„Видял съм с очите си какво може. Как спасява човешки животи. Д-р Беатрис Саваджиян е отличен специалист, който много държа да работи във Второ педиатрично отделение“.

Думите са на началника на отделението д-р Валентин Данчев, който не пести похвали за младата лекарка, която помогна късно вечерта на 20 юли за спасяването на живота на малко момченце, което е докарано в МБАЛ-Пазарджик с тежка черепно- мозъчна травма и опасност за живота .

Той определя реанимацията на тригодишно дете от Велинград като изпълнена брилянтно. Самата д-р Саваджиян признава, че когато вижда за първи път момченцето не вярва, че то ще има повече от 10-20% шанс да оживее.

Д-р Саваджиян, седмицата ви започна с нощно дежурство, в което трябваше да приемете дете с тежка черепно- мозъчна травма и опасност за живота. Това ли е най-тежкият случай в лекарската ви практика?

Тригодишното момченце от Велинград е едно от децата, които съм приела в най-тежко състояние, но това не е първият ми толкова тежък случай.

Какво е най-важното в такъв критичен момент?

Най-важното е човек да е сигурен в себе си. Да запази самообладание и да не се паникьоса. Екипът от сестри и санитари, с който работиш също трябва да е много добър, за да може да си свършиш добре работата.

Колко време ви отне стабилизирането на детето?

Момченцето беше приведено от Спешно отделение в Интензивния сектор на Второ детско отделение в 12 часа през нощта. Някъде към 5.30 часа успяхме да стабилизираме състоянието му. Детето постъпи при нас интубирано от д-р Варта Шопова. Реаниматорката и екипът й си бяха свършили много добре работата. Сутринта, след като видях, че момченцето вече диша самостоятелно и има добра кислородна сатурация го изключих от дихателния апарат за механична вентилация.

Страх ли ви беше за живота на момченцето?

Да, до едно време смятах, че няма да мога да го спася. Самата аз му давах 10-20% шанс да оживее. Видях го в крайно тежко състояние, в кома. Прецених, че няма голям шанс да оцелее, но детенцето успя да се стабилизира и състоянието му се подобрява. Дори се радваме, че вече плаче и чуваме гласчето му. Благодаря на абсолютно всички колеги, които помогнаха за спасяването на детето.

Броите ли такива тежки случаи, при които сте спасили детски животи?

Точно тези не ги броя. Всеки месец имаме минимум един такъв случай.

Как преживявате най-тежките случаи?

Сещам се за няколко дечица, на които не можах да помогна. Едното беше новородено с мозъчен кръвоизлив, което за съжаление нямаше никакъв шанс. Такива случаи не се преживяват.

А кой е случаят, който никога няма да забравите?

Беше преди 2 години. Приехме бебе на два месеца, което беше в крайно тежко състояние. Случи се отново на едно от нощните ми дежурства. Мислех си, че момиченцето няма да оживее, но оцеля. При нас постъпи в шоково състояние,със сепсис и мозъчен оток. Лекувахме го около три месеца. То живя повече в болницата, отколкото в семейството си. Родителите му дойдоха след втория месец да се поинтересуват от него. Това момиченце никога няма да го забравя. Всички се привързахме към него.

Какво ви насочи към лекарската професия ?

Бях много малка-на 8 години, когато гледах сериала „Спешно отделение“. Тогава реших, че искам да стана лекар и да работя в болница. Това е и единственото ми желание за професия, което преследвах през годините. Завърших медицина в МУ-Пловдив. Бях решила, че ще стана педиатър.

Защо избрахте специализация в МБАЛ-Пазарджик?

Получих покана да започна във Второ детско отделение. Разбрах, че екипът на отделението е много добър и вече три години и половина работя тук. Уверих се сама в качествата на колегите.

Кога сте били най-удовлетворена от работата си?

Когато има ефект от нашето лечение.

По трудни пациенти ли са децата?

Да, защото не могат да кажат къде ги боли, не може да ги разпитаме. Когато пациентът не може да каже какво му е, трябва да помогнат родителите или задълбоченият преглед, за да може да се назначи най-правилното лечение. На малките деца няма и как да им обясним, че правейки им различни манипулации се опитваме да им помогнем. Много често те са стресирани и уплашени, когато постъпят при нас. При възрастните извършването на манипулации е по-лесно.

На какво ви учат децата?

Невинност. Те са най-невинните създания. Те ни учат, че винаги нещата може да станат по-добри. Те винаги са позитивни. Усмивките на децата ме усмихват и мен.

Цялото интервю с детския лекар д-р Беатрис Саваджиян може да прочетете на интернет страницата на МБАЛ-Пазарджик.
http://mbal-pz.com/…/340-%D0%B4-%D1%80-%D0%B1%D0%B5%D0%B0%D…