Представяме ви откъс от книгата на Иво Лозенски „Дневниците на Слава Севрюкова“ – 3 част, в която е представена гледната ѝ точка за развитието на света през настоящия век. Книгата можете да си закупите, ако последвате линка: https://www.book.store.bg/p216608/predskazaniata-dnevnicite-na-slava-sevriukova-kniga-3-ivo-lozenski.html

Възможно ли е да надникнем в нашето бъдеще? Както отбелязахме Висшите същества знаят точно как­ва е съдбата ни, съдбата на отделния човек, защото тя е строго определена от Висшия космически разум. Но те разкриват бъднините смътно. Ако хората знаеха предварително всичко, например деня на смъртта си, на земята щеше да настъпи хаос.

А какво да кажем за бъдещето на човечеството като цяло? Ще влезе ли в Йерусалим, където не ще има „ни жалейка, ни писък ни болка“? Или ще настъ­пи свършек на света?

Седемте висши същества, които ръководят еволю­цията на човечеството, са ни дали известна светлина за неговото развитие през следващият век. Слава Се­врюкова контактува с тези висши същества и по-долу предаваме получената от тях информация по възмож­но най-точния начин.

Циклите

В духовния свят няма време. Във висшите духовни сфери цари вечна светлина. Време има само във фи­зичния свят. Всъщност има времетраене (продължи­телност) на процесите във физичното битие. На прак­тика ние получаваме точна представа за времетрае­нето чрез неговото измерване. Да измерим продъл­жителността на даден процес, значи да го сравним с времетраене, условно прието за еталон, (единица мярка).

Ние сме нагодили нашия живот преди всичко към периодичното редуване на светлината и мрака, на деня и нощта. Затова естествен, удобен и достатъчно точен еталон за времетраене е продължителността на денонощието. Земята прави пълно завъртане около оста си за едно денонощие. Следователно дневният цикъл е следствие от собственото въртене на нашата планета.

Има и по-продължителни цикли, които ни предос­тавят по-големи единици за измерване на времетрае­не. Например лунният цикъл – периодичната поява и изчезване на Луната от небосвода – е в основата на лунният месец. Луната извършва пълна обиколка око­ло Земята за един лунен месец, така лунният цикъл, който оказва забележимо въздействие върху нас, е резултат от въртенето на Луната около нашата плане­та.

Още по продължителен е годишният цикъл. За една година Земята прави една пълна обиколка около слънцето и отново поема по стария път.

Разгледаните цикли (дневен, лунен, годишен) са астрономически цикли. Никой от тях не е строго по­стоянен по времетраене, защото не се повтаря абсо­лютно точно. Но техните изменения са съвсем малки, затова можем да ги смятаме за постоянни и да ги из­ползваме като единици за измерване на продължи­телност. Тези цикли със своята неотменимост и постоянност пораждат у нас чувство за абсолютното, Вечно­то, Единното, чиято проява са абсолютната хармония и строгият ред във физичната Вселена.

Очевидно, без въртенето на Земята около собст­вената и ос и около Слънцето, нямаше да има астро­номически цикли. С други думи, ако Вселената беше застинала, философската категория време (времетра­ене) би загубила смисъла си.

Освен астрономическите цикли, хората интуитив­но са възприели и един друг цикъл – седмичния. Се­дем е библейско, свещено число. Не случайно седми­цата има седем дни, гамата има седем тона, дъгата има седем цвята. Цикълът на човека също е седмичен.

Седем години трае цикълът на отделния човек. След всеки седем години завършва един и започва нов седемгодишен цикъл, който е следваща по-висо­ка стъпка в развитието на човешкия индивид и не е повторение на предишния. Това е основната разлика между астрономическите и човешките цикли. Между програмата, движеща материалния, (физичния) свят и биопрограмата.

