават, и кара да хулят Бога, че на такъв човек е дал толкова голяма власт. Затова всеки човек трябва да отбягва от злото, но най-много тия, които имат власт.