ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БРАЦИГОВО!
СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ И ГОСТИ НА БРАЦИГОВО,
Годината е 1876, месецът април – една паметна дата в българската история, на която преди 144 години, един народ се вдига срещу цяла империя в името на едно – свободата.

Героизмът, който нашите деди проявяват е несъизмерим и трудно може да бъде описан в едно патетично слово. За нас, живеещите в забързания 21-ви век българи, е трудно да си представим това, което всъщност са направили тези хора, а може би не е и нужно.

Нужно е да разберем посланието, което те ни оставят чрез подвига си. С действията, с цялата енергия и патос, която влагат в подготовката на Въстанието, личности като Георги Бенковски, Васил Петлешков, Панайот Волов и много други ни показват, че когато човек вярва силно в нещо, той е способен да го постигне.

Да, мнозина от тях не са се заблуждавали, че шепа народ може да победи цяла империя, но те не са го и искали. Тяхната цел е била друга – Европа, а и целият свят, най-после да разберат, че там на Балканите има един народ, който иска свободата си и е готов да жертва живота си за нея.

И те – обикновените люде, преродили се в Апостоли го постигат!
В крайна сметка, един от най-кървавите моменти от българската история – Априлското въстание, оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.

Въпреки трагичния му развой и неуспеха в чисто военно отношение обаче, въстанието постига основната си цел – да постави българския политически въпрос пред Великите сили. През следващите месеци буквално цяла Европа заговаря, че на Балканите има един народ, на който трябва да се помогне и който заслужава свободата си. А Брацигово винаги ще бъде една от искриците разбунили световната съвест.

11 и 12 май са сакрални дати в календара на града ни. В тези дни по неповторим начин са вплетени миналото и настоящето, възрожденския дух, пословичния героизъм и самоотверженост на брациговци.

Гордеем се, че 144 години носим спомена за достойните дела на нашите предци, защото това, което е сега Брацигово е съградено с многолетните усилия и саможертва на поколения преди нас.
Брацигово не преживя ужасния край на Батак, не преживя ръкопашната смърт на Перущица…

„Брацигово падна подир славни битви”….. както писа великият Вазов.
Подвигът на предците ни не може да бъде засенчен, защото кладата на Петлешков е хвърлила своите искри дълбоко в душите на признателните поколения.

Тази година сме изправени всички пред едно предизвикателство, което неочаквано промени живота ни – пандемията от коронавирус. Това налага да променим начина на отбелязване на годишнината от Априлското въстание и празника на град Брацигово.

Въпреки всичко никой не е забравен и нищо не е забравено. Просто времената са други и ние трябва да се адаптираме към предизвикателствата на днешния живот.

Април 1876 година винаги е имал и ще има своето почетно място в историята на град Брацигово.

Днес ние потомците, имаме само една задача: да обединим силите и умовете си, и да работим, за да може отново България да бъде онази сила, която винаги е била на Балканите и Европа.

Нека случващото се в последните месеци ни направи по-търпими и човечни, нека ни накара да се обърнем един към друг и си протегнем ръце!

Скъпи съграждани и гости на Брацигово, нека внесем и опазим в модерния свят, всичко което ни завеща бунтовния Април на 1876 та година!

Честит празник!

Да пребъде България!