Първите седем години на човека са годините на детството. Знае се, че до седем години теглото на мозъка расте бързо и достига приблизително 90% от теглото на възрастния мозък. Детето се поддава на възпитание до седмата си година. В тази възраст то си спомня събития от своя минал живот, особено когато е будно. Да не забравяме, че в малкото крехко дете е въплътен стар дух, който е идвал много пъти на земя­та. След седмата година миналият живот се забравя.

Следващият цикъл е от седем до четиринаде­сет години. В края на този цикъл настъпва пубертета (преходната възраст) и започва половото съзряване на момчето и момичето.

Третият цикъл трае от 14 до 21 година. До края на този цикъл, както е известно, завършва развитието на костната тъкан, на гръбначния стълб, на мускулите. На 21 години, човек е зрял, готов за житейския си път.

Останалите цикли също имат точно определена функция, свързана с конкретната съдба на индивида, със задачата с която той е дошъл на земята, и се дик­туват от нея.

Цикли на човечеството

Освен циклите на отделния човек има и по про­дължителни цикли, например редуването на поколе­нията, редуването на човешки животи (преражданията на отделния дух), появата и залезът на човешките цивилизации.

Един цикъл на човечеството продължава седем века. За един такъв цикъл настъпват бавни, но значи­телни изменения в материалната и духовната култура. Всеки следващ седемвековен цикъл означава ново, по-високо стъпало във възходящата стълба на разви­тието.

Никога човешката еволюция не е била дело на случайност. Никой път тя не е била резултат от стихий­но бедствие на слепи, несъзнателни сили. Човешката еволюция преминава по строго определен план на Висшия космически разум и никой не е в състояние да я промени, ускори или забави. Този велик план е съществувал още преди създаването на света.

Първият цикъл на човечеството от нашата христи­янска ера е започнал с раждането на Христа и е про­дължил седемстотин години.

Вторият цикъл е от 700 до 1400 година, когато започва Ренесансът, характеризиращ се с разцвета на науките, изкуството и културата. Третият цикъл, в който се намира сега човечеството води началото си от Ренесанса и ще продължи до 2100 год. Както чо­вешкият индивид на 21 годишна възраст съзрява на­пълно, така и човечеството през 2100 година ще бъде зряло като цивилизация.

В 2100 година ще привърши нашата християнската ера и ще започне нова ера в развитието на човечест­вото, която ще трае също 2100 години до своето пълно съзряване. Една ера съдържа три седемвековни цикъ­ла т. е. 2100 години. Нашата ера е първата ера на чо­вечеството, започнала с идването на Христа. Втората ера ще започне през 2100 год. и ще приключи в 4200 год. Точно през тази ера човечеството ще достигне ко­лосален възход, какъвто не може да си представи и най-силното въображение. От 4200 год. ще започне третата ера.

21 век е последният век на третият цикъл на чове­чеството и едновременно с това е последен на първа­та ера. С какви знамения ще бъде ознаменуван ней­ният завършек?

Както отбелязахме, в човешкия дух са вложени всички добродетели и пороци, присъщи на човешката природа, но у повечето хора добродетелите са спящи. Всеки човек се ражда с тези добродетели и пороци. В него бушува непрестанна вътрешна борба между тях, благодарение на която човек еволюира – обработ­ва даденото му от Бога, облагородява го. Без борба между добродетели и пороци, между добро и зло, чо­вешката еволюция щеше да се забави много. Благо­дарение на мрака на нощта, очакваме светлината на деня и и се радваме като ново начало. Тъмата, злото е фон, на който рязко се откроява светлината и доброто в човека. Следователно тъмните сили са в услуга на човешката еволюция. Те са впрегнати от Висшия раз­ум да работят за нея и да я ускорят. Същевременно на всеки човек е предоставена пълна свобода да избира пътя на доброто или злото. Самия избор и превес на едното е определяща величина за неговата степен на духовно израстване. Това е законът на свободната чо­вешка воля.

