Димитър ХАДЖИДИМИТРОВ, председател на РСО към КТ Подкрепа – Пазарджик

Учебната година, респеспективно занятия в България, тръгват твърде късно в условията на Ковид кризата, трябваше МОН смело да вземе по-нестандартно решение и да се влезе в клас поне на 7 септември. Защо се чака, какво ще се промени?

Все пак една седмица по-рано си е спечелено време. Едновременно с това, трябва незабавно да отпаднат колкото се може повече излишни документщини и формалности, учебният процес да се изчисти максимално, да се печели време за чисто преподаване.

Разбира се, гъвкаво да се организират часовете, според възможностите на отделната образователна институция – напр.могат да се организират повече учебни часове на открито, сред природата, на спортни съоръжения, в паркове и горички, докато климатичните условия позволяват.

Да се наблегне над проектно-базираното и дигитално обучение, домашни работи и тестове да се задават в електронна среда, да се редува присъствена с неприсъствена форма, когато и където това се налага.

Децата с доказани хронични заболявания да се товарят по-малко и да се щадят. Отговорността да родителите е от ключово значение – тогава, когато забележат у детето си грипоподобна симптоматика, да вземат бързи и неотложни мерки и да се консултират с личния лекар, за да не се влачат хреми и кашлици с дни в училище. Същото се отнася и за самите учители.

Необходимо е да се спре с тежките формалности и излишната бумащина, да се променят множество наредби на МОН, засягащи оценката на труда на учителите, предвид непредвидимостта на медицинската криза. Първата стъпка с отлагането на Атестацията на учителите е правилна.

Тази безпрецедентна медико-социална криза може да бъде успешно управлявана само с максималните съвместни усилия на всички в системата на образованието – учители, родители и разбира се, самите ученици, голяма част от тях вече пораснаха в социално отношение много преди юридическото си пълнолетие. Само така имаме реален шанс да се справяме успешно с това непознато предизвикателство, което глобално ни сполетя, в бедата – само със съвместни усилия!