Хляб и вино, това е традиционната нафора, която раздават на миряните в църквата при пречастяване. Но защо именно хляб и вино?

Отговорът на този въпрос е някъде много далеч и назад във времето. Още древните траки са почитали виното и са извършвали възлияния с него, то е било сакрална напитка, дар за боговете и очакване да бъдат омилостивени.

Виното не е било питие, което се поднася всяка вечер на масата. То имало място там само по специални поводи и при това не чисто, а разредено с вода в определени пропорции. Още от онова време хората вярвали, че виното олицетворява човешката кръв и притежава нейните качества.

Задавалили ли сте си въпроса – какво означава кръвта за човешкия организъм, каква е основната ѝ функция? Според окултната теорията на Рудолф Щайнер кръвта е кодът на човечеството. Ние сме свързани с предците си именно чрез родовата кръв. Тя се предава от поколение на поколение.

Значението на кръвта е отразено в множество вярвания и поверия, както и в редица нарицателни изрази и алегории. Така например – родовата връзка, често се нарича кръвна връзка и е натоварена с много по-голямо емоционално, социално и чисто биологично значение, отколкото връзката в брак.

Изрази като „кръвта вода не става“, „лоша кръв“, „синя кръв“ и др. са относително често използвани.

Кръвта символизира принципа на живота. Кръвта и виното са взаимозаменяеми символи. В китайската символика кръвта и водата взаимно се допълват и означават ин-ян. В Християнството кръвта и водата при разпятието съответно означават телесния и духовния живот.

В Библията кръвта се използва като метонимия за живота на дадено създание – човек или животно, особено когато животът му е отнет насилствено (като при жертвоприношения на животни). Поръсването с кръвта на старозаветните жертвени животни е предобраз на очистването от нашите грехове чрез смъртта на Иисус Христос. Стъпване в кръв носи плодовитост, вярвали древните. В Близкия изток невестите стъпват в кръвта на жертвена овца.

В най-древните цивилизации хората създавали потомство само в рамките на собствения си род, това продължило много дълго. Тогава кръвта била носител на генетична информация, но също така и на духовни познания. Те се загубили за човечеството след като то започнало да не спазва принципа за родовост и родовете започнали да смесват кръвта си. В по-късни времена това се засилило още повече, защото дошъл моментът на смесването на расите, казват редица изследователи на Херметизма и Питагорейството.

„Аз“-ът се съдържа в кръвта ни, той е божественото начало, до появата на „его“-то, което е човешката същност и ако то надделява, чевек губи по собствено желание връзката си с Бога. „Его“-то е проява на пропадането във физическия свят и страстите, които той ни носи и предлага. Ако се върнем към приказките, които са ни разказвали някога нашите баби, ще си спомним, че двама мъже стават „побратими“ тогава, когато смесят собствената си кръв.

В древността, от времето на Шумер и Египет, се е вярвало, че ако изпиеш кръвта на победения от теб враг ставаш носител на неговата информация, на неговите способности и по този начин добиваш власт над неговите съплеменници.

С появата на различните раси вероятно са се появили и различните кръвни групи, гласи една от теориите по въпроса, но това все още не е доказано, а и трудно би могло да бъде, тъй като в днешни времена не разполагаме с кръвни проби от древността.

Съществуват сведения, за извършване на доброволни жертвоприношения при траките, но ако днес за нас това е глупаво и варварско, за тях разбирането е било, че доброволно предлагат земното си, несъвършено, тяло за жертва, с която да бъде изкупен грехът на рода, на племето или на общността. И не е ли сторил векове по-късно същото нашият Спасител – Иисус Христос?

Иисус Христос е познавал тези древни схващания и те могат да бъдат открити в Библията. Съдържат се в Евангелията от Новия завет и при внимателен прочит, ще бъдат разгадани от всеки, който има духовни търсения. Ето защо Спасителят пие вино със своите апостоли на Тайната вечеря. Той нарича хляба свое тяло, а виното своя кръв. Заради това и при пречестяване свещениците дават на миряните залче хляб натопено във вино.

