Дворовете на нашите прабаби са били пълни с цветя, част от които вече не можем да открием в магазина за цветя или на пазара. Вероятно все още си спомняте аромата на шибоя, розмарина (по-известен като тамянка), кученцата и обичките, латинките и калдъръмчето.

В селските дворове все още можете да ги откриете, но знаете ли къде е тайната на пъстроцветната градина?

На първо място в грижата за нея. За да се радвате на много цветя и цветове обаче, е важно да знаете и кое кога да насадите, кога да поливате и кога да изваждате луковиците, за да запазите растението за следващата година.

Несъмнено това е цяла наука, а също така и любов към цветята. Първото ранобудниче, което ще видим в лехата е кокичето, а също така и минзухарът. Ето защо ако искате да ги отглеждате, трябва да насадите луковичките им рано през пролетта, но цвят ще очаквате чак догодина.

Когато те прецъфтят погледът ви ще започне да се спира на зюмбюлите и лалетата. Те се садят наесен, а след като прецъфтят, се изчаква да изсъхнат листата и стъбълцата им, за да извадите луковицата. Вярно е, че могат да презимуват в почвата, но могат да се „изгубят“.

 

По неясен начин тези луковици се самозаравят все по-дълбоко в земята, докато накрая младото растение не може да пробие почвата над себе си и луковицата загива. Заради това е хубаво да се занимавате всяка есен с новото им засаждане, след като ги извадите в края на май или началото на юни.

За да ги съхраните ви трябва мазе. Не бързайте да ги прибирате в него, защото трябва да извадите всяка луковица заедно с листата. След това я оставете да изсъхне напълно и чак тогава отделете горната от долната баст на растението. Трябва да съхранявате луковиците в мрежичка или кошница, защото те не са мъртви. Само спят. Хубаво е температурата в избата да не е по-висока от 20 -25 градуса в жаркото лято.

След лалетата идва ред на божурите. Те си стоят в почвата през цялата година, можете да ги разсаждате преди да пуснат листа през пролетта или след като цъфнат и листата им повехнат.

Сега е моментът да засадите латинките, далиите, гладиолите и мушкатото. Ако все пак имате късмета да притежавате семена от калдъръмче, смело наръсете семена в почвата. То обича много слънце, заради това не го поставяйте в сенчестите части на двора. През юни ще се радвате на цветовете на кремовете. Все още не е късно да се снабдите с техните луковици. Предлагат се и в магазините, и на пазара. Огледайте дворните рози и ако по листата им са се появили листни въшки, потърсете препарат от агроаптеката. Ако ги ликвидирате в момента те повече няма да се появят.

Юни и юли са белязани от цветовете на мушкатото, което ще ви се отблагодари хилядократно, ако редовно го поливате. Същото важи и за петуниите, които вече можете да закупите от пазара или да си отгледате сами от семенца. Дворните камбанки и маргаритките, също цъфтят почти през цялото лято.

Есента е белязана от димитровчетата или хортензиите. Хризантемите започват своя възход от средата на август е ще ви греят чак до първите слани, но най-важно е да комбинирате така растенията, че да не си пречат едно на друго. А информацията по-горе ще ви даде възможност да направите сметка кое цвете, с кое си подхожда като височина, цвят и местоположение.

Вечнозелените храсти, като чемшира, в българската градина, винаги са били ползвани като „бордюр“ за лехите, а ако имате желание и търпение можете да си направите цветна схема за двора, като отбелязвате там кога сте насадили луковиците и кога трябва да ги приберете. Важно е също така да си оставяте по една бележка с цвета на зюмбюлите и лалетата, защото със сигурност няма да помните чак до есента. Но това не е чак толкова страшно.

При поливането запомнете: Рано сутрин или надвечер, когато слънцето отива към заник. Не поливайте в пек.