Последният за годината уикенд през август може да ви донесе много нови емоции, ако решите да се посветите на историята. Нашият край е богат на останки от миналото величие на тракийската цивилизация, а също така и на последвалата гръцка инвазия, довела до разцвета на големи и могъщи селища като чудно красивия бял град Левке, край Белово.

Съвсем близо до Белово се намира Септември, името на града е ново, но край него са съществували десетки малки селища, които ще ви разкрият величието на древните траки. Близо до Ветрен се намира запазената тракийска гробница, за която много изследователи смятат, че е принадлежала на тракийския цар Ситалк.

Гробницата е хероон, т.е. отворена за посещения и почитане на героя, погребан в нея. Единственият загинал близо до това място, който може да е така героизиран,  е одриският цар Ситалк, паднал в битка срещу трибалите. Ситалк е владеел тяхната територия и територията на гетите чак до Дунава. Градът до гробницата има облик не просто на негова резиденция, а на негова столица. Тукидид така описва похода на Ситалк срещу Македония: „Като потеглил от земите на одрисите, той първо вдигнал подвластните му траки между Хемус и Родопа, а след това отвъд Хемус – гетите и другите племена. По-голямата част от конницата предоставили сами одрисите, след тях – гетите. От пехотата най-опитни във война били независимите траки, въоръжени с мечове, които слезли от Родопа.“

Като отправна точка на похода според това описание най-подхожда т.н. „Емпорион Пистирос“, понеже само на на 2-3 км от него е тракийското селище Вономасия с крепостта Вономасион, където е намерен Пистироският надпис, в житието на първия тракийски християнски светец Александър Дризипарски (от края на ІІІ век) е наречено „Вономасийско пълчище“.

На старобългарски „пълчище“ означава място, където се събират много хора. Коренът на думата е „плък“ – тълпа, но има и вторично значение – военна част, полк, опълчение. „Пълчище“ е и мястото, където се събират много пълкове войска. Ситалк събрал 150 000 души войска според Тукидид. Ситалк е бил женен за гъркиня от Абдера, синът му Садок е имал атинско гражданство, внуците на Котис също, даже са носели гръцки имена.

Емпорион Пистирос е първият селищен център със статут на емпорион (търговско селище), засвидетелстван в сърцето на Тракия, където съжителстват съвместно траки и гърци в периода от края на Ⅴ –  до началото на Ⅱ в. пр. Хр.

Емпорион Пистирос, чието име стана известно благодарение на открития през 1990 г. надпис на старогръцки език, е основан от търговци от остров Тасос и поддържа интензивни отношения с най-важните икономически центрове на Егейска Тракия. Археологическите находки свидетелстват, че Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Аматок I емпорионът вече съществува и поддържа широки търговски контакти. При Котис I (383/2-359) и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-големия разцвет на Пистирос. 

Разкопките разкриха източната крепостна стена с порта, кули и бастион, изградени от каменни блокове по подобие на укрепителната система на Тасос, улици с каменна настилка, сгради с каменни основи и добре изградена канализационна система. Археологическите проучвания очертаха три фази от живота на обекта. С геофизични методи са проследени 120 м. От източната линия на крепостните съоръжения от тях към 61 м са проучени по археологически път. 

Те са изградени от два вида гранитни блокове: едни, правоъгълни, с добре обработена повърхност и средни размери, и други, с много по-големи размери. Двете лица на стената са оформени по различен начин, а пълнежът между тях е от необработени камъни. Източната порта от северната страна е защитена от правоъгълна кула, изцяло изградена пред крепостната стена, а южната от бастион. Дървена порта се е намирала при западния край на бастиона и допълнително е била укрепена с т.нар. външна кула, която е преустроена в началото на IV в. пр. Хр. 

Съжителството на елините с траките ги сближава и донякъде сродява. Откритите в Пистирос надгробни надписи на елини от Аполония и Маронея, а също и врязаните върху керамика имена както на траки, така и на елини, доказват, че присъстващите в Пистирос лица не са етнически еднородни. 

Преки съседи на земите на емпорион Пистирос се бесите, родът-пазител на Дионисиевото светилище в Родопите. Бог Дионис, а чрез него и бесите, покровителстват и осигуряват спокойния живот и действат на емпоритите в Горнотракийската низина. Полагането на клетва от Котис I и неговия наследник във Ветренския надпис в името на Дионис е още едно доказателство за значението на този култ в официалната идеология на Одриската държава. 

Разкопките дадоха много данни за култовите практики в Пистирос. Разкрити са цели или фрагментирани глинени олтари с различна форма и украса, глинени и каменни зооморфни фигури, глинени антропоморфни фигурки и миниатюрни предмети, пирауноси (преносими огнища) и др. 

Тракия със своите богати рудни залежи бързо успява да привлече интереса на населението от басейна на Егейско море. Емпорион Пистирос, създаден под попечителството на тракийските царе, се явява като ключов център при износа на метали от Тракия за Гърция. В Тракия освен износ на метали се организират и ювелирни производствени ателиета.

Откритите в Пистирос поти, духала, щампи, матрици, калъпи и др. са свидетелство за развитието на тази дейност тук. След опожаряването на емпориона от келтите в началото на III в.пр. Хр. върху неговите руини възниква селище за производство на фибули и др. украшения от желязо, бронз и сребро.