В ритуала наречен от църквата „Проскомедия“ ставаме свидетели точно на алегорично жертвоприношение – от сърцевината на хляба свещеникът изважда първото парче просфора (кубче хляб) и то е наречено Агнец. След това налива в потира вода и вино, ритуално изрязва второ парче просфора, което е наречено „богородично“ в чест на Дева Мария, а от третата изрязва девет частици в чест на ангелските чинове и светците. Четвъртото парче от хляба е в чест на живите, петото за починалите.

Но комбинацията от вино и хляб се получава само от тези, които са се пречастили. Т.е. изповядали са и са се покаяли за своите грехове и приемайки тялото и кръвта Христови, се връщат отново в лоното на правдивостта и състраданието.

Останалите миряни трябва да се задоволят само с парченце хляб и ако това ще ги утеши, то също е осветено.

Знаете ли, че…

Интересно е това, че човечеството научава за наличието на кръвните групи едва през 1901 г. , след откритието на Карл Ландщайнер (Karl Landsteiner). Той е австрийски лекар, патолог и серолог. Работейки като патолог във Виена, открива AB0-системата на кръвните групи, за което по-късно, през 1930 г., получава Нобелова награда за медицина. Това епохално откритие поставя и началото на успешното кръвопреливане и спасяване на човешки животи. В България обаче това се случва едва през 40-те години на миналия век.

Първи доклад от Китай разкри пряка връзка между кръвните групи и заболеваемостта от COVID-19. Документът бе публикуван на 16 март. Медиците от уханските болници са установили, точно както при епидемията от ТОРС през 2003 г., че коронавирусът има предпочитания към клетките на реципиентите си.

От изследването става ясно, че най-податливи на заразата са хората с кръвна група А, следвани от Б и АБ, а най-слабо реагира нулевата. Резус факторът не е бил предмет на справката, изведена от тестовете на над 4 000 болни от COVID-19.

Според медиците онези с А кръвна група не само се заразяват по-лесно, но и при голяма част от тях заболяването протича по-тежко, за разлика от нулите. Докторите са на мнение, че бъдещи проучвания върху 0 кръвна група може да спомогнат за по-бързото разработване на ваксина, а и биха подпомогнали за забавянето или спирането на епидемията. Това не означава обаче, че хора с нулева кръвна група не се разболяват и не умират от COVID-19, сочат данните.

За да разберем, нека изясним някои неща: червените кръвни клетки, които образуват кръвта, са покрити с протеини, наречени антигени, съответно кръвна група А има само антигени А, кръвта В има само антигени В, кръвта АВ има и двете, и тип О, нито един от тях.

Червените кръвни клетки имат също друг тип антиген, наречен RhD, който е част от семейство, състоящо се от 61 Rh-тип антигени. Когато кръвта има RhD антиген, тя е с положителен знак, когато го няма, с отрицателен. Така се образуват най-често срещаните кръвни групи: А +, А-, В +, В-, АВ +, АВ-, О + и О-.

В началото на ембрионалното развитие в стената на пъпния мехур се появяват първи признаци на кръвообразуване. На места в мезенхима клетъчните елементи се уплътняват. В централната част на уплътнението част от мезенхимните клетки загубват израстъците си и се заоблят като се превръщат в първични кръвни клетки.

Периферно разположените мезенхимни клетки приемат удължена форма и се превръщат в ендотел. По този начин се обособяват кръвотворни участъци, наречени кръвни островчета. Първичните кръвни клетки се диференцират в две направления. Едни се превръщат в първични еритробласти, които съдържат малко количество хемоглобин. По-късно те натрупват повече хемоглобин и се превръщат в първични еритроцити. Другото направление е по-ниско диференцирано.

Това са стволови клетки, които се делят усилено, възпроизвеждат се и дават еритробласти. Те запазват способността си за активно делене и се превръщат в родоначалници на всички кръвни елементи.