В началото на развитието си, в първобитния стадий със слабо развити умствени и духовни качества. Сега е силно развит в умствено отношение и доста по-слабо в духовно. А как ще изглежда човекът на 21 век? Съ­гласно информацията, която сме получили от седемте висши същества, до края на следващия век у повечето хора добродетелите ще вземат надмощие за сметка на пороците, които ще бъдат обуздани. Човечество­то ще се облагороди, ще достигне своята зрялост. Тук-там ще останат хора в духовна тъма, подвластни на пороците, за да напомнят, че мракът е съществувал и злото е имало превес на земята. Сегашният етап в на­шето развитие може да се сравни с тъмнината, която настъпва преди Слънцето да изгрее. Непосредствено преди изгрева мракът е най-сгъстен.

И така, до края на 21 век много хора от разни раси и националности ще изработят Христовите доброде­тели в себе си. Моралът ще бъде висок, добродетел­та рязко ще се открои и ще излезе на преден план. Всеки ще вижда Христа в ближния си, в своя духовен брат и сестра, защото те ще са изградили Христовите добродетели в душите си. Христос веднъж дойде на Земята и повече няма да дойде в плът. Той ще отседне и ще царува във всяка човешка душа като добродетел. Това е „второто пришествие“ на Христа. Това е и но­вият Йерусалим, който ще се съгради в много човешки сърца. В него „няма да влезе нищо нечисто“ и хората ще бъдат подобни един на друг по дух.

Днес науката, техниката и технологиите имат неби­вал развой, но още не са се доближили до връхната си точка. Те ще продължат да се развивате бързи темпо­ве, много по-бързи отколкото темповете, с които са се развивали до 20 век. Ще бъдат създадени нови мно­го по-съвършени машини и уреди. Към 2025 – 2030 г. науката и технологиите ще достигнат своята кулмина­ция – учените ще удивят човечеството с постижения­та си. След това за науката ще настъпи дълъг период на застой, на консумиране на постигнатото. (Съгласно един природен закон, установен от Слава Севрюкова по психотропен път, всяка мярка се получава, като ця­лото се раздели на две, получената половина, пак на две и така нататък. Ако приемем сто години за едно цяло, половината ще бъдат петдесет, четвъртината – 25 години и т. н. По този начин се получава:

2000 + 25 = 2025

2000 + 50 = 2050

2000 + 75 = 2075 и т. н.

От тук насетне ще процъфтят духовните дарби в човека, които по своите възможности многократно надхвърлят интелектуалните способности. Към 2075 год. много хора в различни места по света ще полу­чат екстрасензорни дарования. Чрез тях от Висшите духовни сфери ще се дава ново знание и мъдрост на човечеството. Тогава духовно зрелият човек ще виж­да със силата на мисълта си как да осъществи своите цели. Свръхсетивното познание ще доведе до огро­мен духовен и материален напредък. Приблизително по същото време човечеството ще влезе в контакт с висши същества, които са на много високо духовно ниво и не се нуждаят от космическа техника, за да дойдат при нас. В момента, нашето човечество не е подготвено за такава среща.

До 2100 г. най-напредналите в духовно отношение хора ще овладеят телепортирането. Силата на мисъл­та е огромна и духовно израсналият човек може да я използва, защото неговият организъм е пригоден за това. Да не забравяме, че всеки човек е един ма­лък Космос и всичко, което се намира в Космоса се съдържа и в него. Телепортирането ще се извършва на открито място и по собствено желание на човека само с една силна концентрация на мисълта. Никакви други атрибути познати от фантастичните романи и филми няма да са необходими. Ако човек е неуверен или смутен, той не ще бъде в състояние да се пренесе на желаното място.

Човекът ще овладее природата, защото Бог му е обещал „да господства над морските риби, и над не­бесните птици, и над зверовете, и над добитъка, и над цялата земя…“ (Битие, Първа книга Мойсеева от Библията, глава 1, стих 26). Но човечеството трябва да спазва природните закони т. е. да не нарушава рав­новесието в природата със своята дейност. В днешно време хармонията на човека с природата е нарушена и ако не бъдат взети навременни мерки последстви­ята ще бъдат много тежки за човечеството като цяло.

