Снимки: ФБ Паталеница – Баткун

Стародавната традиция да се пекат агнета на чеверме бе спазена и тази година на Гергьовден. Местните хора не изневериха на навика да се съберат около крехката мръвка, но този път жаравата беше подготвяна не както преди на улицата, а по дворовете.

Цели родове се събраха, за да отбележат празника, който е много тачен в родопската яка. Почти всеки трети мъж в Паталеница носи името Георги, но проблемът на селото е, че те се прибират само за празниците.

Голяма част от имениците живеят в Пазарджик, Пловдив или София. Родното село е пристанът, към когото се завръщат за по-дълго по време на отпуската или ако се разболее някой от родителите. Това не помрачава радостта от днешния празник, който като магнит привлича всички с аромата на печено агне.

Снимка от 2017 г.

Заради епидемията от коронавирус голяма част от хората нямаше да се върнат , но отмяната на проверките в областните градове даде шанс за пристигането на много хора, разказаха местните, но епидемията се чувства по това, че ако преди на една улица можеше да видиш как въртят едновременно до десет чевермета, сега не са повече от четири и то в нечий двор.

Снимка 2017 г.

До момента Covid-19 не е достигнал до нито един жител на селото и всички се надяват, че това няма да се случи. Притеснени са от това, което се случва в областния град и споделят, че болните лекари, сестри и санитарки, не са очаквана новина, още повече от отделение, в което не би трябвало да има заразени с вируса.

Част от жителите на Паталеница смятат, че малко прибързано са отменени сериозните мерки, те се опасяват, че в резултат на отпускането на режима болестта ще започне да се развива по-бързо и неконтролируемо.

Снимка: Ангел Ташков, 1969 г.

Традицията с печеното агънце е доста отдавнашна в този край, може би тя стига до днешните ни дни още от Средновековието, когато войниците на старите ни царе приготвяли по подобен начин храната си на бойното поле, където нямало пещи и удобства. За никого не е тайна, че в землището на днешна Паталеница попада част от средновековната крепост Баткунион. Тя е била владяна от Византия, преди да бъде предадена във властта на Иванко, а по-късно на деспот Слав, а също и на Иван Асен II, след като той поема престола от Борил.

Според справката на ГРАО към Община Пазарджик към момента в селото за постоянно живеят само 65 мъже с името Георги и седем жени с името Гергана. Четири жени се казват Гинка. Няма нито един Ганчо и нито една Гюрга или Генка.