Ваня СТЕФАНОВА, началник отдел „Образование и просвета“ , Община Брацигово

АПРИЛ – име, което буди сълзи и гняв. Име, което звучи като тръба, разбудила мъртъвци. Име, което значи смърт и кръв, и ужас, но и вечна слава. Всяка година, когато вишните се отрупат с цвят ние си припомняме онези времена на геройство и плам.

Припомняме си огъня в очите и страха в сърцето на всеки българин. Ние гледаме напред – към бъдещето, което ни обещава прогрес и развитие, но знаем, че някога едни хора, едни обикновени и страдащи хора са оставили кървави следи по не една улица и църква из цяло българско. Историята крещи през вековете едно име, което буди сълзи и гняв – АПРИЛ 1876.

През Април 1876 година, без силна подготовка, с малко оръжие, с едно знаме – СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ, с една светла надежда, с пламък във всяко сърце и не без страх, народът заявява своето право – ДА БЪДЕ! Брацигово също! Кървавата романтика на тогавашната пролет ражда безсмъртието.

Достойният градски аптекар Васил Петлешков е една от иконите на България.

Искал да лекува с хапове, вяра и благородство. И с емблематичните дървени топове.

Петлешков има гениална фраза, написана във възванието за бунта на 17 април от същата 1876г.: “Бъди юнак неустрашим срещу неприятеля, сражавай се, воювай геройски, но не отказвай благоволението си и към роба.” Всичко започва там.

На “Синджирли бунар”, където Васил ще обяви мечтата за реалност. Мечтата е свободата. Реалността – смърт. В Брацигово 732- ма души с 463 пушки, 817 пищова и шест черешови дънера поели към вечността. А аптекарят Васил Петлешков глътнал отрова след краха на събитията и рекъл: “Сам съм – други няма! Аз ги водих, аз заповядвах….Аз ще умра, но и вашето царство дълго няма да живее…” После клади. После подействала отровата.

Но словото останало. Както и онези думи на Хасан паша. Врагът. Също начетен офицер, завършил френската военна академия Сен-сир : “Не може заради една буна да се затрие такава красота като Брацигово”. И го пощадява. Така гласи легендата.

Бързо и жестоко е наказана дързостта на въстаналите. Бунтът е разгромен, дръзналите да се опълчат са наказани, но бурята само се е скрила в клоните на някой шипков храст и като настръхнал хищник чака да скочи, да разкъса плътта на търпението и да напои земята с още кръв. Наследството, което ни завеща Април, не е в метежа на битката, не е в обръчите на топчето или в пукота на пушките.

А в силата, в импулса на майката да запази със собственото си тяло своята рожба. В мъката да гледаш как отвеждат любимия мъж, брат, баща или син на смърт. В силата да пееш и да плачеш, проклинайки и благославяйки живота си. Лесно е сега да съдим и много редове да изпишем за онези минали времена. Лесно е да се разхождаме из улиците и да говорим за това що е робство, присъствие, потисничество, свобода.

Лесно е да следим дати и факти, да броим време и личности. Трудното е да ИЗДЪРЖИШ. Да направиш така, че главата ти да не падне отсечена. Да се опазиш още ден, още час, в който да бие сърцето ти. Брацигово успя! От всички героични битки, от всички безсмъртни подвизи тази е най-достойната му. Другото се знае.

Другото може да се пипне с ръка, да се направи на паметник или на книга. Важното е какво се крие зад всички мемориали и страници. Важна е не безсмъртната диря, а към какво ни отвежда тя. Поклон пред подвига на Априлци!