Интервю на здравния портал zdrave.net

Д-р Мария  Пишмишева – Пелева, д.м., е  завършила  МУ – Пловдив през 1989 г. В периода 1989 – 1992 г. работи като участъков терапевт, а от 1992 г. постъпва  в Инфекциозното отделение на МБАЛ- Пазарджик, където работи последователно като ординатор и старши лекар. От 2013 г. е началник на Инфекциозно отделение. Има призната специалност по инфекциозни болести от 1997 г. Интересите й са в областта на кърлежово-векторни заболявания, хеморагични трески, хепатити. Съавтор е на сборника „Съвременно състояние на рикетсиозите в света и в България”, участва в авторския колектив на монографията: „Хеморагична треска с бъбречен синдром и Кримска-Конго хеморагична треска в България“. Д-р Пишмишева е автор на 30 статии и материали в български и чужди списания. Част е от авторския колектив на „Енциклопедия Пазарджик“. Има участия в регионални, национални и международни научни форуми и сертификати за завършени курсове за следдипломна квалификация. През 2019 г. защитава дисертация на тема „Клинико-епидемиологични аспекти на острата хепатит Е вирусна инфекция“. Днес разговаряме с д-р Пишмишева за трудностите по време на COVID-19 епидемията, за колектива на отделението, което посрещна предизвикателството и за професионалното удовлетворение на хората в една ситуация с много неизвестни.        

Д-р Пишмишева, след толкова напрежение около COVID-19 епидемията, разкажете от гледната точка на специалист по какво тази инфекция се отличава от останалите респираторни вирусни инфекции?

Благодаря за въпроса. Бих определила тази инфекция като дълга, коварна, измамна и много натоварваща както за болните, така и за персонала. Дълга – пациентите лежат дълго като време – не по-малко от 10-12 дни, защото елиминирането на вируса не е бързо. Коварна – защото може да ни изненада с прояви от други органи и системи неочаквано. Измамна – защото при тежките форми има период на мнимо благополучие – болните се чувстват добре, питат ни кога ще си ходят вкъщи, а показателите им се влошават на фона на относително добро състояние. Натоварваща – защото е трудно и на пациентите, и за нас. Пациентите са изолирани, освен по телефон не общуват по друг начин с близките си, виждат единствено нас, и то в защитно облекло. Дори не знаят с кого общуват – не виждат лицата ни, чуват само гласовете ни. Много им е тежко. За нас – защото сме облечени в защитно облекло, което прави работата ни по-трудна, по-бавна, а в топлото време трудно се издържа по-дълго с това облекло. И защото сме част от страданието на всеки един от тях и това ни натоварва.

Как се справя Вашият екип в ситуацията?

Екипът ми е за пример – ние сме 4-ма лекари и поканихме лекар-пенсионер от нашето отделение. Веднага дойде, за което й благодаря. Всички останаха да работят без уговорки, никой не потърси причина да откаже. Тук ще добавя, че в отделението има шест сестри, три от които – в пенсионна възраст, но всички останаха. Ние сме екип! Благодаря и на командированите сестри и санитари от други отделения, които, макар и в началото със страх, станаха част от нас и се справят добре в необичайната ситуация. Имаме и трима доброволци – стажант-лекар, която работи и като сестра и се включва в лекарските визитации, двама младежи от спортен клуб по джудо „Кодокан“, които работят като санитари и дезинфектори. Прекрасни хора!

Затрудни ли се дейността на отделението поради това, че трябваше да приемате предимно болни с коронавирусна инфекция?

Да, това е нормално. Наложи се цялостна реорганизация на отделението, за да може да гарантираме и на болни с други инфекциозни заболявания адекватни грижи. Беше доста трудно, защото нарушихме реда на работа в цялата болница. Тук е мястото да благодаря на ръководството на лечебното заведение за оказаното съдействие.

С какво този опит Ви е полезен – на Вас като инфекционист и на Вашите колеги, особено на по-младите лекари, не е ли всъщност и професионален шанс за тях това изпитание?

Всеки опит е полезен и не само за младите колеги, а за всички. Това беше тест – първо – за да се преборим със собствените си страхове, после – да създадем организация и тя да е полезна за всички. И друго – новата болест е предизвикателство за всички. И всички го посрещнахме.

Пациенти с какви други инфекции приемате и сега в отделението?

В момента имаме болни с хепатит, с диариен синдром, с кърлежово-преносими болести, имахме и тежки пневмонии с други причинители – микоплазма, Ку-треска, легионерска болест.

Коя е най-голямата трудност, която преодоляхте заедно с колегите си по време на тази криза?

Много са, все изникваше нещо непредвидено. Но успяхме да се научим да не правим пропуски в защитното облекло въпреки неудобствата, да организираме изследвания като образна диагностика, да организираме осъществяването на консултации от други специалисти, като ги пазим от заразяване, да се научим да работим при нови условия, с нова инфекция.

Вие сте добре позната в професионалните среди като специалист с научни интереси и публикации в специализирани издания. На кои теми и проблеми от областта на инфектологията сте посветили усилия като изследовател?

Пазарджишка област има интересна инфекциозна патология. Моите интереси са в областта на кърлежово-преносимите болести, по-специално Марсилска треска, хеморагичните трески – особено хеморагична треска с бъбречен синдром, а дисертационният ми труд е посветен на Хепатит Е. Надявам се, че млади колеги ще продължат да работят по тези или други теми. И да кажа – не само аз имам публикации – всеки един от нас е работил по различни теми и е автор на публикации.

Какви са Вашите очаквания – кога науката ще се справи с COVID-19?

Не смея да прогнозирам. Надявам се да опознаваме все по-добре болестта, да може да помагаме на повече заболели и в един момент тази инфекция да бъде контролирана.