Духовното облагородяване ще се отрази и върху анатомията и външния облик на човека. Хората, изра­ботили добродетели в себе си, ще изглеждат хубави, с правилни черти на лицето, одухотворени. Към 2075 година повечето човешки същества ще имат напълно симетрични лица. Сега хора с такива лица се срещат рядко. Освен това, до края на 21 век ще настъпят и малки анатомични изменения. Главата на човека много леко ще се увеличи. Между плоските черепни кости, свързани помежду си чрез шевове, ще се обра­зуват малки междини, които ще „прозират“ през кож­ната покривка. Те ще осигурят по-добра вентилация на човешкия мозък, който ще работи много по-актив­но, а не както сега само с четири процентен капацитет от реалните заложени възможности. Ще се събудят и развият нови центрове в мозъка, които сега са спящи. Благодарение на това човешкият индивид ще има го­ляма яснота и значителен напредък във всички сфери – духовна, научна и пр.

В бъдеще ще се извършват мозъчни операции, при които част от мозъка, която е увредена и не се из­ползва, защото още не е развита, ще се отстранява.

Физичното тяло на човека ще остане почти също­то. На вид малко ще отслабне, но ще бъде по здра­во физически, по-устойчиво, по-жилаво. Рядко ще се срещат пълни хора. Световният рекорд по вдигане на тежести ще достигне около 500 килограма. Щангистът ще преодолява тази тежест и с участието на мисълта си – той дълго ще се концентрира преди да пристъпи към повдигане на щангите.

Демографски промени в световен мащаб

Към края на следващият век числеността на насе­лението на Земята ще бъде по-малка от сегашната и по-нататък ще остане практически постоянна.

Всъщност броят на хората, населяващи нашата планета в даден момент, това е броят на духовете, които са въплътени на земната кора в този момент. Останалата част човешки духове се намират в отвъд­ния свят, очаквайки следващото си прераждане на зе­мята. Следователно общият брой на човешките духо­ве е равен на сбора от броя на земните жители и броя на духовете в паралелния свят. Този общ брой е строго определен от самото начало и не се променя. В наше време числеността на населението на земята непре­къснато расте, с малки изключения по време на вой­ни, епидемии, природни бедствия, глад. Вследствие на това по-голямата част от човешките духове са на земята като хора, а по-малката част са в отвъдния свят, равновесието в света е нарушено поради нарасналата раждаемост. А тя е резултат на силен полов нагон и сексуални излишества. Трябва да отбележим, че нис­шите духове идват по-често на земята, а по-напредналите остават по-дълго и изчакват „доузряването“ на техния плод.

Постепенно с духовното облагородяване на човечеството, еротичното влечение ще отслабне и към края на 21 век половият акт ще се извършва рядко, по взаимно споразумение между мъж и жена единстве­но с цел продължаване на потомството.

В древността съвукоплението се е считало като свещен акт за продължение на човешкия род и за поддържане съществуването на живота. Затова то се е извършвало сравнително рядко. Така ще бъде и края на следващия век, когато човечеството отново ще се обърне с лице към изконните морални ценнос­ти. Раждаемостта ще спадне, числеността на населе­нието ще се намали и ще настъпи пълно равновесие – половината от хората ще бъдат на земята в плът, а другата половина ще остава в отвъдния свят. С други думи раждаемостта и смъртността ще се изравнят и по този начин броят на населението нашата планета ще остане постоянен.

Някога хората са живели на земята дълго, стоти­ци години. Сега столетниците са рядко явление. Ние сами си съкратихме живота, защото нарушихме при­родните закони и сравнително краткото ни земно съществуване е съпроводено с болести и страдания. Връщането в пътя, от който сме се отклонили ще бъде трудно и мъчително.

