• За написването на този материал са ползвани данни от НСИ и териториалното поделение в Пазарджик.

Отговор на този въпрос дава статистиката, която предоставя данни за начина ни на живот през изтеклата 2019 г. На базата на тези данни събрани от служителите на НСИ, можем да направим следните изводи.

Доходите ни

Средностатистическият жител на областта е имал 6 592 лв. общ доход и той нараства с 9.6% спрямо 2018 година. Това прави около 600 лв. на месец.

През 2019 г. българските домакинства са изразходвали 6 214 лв. средно на лице, което е със 7.7 % повече в сравнение с 2018 година.

Доходите от пенсии за последната година са 1 801 лева. Те нарастват с 9.5% спрямо 2018 г. и с 59.7% в сравнение с 2010 година. Като се изчисли средната пенсия в областта излиза, че тя е 150 лв. Не бързайте да възкликвате, в отделните градове като Панагюрище, Пещера и Пазарджик има и богати пенсионери, които на седма дата прибират между 700 и 1200 лв., за сметка на бедните райони в областта, където пенсиите варират от 146 до 340 лв.

Доходите от самостоятелна заетост през 2019 г. са 421 лв., или почти без промяна в сравнение с 2018 г., и нарастват с 84.6% спрямо 2010 година;

Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 56 лв. средно и намалява спрямо 2018 г. с 20.0%, а в сравнение с 2010 г. намалението е 28.2%;

Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2019 г. са 194 лева. Те нарастват с 24.4% спрямо 2018 г. и с 57.7% спрямо 2010 година.

В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2019 г. той е 56.6%, което е с 1.1 процентни пункта повече в сравнение с 2018 г. и с 5.7 процентни пункта в сравнение с 2010 г.

Ако трябва да направим сметка на харчовете на един човек, се получава това

Средностатистическият жител на областта е изхарчил за храна и безалкохолни напитки 1 833 лв. през изтеклата година. За
вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и
поддържане на дома, за последната година е дал 1 067 лева.
За здравеопазване през 2019 г. е изразходвал 386 лв. За транспорт и съобщения през 2019 г. е похарчени 730 лв. През последната година разходите за данъци и социални осигуровки средно на лице от
домакинство са в размер на 820 лв. и се увеличават с 11.1% в сравнение с 2018 г., а спрямо 2010 г. нарастват над 3 пъти.

Ядем по-малко хляб, повече зеленчуци

През 2019 г. настъпват промени в потреблението на домакинствата спрямо 2018 г. – средно на лице намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 2.9 килограма. Увеличава се консумацията на плодове с 2.4 кг, на зеленчуци с 2.0 кг, на месо с 1.4 кг и на безалкохолни напитки с 3.9 литра. На годишна база се увеличава потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни
напитки (от 31.0 на 32.6 л) и на цигари (от 674 на 733 броя).

През 2019 г. покупателната способност на домакинствата се увеличава спрямо 2018 г. за всички основни хранителни продукти с изключение на белия хляб и картофите. Най-много е нараснала покупателната способност при гроздето, ябълките, яйцата и маслото.

През ХХI в. все още има хора с дворна тоалетна и баня

През 2019 г. в собствено жилище живеят 91.6% от домакинствата, а 5.4% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3.0% от наблюдаваните домакинства – 1.9% на свободен и 1.1% на общински наем. Второ жилище притежават 9.7% от домакинствата.

В жилища, построени преди 1990 г., живеят 93.4% от домакинствата, като близо три четвърти (71.9%) са изградени в периода 1961 – 1990 година. Преди 1961 г. са построени 21.5% от жилищата, а изградените след 1990 г. са 6.6%.

Две трети (69.1%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (74.6% в градовете и 53.7% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 19.1% от домакинствата в градовете и 42.0% – в селата.

Гаражи имат 20.1% от домакинствата в страната (16.3% в градовете и 30.8% в селата). С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 76.7% от домакинствата.

Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 33.1% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е близо три пъти по-голям – 95.0%. Тоалетна вътре в жилището имат 72.9% от домакинствата в селата и 96.9% в градовете.

Колата

Автомобили имат 51.3% от наблюдаваните домакинства, като 5.8% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини
12.6% от домакинствата, а 35.7% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.

