Ел Греко (1541–1614), „Христос носи кръста си към Голгота“

Две хиляди години след смъртта на Иисус Христос, светът е разкъсван от религиозни противоречия. Християнство, ислям, иудаизъм, будизъм, са се вкопчили в една непримирима, безмислена борба. Но в действителност, този сблъсък между религиите или цивилизациите е триумф на невежеството. Официалните религиозни институции са обърнали гръб на обикновения човек, а той пък от своя страна се губи в един свят на деморализация, на страх и погубени древни ценности.

Последните дванадесет часа и кръстните страдания на Иисус Христос поставят един проблем, който отеква като послание през дебелият слой от двадесет века: „Ние, хората, не познахме Христа и Го разпнахме”, което може да бъде интерпретирано като – „Ние, хората не познахме Доброто и го предадохме”.

Ако религията е „опит за среща с Бога”, то разказът за Страстите Христови провокира човека да „застане” в подножието на Кръстта – символът на Изкуплението, и да си зададе множество въпроси за смисъла на живота. Както е казано в един химн от 4 в. от литургията на св. Василий: „Нека млъкне всяка земна плът и във страх и трепет да застине.”

34. А Иисус говореше: Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят […].
35. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако този е Христос, избраникът Божий.
36. Също и войниците се подиграваха с него […]
37. и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
(Евангелие от Лука, 23:34–37)

В този ден, в часа на кръстната смърт на Спасителя небето ще заплаче.