Постепенно животът на човека започва да се удъл­жава и към края на 21 век средната продължителност ще бъде почти два пъти по дълъг. Това ще стане по естествен път – при достигане до определена възраст, клетките на човешки организъм ще се възобновят и ще започнат да се развиват отново, така както са се развивали първоначално.

До края на този век, постепенно ще се създаде една вяра (не религия) обща за човечеството, за всич­ки земляни. Това ще бъде вяра в един Бог – Отец, в един Господ Христос, който е син на Отца. Вътрешна­та украса на храмовете, богослужението, църковните обреди ще се опростят. Иконите на светците ще ста­нат като спомен за исторически личности, изработили Христовите добродетели в себе си много преди края на 21 век. Тогава повечето хора със своя висок морал ще бъдат подобни на светците. Във всеки дом ще има стая за молитва.

С течение на времето ще се създаде един общ език за цялата планета. В този език ще влязат думи от на-различни съвременни езици, но ще преобладава английският. Единният език ще бъде благозвучен, ме­лодичен, опростен, с намален лексикален състав. За близки и равнозначни думи ще остане само една ос­новна, обща дума, която ще се употребява. Този език ще има известни разновидности, както сега всеки съ­временен език има диалекти. Единният език няма да бъде възприет едновременно от всички. Някои ще се възпротивят, други ще се колебаят, трети, предимно от висшите кръгове и държавната власт ще го възпри­емат. Постепенно, до края на следващия век, единният език ще стане общ за цялото човечество, така както и единната вяра ще бъде обща за всички хора по света. Един Господ – един език на Земята.

Създаването на общ език ще бъде свързано с един друг процес – премахването на границите на отделните държави. И това ще стане постепенно. На­пример държавите в европейския континент ще обра­зуват една европейска общност без граници между тях, по същия начин както отделните области в една съврменна държава са без вътрешни граници. Огромните армии, които сега поддържат всички дър­жави, ще отпаднат, защото няма да бъдат нужни. Ще останат само местни органи на реда.

Огромният духовен и материален напредък ще доведе до голямо подобрение на условията на живот, до много висок жизнен стандарт за всички хора. Ми­зерията, бедността, гладът ще изчезнат. Ще настъпи голямо благоденствие за цялото човечество.

До 2100 год. ще има и малки физико-географски изменения в планетарен мащаб. Студените области леко ще се затоплят, а топлите слабо ще охладнеят. Сушата малко ще се увеличи за сметка на водната по­върхност.

Трите раси

Според информацията, която сме получили от Се­демте висши същества – „земното правителство на еволюцията“, първоначално на Земята е имало една човешка раса – хората били мургави, но не черни. По късно се появили три човешки раси, които съществу­ват и до днес: еврейска, европейска (бяла), монголоидно-негроидна. Ще подчертаем, че човечеството се дели на раси главно по духовен признак и след това по физически белези. Физическите особености са само външна страна, която съответства на опреде­лено духовно състояние. С други думи, ние употребя­ваме понятието раса като категория, която не е чисто биологична. Всяка голяма раса се състои от малки по­дгрупи.

Трите раси произлезли от три различни човешки „прадеди“ – Сим, Йафет и Хам. Те били Ноеви синове. Ной е съществувал, той е историческа, а не митична личност. Ной е висш дух слязъл на земята с мисия. Жи­вял като праведник. Според Библията, той единствен със семейството си се спасил от потопа и станал ро­доначалник на новия човешки род. Синовете на Ной имали голяма челяд и от тях произлезли много племе­на, с които се „населила цялата земя“. Тримата Ноеви синове, символизират трите цикъла на човечеството и трите раси. Сим е родоначалник на евреите, Хам – на цветнокожите народи и Йафет на европейските наро­ди, които по онова време били езичници.

