Да започнат да тестват всички хора от градовете и селата, в които има заразени с коронавирус. Това предлагат пазарджиклии, които анкетирахме относно личните им виждания за края на извънредното положение в България. „Ясно е, че и в Пещера, и в Пазарджик, повечето от заразените са представители на малцинствените групи. Защо не тестват целия квартал?“ – пита наш читател. „Ако това се направи, ще се предотврати разрастването на заразата. Сега тестват само хората, с които болният знае, че е имал контакт, но преди да разбере, че е болен, той се разхождал в целия квартал да не кажа в целия град…“ – обобщава мъжът. „Мерките са много добри, но така няма да изкараме дълго, повечето хора имат кредити и да теглят нови, това не им решава проблема, а го задълбава.“

„Крайно време е да разрешат да ходим в парковете и в градските градини, защото хората имат нужда и от чист въздух, и от слънце. То, че тази година морето „ще го гледаме през крив макарон“ е ясно, но поне да можем да се разхождаме…“ – допълва предложенията жена на средна възраст. В момента тя е регистрирана като безработна на борсата, след като кафенето, в което е била сервитьорка е хлопнало кепенци. Първият месец шефът ни даде по 50% от заплатата и ни плати осигуровките, но този месец каза, че не може да го направи отново и ни прати на Бюрото по труда. Жената допълва, че миналата година е била за три месеца сервитьорка на Цигов чарк, където тогавашният ѝ началник имал заведение. Сега и това не може да се случи. Сезонната работа на морето също е мираж, независимо от това, че се очаква през юни мерките да бъдат смегчени.

„Аз бях на работа в едно голямо предприятие, бяха ни пуснали в оптуск през миналия месец, сега се върнаха някои, но аз още не съм викнат на работа“ – разказа друг наш читател. „Кризата през 2009  ме научи, че човек винаги трябва да има заделени пари за „черни дни“, но за да заделяш, трябва да имаш в излишък. Напоследък много малко хора могат да си го позволят, а тези, които спестяват, живеят като в Сомалия, за да могат да заделят…“ Според читателят ни нещата ще се оправят чак догодина, защото постепенно и бизнесите, които не са пряко засегнати от кризата започват да изнемощяват. „Печелят само магазините и аптеките, болниците и нищо друго…, в Пазарджик пострада и градския транспорт, сега тролеите минават много рядко. То не, че има и хора да се возят, де…Но ми прави впечатление, че възрастните, които уж са най-застрашени, можеш най-често да ги видиш по улицата. Нямам нищо против това, но те също трябва да полагат усилия, за да не се заразят. “

От липса на клиенти се оплакват и на градския пазар. Потокът от купувачи рязко е секнал и хората не могат да си продадат зеленчука. Най-засегнати са производителите на маруля, които не могат да запазят стоката си читава повече от два дни. „Изхвърлям цели чували“, оплаква се производителка. „Като видя, че не мога да я продам, я пускам вече на безценица. По-добре е да взема 20 стотинки, отколкото – хич.“ – допълва тя.

Според проучване на „Галъп“ 69% от запитаните преди две седмици в една или друга степен се страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавирса. С това българите са близо до средните стойности на тревога по света. В предходната вълна на международно изследване – непосредствено преди ръста на заразените и началото на извънредните мерки у нас – този дял беше сходен и леко по-нисък: 62%. Преди дни най-новата вълна на национално изследване показа, че тревогата е 68%, т.е. засега като че ли спира растежа си.

Действията на правителството срещу вируса у нас продължават да получават висока оценка – 77% позитивни оценки в международното изследване (и сходен резултат от 75%, отчетен в националното изследване преди броени дни). В навечерието на извънредното положение този резултат беше 60%. С този ръст за месец България е сред обществата, които в най-сериозна степен дават „бонус“ доверие към правителството след началото на извънредните мерки – наред със страни като Германия, Пакистан, Малайзия.

55% у нас към началото на април смятат, че опасността е преувеличена или дори силно преувеличена (само преди дни националното изследване затвърди тази оценка с почти идентичен резултат от 56%). Така България и в тази вълна на международно изследване остава сред обществата, които в немалка степен намират заплахата за преувеличена – наред с Пакистан, Филипините, Малайзия и т.н. Все пак, преди въвеждането на извънредното положение у нас делът на онези, които намираха заплахата за преувеличена, беше много по-висок от сега – 72%. Очевидно, преди разрастването на заразата у нас повече хора са я подценявали.

78% от пълнолетните българи заявяват в международното изследване, че са готови в една или друга степен дори да жертват някои свои човешки права, ако това ще помогне за справяне със заразата – при 83% точно преди въвеждането на извънредните мерки. А само преди дни, вълната на национално изследване вече отчете 73%. По този показател явно ръст във времето у нас няма, даже напротив. Така България остава в средата на „класацията“ от страни по този показател, но е и сред малкото страни, в които желанието за ограничаване на права всъщност вече показва признаци на намаляване – противно на общата тенденция на ръст по света. Други подобни общества са Италия и Австрия. Може би животът при ограничено придвижване прави така, че малко повече хора у нас да стават критични срещу забрани или пък да се успокояват от успешното досега задържане на вируса на фона на Европа.

57% у нас смятат, че след пандемията светът ще се промени сериозно, а други 57% вярват, че в утрешния свят основните сили ще проявяват повече сътрудничество, вместо конфронтация.

Задълбочава се обаче тревогата за работните места у нас. 22% казват, че са загубили сериозна част от доходите си. 14% декларират временно спиране на работа. При 8% работният ден е бил намален. Респондентите са давали повече от един отговор. 9% у нас казват, че дори са загубили работа – сериозен ръст за няколко седмици. На границата на март и април този дял беше 6%, а седмица по-рано – 3%.

22% от българите се съгласяват с провокативното твърдение, че демокрацията не е ефективна при тази криза. Този дял не е малък, но все пак 78% не споделят критиката към демокрацията. Българите не губят демократичния си рефлекс. По отношение на мненията за демокрацията и страха за работните места България изглежда по-скоро представителна за общото отношение по света.