Утре почитаме един от любимите летни празници – Еньовден. Празникът е свързан с пътя на небесното светило и култа към него.  В нощта срещу Еньовден, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила, казва поверието. 

По това време на годината билките имат най-голяма сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва.

Според народните вярвания, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден.

Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че „Свети Еньо“ ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Най-разпространеното вярване е, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце: жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии.