За разлика от късноантичната крепост и манастирския комплекс с ранно-християнската базилика съществували в района на местността “Гергьова черква”над Црънча, които били разрушени изцяло след предаването на крепостта “Цепина” и другите укрепления по рида “Къркария”, останки от женския средновековен манастир “Света Петка” и църквата в него са били запазени до края на ХVIII век.Тогава в двора на манастира бил построен турския конак от Али бей, който много харесал селото и се заселил в него.
.
” Преданието разказва,че една от годините към края ХVIII век, била изключително плодородна. Затова и данъците в натура : жито, царевица, сено и др., които беят успял да събере, били в много големи количества. За да ги съхранят, той е наредил да се слагат в оборите, а конете да се откарват в черквата.

Заповедта на бея бе изпълнена. Конете били откарани в черквата . Но се случила беда: конете не си лягали да почиват, цвилили и се ритали и през деня и през нощта. Уведомили за това беят и той наредил конете да се върнат в оборите, а черквата да се разруши като дяволско свърталище.”

От това време е останала и следната легенда: “Иконата на Света Петка се вдигнала от Црънча и отишла в Пещера. Там се закачила на едно черничево дърво в турски двор. Видял я стопанинът на двора, взел я и я изхвърлил отвън селището. На другия ден намерил иконата закачена пак на същото място и той пак я изхвърлил. Но иконата отново се върнала.

Изплашен турчинът напуснал дома си и отишъл да живее на друго място. В дъното на черничевото дърво бликнало изворче с лековита вода, а християните построили там параклис-черквичка и го нарекли “Света Петка”

Из “ЦРЪНЧА ПАЗАРДЖИШКО – МИНАЛО И РОДОСЛОВИЕ”, автор Иван Гатев.