Животът на най-големият български светец – Иван Рилски все още не е проучен напълно. В житията му (общо седем на брой) откриваме епизоди, които дават основание да се смята, че той не е бил обикновено пастирче от село Скрино, а доста образован за времето си мъж, който се е отдал на духовен живот.

Множество историци са правили проучвания за събитията от времето на един от най-достойните български царе – Симеон, ясно е и, че след неговата смърт има брожения за престола му. Вместо първородният му син Михаил, от първата жена на владетеля, на трона сяда Петър. Историческата наука все още не е дала конкретен отговор защо се случва това.

Неназована остава и майката на Михаил, за когото има податки, че е станал духовник, но в същото време има и доказателства, че е бил умел пълководец, който с войските си е достигнал до Йонийско море, като градът Превеза (владян тогава от Византия) се преместил на два километра от старото си място, от страх, че българите могат да се върнат отново.

Претенции към трона има и третият брат – Иван. Но за него ще разкажем по-късно. Син на Симеон е и Вениамин, по -известен като Боян Магесник. Майка на тримата е сестрата на болярина Георги Сурсувул.

Мистика и тайни крият миналото от този период на страната ни, която Петър I губи голяма част от завоюваните от Симеон територии. Знаем точните дати на смъртта на владетелите, но не и датите и годините на тяхното раждане.

Заради множеството превратности в българската летопис, до днес няма запазени родословните дървета на нашите царски родове. Ние знаем твърде малко за това кои са били децата им, за кого са се оженили или омъжили, къде и как е протекъл животът им, имали ли са потомци и какво се е случило с тях.

Историците имат поле за проучване и по отношение на цар Симеон

Известно е, че цар Симеон е учил в Магнаурската школа при Николай Мистик, където после изпраща и сина си Боян Мага. И това е място, където не може да отиде всеки да учи, т.е. той трябва да е от царско потекло или от висшата аристокрация, приближена до царския род. Това, че Симеон е учил в Магнаурската школа до голяма степен обяснява, че най-вероятно той е получил и магическо познание, тъй като Магнаура означава „Голяма зала“ – буквално, но става въпрос за голямото познание…Магнаурската школа на времето е била мястото, където е било съсредоточено езотеричното познание от Изтока, от Египет, от Сирия и Вавилон…и се преподават магическите науки, както тогава са ги наричали.

Става въпрос не за някакви шарлатани, които правят евтини магии, а за получаване на свещенното познание, което Пазителите от Изтока са съхранявали в продължение на векове и продължават да го правят, за да не бъде езотеричното, истинското познание, профанирано, използвано за вредни цели и т.н.

Историците занимаващи се с този период трябва да изяснят и въпроса – чий син е цар Симеон. На цар Борис I, както сме го учили или е негов внук?

„И в историята на Шарл Лебо и в тази на руските историци пише, че „този Симеон беше княз храбър…след като брат му Владимир грабна короната забягна в Константинопол, за да изучава науките. Народният глас го повика на трона, той остави монашеската дреха и седна на трона, за да наследи владенията на своите бащи…“ – цитира френският историк издателката и собственичка на „Абагар“ Мария Арабаджиева.

„Симеон е един от най-забележителните владетели – син на Владимир и внук на Крум, от това, че е бил дете когато умира баща му , а престолът бил взет от Богорис…След неговата смърт пред Симеон се появил благоприятният случай да получи така желания престол. Той се върнал в родината и заел престола“ – това пък е записано в исторически руски източник от средата на 19 век.

От двата летописа става ясно, че Симеон не е бил син на Борис, а негов внук, той се явява син на Владимир Расате, а след смъртта му (на Расате) и връщането на ерестта, Борис се връща на трона, за да наложи християнството, като избива 52 рода, които искат връщането на езичеството.

Едва след неговата смърт и още двама неизвестни наследници, на трона се връща Симеон, който до този момент е послушник в манастир в Цариград. Но официалната историческа наука мълчи по този въпрос.“ – казва Мария Арабаджиева. „На кого е син Симеон? Излиза, че той е син на Владимир и внук на цар Борис.“

„Това, което сме учили като деца е, че Черноризец Храбър е псевдоним на Симеон. Черноризец Храбър е православен монах, за него няма биографична информация, Васил Златарски в „История на Първото българско царство“ казва ясно, че неговото мнение е, че Черноризец Храбър е Симеон. Той прави пълен анализ на произведението „За буквите“, като налага тезата, че това е само уводът към голяма книга и е написано преди налагането на христианизацията, то е писано във времената преди Симеон да стъпи на престола. Структурата на самият текст показва високо ерудиран човек, който дава и датата на самото покръстване.“ – казва Мария Арабаджиева.

Пак руски източници сочат, че през 9 в. третият син на Симеон – Вениамин (Боян), написва епос и той е запомнен и пренаписан по -късно във „Веда словена“, песните събрани в сборника са издирени по заповед на руското императорско семейство, векове по-късно. Събират се народни песни от трите планини – Рила, Пирин и Родопите.

„Светославовият изборник 1073 г. е руски маноскрипт, това е една от най-древните руски ръкописни книги. Той е намерен през 1817 г. във Възкресенския манастир и се пази в Държавния исторически музей в Москва. Той е или препис, или самият български оригинал, който вероятно е бил създаден по поръчка на цар Симеон. Има вероятност това да е оригиналът, защото си личи, че е изтрито името Симеон и е поправено на Светослав. Представлява уникално изследване по антропология, философия, математика и история. Вътре се съдържат трактати на отците на църквата от 7 до 10 век. Има го на руски, но всъщност те си казват, че тази книга е българска.“ – твърди Мария Арабаджиева.