Трите раси се появили едновременно и били степенувани т. е. намирали се на различни нива на развитие. Всяка раса еволюирала с различно темпо. Първоначално най-напреднала раса била еврейска­та, след нея европейската, а най-изостанала цветната раса – негроидната и монголоидната.

Древните евреи – потомците на Авраама – били Богоизбран народ. Това ще рече, че те били определе­ни да бъдат един сравнително малоброен народ, но с много пороци (големи и малки). Евреите са народът, на който бяха дадени десетте Божи заповеди, означа­ващи добродетелите, които трябва да изработи все­ки човек. Те са народът, в който се роди ИсусХристос – Спасителят на човечеството. Ной, Авраам, Мойсей са исторически личности, а не митични. Всички те са висши духове, пращани на земята, за да ръководят определени племена.

Символично те са представени в Библията като „Божи синове“, които „почнаха да влизат при дъщери­те човешки и тия почнаха да им раждат: това са силни­те от старо време човеци“.

Евреите отхвърлиха Христа, но езичниците го въз­приеха и днешните европейски народи са християн­ски. Ако евреите бяха приели Христа и признали Хрис­товото учение, европейците щяха да останат езични­ци.

Европейската (бялата) раса е многобройна. На нея са присъщи известно равнодушие и студенина в отно­шенията между хората. Тя изпревари в еволюционно отношение еврейската раса, защото последната отблъсна Христа, а духовната култура на европейците е не­мислима без Христовото учение. Така евреите отстъ­пиха първенството на избора си от Бога и сега можем да ги причислим към европейската раса, но не и като водещ народ.

Монголоидно-негроидната раса е също много­бройна и по степен на еволюция се нарежда непо­средствено след европейската раса. В тази раса също „слизат“ висши духове, които да дадат тласък на ду­ховната и материалната и култура и хората от тази раса бързо еволюират. Например Китай от дълбока древност е средище на изключителна мъдрост и по­знание. Япония продължава да учудва света с бързия си технически напредък. В черна Африка има много размирици, епидемии, природни бедствия, глад, но дори и най-изостаналите племена също еволюират.

Смесените бракове от различни раси не спомагат за еволюцията на човечеството. Духът на човека ево­люира не чрез смесване на кръвта, а като постепенно изработва добродетелите в себе си. Когато човешкият дух израсне, той се преражда в по-развита раса, съот­ветстваща на по-високо духовно ниво. Тази „подвиж­ност“ на расите говори, че пред Бога всички раси са равни. На всеки човек, без разлика на пол, народност, раса е обещана огромна светлина, духовен възход и нирвана. Постепенно различията между расите ще намалеят и към края на 21 век, те почти ще се израв­нят. Негрите ще станат по-светли и ще бъдат подобни на сегашните араби. Условията на живот ще се подо­брят при всички раси. Ще останат много малко при­митивни племена. Сравнително малко хора ще бъдат в духовна тъма. По-късно различията между расите напълно ще се заличат и отново, както в началото, ще има само една човешка раса – хората ще бъдат с кес­теняви коси.

Някои окултисти очакват появяването на „шеста раса“. Както видяхме, расите са само три и шеста раса няма да се образува. До края на този век много хора ще изработят Христови добродетели и ще развият свръхсетивни способности, които са шестото чувство у човека. Следователно шестата раса няма да възникне, но постепенно много хора от всички раси ще преми­нат към едно ново съществуване, където използване­то на шестото чувство ще стане част от живота. Хората ще бъдат духовно издигнати. Няма да има убийства, кражби, съдилища. Човек ще се ражда с „карта на съд­бата“, записана върху неговата дясна длан, показваща как ще протече и кога ще завърши земният му живот. Ще има хора, способни да разчитат тези „карти“. Де­цата ще засричат и говорят скоро след раждането си. С приближаването на края на земния живот, човек ще се стреми да стане по-добър. По този начин той ще се подготви за своето преминаване в отвъдния свят, където е родният дом на всеки човешки дух и където узрява духовният плод, отгледан от човека на земята.