Телевизорът

От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът – притежават го 99.3% от домакинствата, а 30.9% имат по два и повече телевизора. На второ място е хладилната техника – 98.5% от домакинствата в страната (98.9% в градовете и 97.4% в селата) имат хладилник и/или фризер.

Пералнята

Автоматична перална машина притежават 93.0% от домакинствата, 4.7% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 2.3% смятат, че нямат необходимост.

Телефонът

Без телефон (стационарен или мобилен) са 2.0% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 4.7%, а 76.6% – само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 16.6% от наблюдаваните домакинства.

Останалите, без които не можем

С компютри разполагат 53.8% от домакинствата (60.5% в градовете и 35.0% в селата). Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър – 39.8%. Наличие на интернет връзка в жилището имат 59.5% от домакинствата в страната. В
градовете домашен интернет има в 66.0% от жилищата, а в селата – в 41.1%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 35.7% от домакинствата.

Климатици притежават 41.9% от домакинствата, а 24.2% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 34.0% от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик.

Жените получават по-малко пари от мъжете за една и съща работна позиция

Най-големи разлики в средното месечно заплащане по пол има в сектора „хуманно здравеопазване и социалната работа“ – 27%, където жените преобладават и са наети на по-нископлатена работа – медицински сестри и социални работници.

Най-ниска разлика пък и отчетена в административните и спомагателни дейности и в строителството. Заетите жени преобладават в „образование“, „хотелиерство и ресторантьорство“, „финансови и застрахователни дейности“ и „търговия“.

Мъжете са преобладаващо заети в „селско-  и горско стопанство“, „преработваща промишленост“, „строителство“, „транспорт“. При среден осигурителен доход за страната през 2019 година от 986 лв., за мъжете той е малко над 1000 лв, а за жените – 936 лв.

Разлика има и в размера на пенсиите като средният основен месечен размер за жените през 2019 г. е едва 286 лв., което е със 136 лв. по-малко от този на мъжете.

Най-разпространените имена в областта

Александър е най-предпочитаното име за новородените момчета през 2019-а година, а за женско име родителите най-често са избирали Виктория, когато е трябвало да кръстят бебето си през изминалата година. Според данните на Националния стастически институт (НСИ), който публикува годишната си статистика за най-разпространените имена на българите, сред най-предпочитаните имена за новородените момчета са още Георги и Мартин, а за момичета – Мария и Никол.

От началото на 21-ви век все по-често се избират имена, които са популярни в целия свят – Александър, Мартин, Виктор, Николай, Виктория, Мария, Никол, София, коментират от НСИ.

През 2016-а Георги, което беше предпочитано име за новородено през 2015-а отстъпва първото място на Александър, докато Виктория продължава да води първенството и през 2019 г.

НСИ отчита и засилен избор на бебешки имена, които са на царе и владетели от българската история като Аспарух, Тервел, Симеон, Самуил, Калоян. Най-разпространените мюсюлмански имена при новородените момчета  са Емир и Мерт.

Разнообразието на имената при жените остава по-голямо от това при мъжете с около 8 хиляди – личните мъжки имена са около 31 хиляди, а женските – малко над 39 хиляди.

Макар броят им да намалява в сравнение с предходната година, най-разпространени сред мъжете продължават да са имената Георги, Иван и Димитър. Следват Николай, Петър, Христо, Александър, Стефан и Йордан.

Мюсюлмански имена като цяло за страната са Мехмед, Ахмед и Мустафа.

При жените близо 700 хиляди са кръстени с някое от 20-те най-разпространени женски имена, като Мария продължава да е най-срещаното име сред българките, следват Иванка, Елена и Йорданка. Сред двадесетте най-популярни женски имена са още Пенка , Даниела, Росица, Десислава, Петя, Гергана.

При жените най-често срещаните мюсюлмански имена са Фатме, Айше и Емине.

Жените раждат на 25.3 години

През 2019 г. в област Пазарджик средната възраст на жените при раждане на първо дете е 25.3 години, при 27.3 години за страната. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.3 години за област София (столица) до 22.9 години за област Сливен.  

През 2019 г. броят на живородените извънбрачни деца е 1 408, или 61.0% от всички живородени. Относителният дял на живороведите извънбрачни деца в селата (62.8%) е по-висок отколкото в градовете (59.9%).