Политиката на цар Петър е миролюбива, но той успява да запази позициите си, потушавайки бунтовете срещу себе си, в тяхната основа стоят братята му Михаил и Иван.

„Тримата братя (говоря за Иван, Петър и Боян), оформят един духовен триумвират, който е сътрудничел на Царя още когато те са само негови синове, принцове, така да ги наречем…Иван (Св.Иван Рилски) е човекът, който се отдава на вътрешното усъвършенстване, на молитви и постничество, и създава система за вътрешно усъвършенстване и прозрение, която след това пренася в Рилския манастир. Св.Иван Рилски не е „селянчето от село Скрино. „- твърди проф. Дамян Попхристов.

В същност версията за село Скрино се появява пет столетия по-късно през 15 в., когато негово житие пише Патриарх Евтимий Търновски. Никъде в предходните жития не се говори за конкретно родно място на светеца, още повече, че в едно от тях е описана срещата му с рилски пастири, които го питат от къде е родом, а той не дава никакъв отговор.

Най-върлият привърженик на идеята, че царският син Иван, се превръща в светец е Левкийският епископ Варлаам, който от 1924 – 29 г. е игумен на Рилския манастир. По това време той прави свои проучвания за живота и делото на Иван Рилски.

Според него в книгата, която той пише „Свети Иван – велик Рилски чудотворец и неговия манастир“ през 1933 г., в житието на Иван Рилски – Левкийският епископ казва: „Според други източник Иван е бил брат на цар Петър, ето какво пише френският историк Лебо: Сродството сключено между царското семейство и императорът Роман (визира се бракът между цар Петър и Мария – Ирина. Иван бил обвинен в бунта срещу царя след женитбата му с Ирина.) Три години след сватбата Роман направи много, за да покаже лошавите си намерения против зетя си Петър, чрез закрилата, която побърза да даде на петровия брат – Иван. Иван направи заговор с няколко боляри срещу царя, Ивана биха с пръчки, а другите измряха от изтезанията. Роман изпрати монах в царския двор, за да доведе Иван с хитрост в Цариград, там му оказаха почести, като го ожениха изгодно. За Симеона това щеше да е достатъчно, за да застане с войската си пред вратите на Цариград, но Петър не стори нищо…“

Иван е бил ценен за Роман, твърди се, че с цел да държи в шах Петър, но го почитат, дават му земи и го оженили, но какво става сетне? Според Варлаам отсетне той отново се е завърнал в България, като е бил заставен да се крие на място далечно и пусто, далеч от царския двор.

Свети Иван е бил широко образован човек, което се вижда от завета и писмата му до Петър.

Няма светско обяснение и упоритото му желание да не се среща с царя. Кой е този отшелник, който ще дръзне да откаже среща с царя си, а защо Петър е тръгнал да го търси и да иска да се среща с него? Един величествен цар ще пропътува четирстотин и петдесет километра, за да търси отшелник в шубраците? – казва Мария Арабаджиева.

Третият довод на Варлаам е отказът на Иван Рилски да съобщи на овчарите от къде е.

Направил го е, защото не е искал да ги лъже. От съдържанието на писмото пратено от цар Петър до свети Иван лъха тон на разкаяние: „Защото знае, знае твое преподобие какви светски бури и какви метежни облаци са свикнали да вълнуват цар­ските сърца!“, отделни изрази на светеца към царя : „Кажете му, че брат му говори…Ако исках злато и богатство защо дойдох в тази пустиня?“ – пише Варлаам.

Днешните историци са категорични, че Рилският устав (заветът на Иван Рилски) съдържа завет от основателя на манастиря, св. Иван, и главните основни правила, по които трябва да се ръководят монасите. Според това той прилича най-много на светогорския устав на Атанасия, и то на първата му част. Като се има пред вид, че византийската литература не е запазила ктиторски „завет“ по-стар от Х в., Рилският завет от 941 г. придобива особено значение, още повече, че той е единственият запазен в рода си паметник в българската литература. Поради това той заслужава особено внимание.

Ето още едно доказателство за това, че Иван Рилски не е бил невеж човек. Той според преданията не е напускал територията на планината, как тогава ще знае и от къде, как да напише своя завет на основател на манастир? И не само да го напише, но и да го съобрази с изискванията на тогавашната религиозна догма? Това би било възможно, ако е вярно, че е бил обучаван както братята си в Магнаура, където по онова време са преподавали и достолепни духовници.

Изложението на завета е стройно и ясно. Авторът му познава някои от най-видните древнохристиянски писатели и привежда извадки от техните писания. За отбелязване е също обстоятелството, че той държи особено много за просветата – към своите ученици отправя наставление да залягат непрестанно, ден и нощ, за своята духов- на просвета. Всичко това дава основание да се приеме, че самият основател на Рилския манастир е бил широко начетен и притежавал добро писателско перо. Новооснованият манастир още в началото на своето съществуване се превърнал в оживено просветно и книжовно средище.

В житиетата се споменава и, че известно време бъдещият светец е пребивавал в манастир „Свети Димитър“, когото напуска по своя воля и решава да стане отшелник. Не става ясно колко дълго се е задържал Иван там, а също и какво е продиктувало нуждата да се уедини.

По-интересно е това, че след като го прави и се установява в подножието на връх Руен той е нападнат от разбойници, а когато се маха от там и намира ново място, случката с разбойниците се повтаря. Едва тогава той се скрива от света в неизбродната Рила. Какви са били тези разбойници? Случайно ли са преследвали отшелника, който никога в битието си на духовник не е имал имущество. Възможно ли е да е бил разпознат като член на царското семейство и това да е провокирало интереса на нападателите му?