Ако сте чели Библията със сигурност знаете, че в началото хората са говорили на един и същи език. При строежа на Вавилонската кула обаче Бог им отнел това и ги наказал да говорят на различни езици, което да им попречи да се разбират и да издигнат кулата чак до небесата.

Интересна легенда, но в същност Бог е оставил една вратичка. Езикът на символите е еднакво разбираем за всички хора на планетата. За да го използваме обаче е нужно да го познаваме.

Днес ще ви разкажем за един от символите на човешката власт – короната.

Тя присъства в живота на хората от най-дълбока древност, може да се каже, че първата корона е била върху главата на древноегипетската царица Хатор. Навсякъде тя е изобразена с два рога на крава на главата, които крепят слънчевия диск.

Където и да попаднете по света, когато видите човек с корона на главата със сигурност първата ви асоциация е с това, че той е представител на определена власт. И не ви трябва преводач, за да го разберете.

В еврейската Кабала короната, наречена Kether в Дървото на живота, означава абсолютното, надчовешкото и Божественото. Според древните учения, точно на главата е разположена точката, която свързва земното тяло с Божествения дух.

Думата „корона“ е позната от старогръцки (corona) със значение на „венец за украшение и награда“ и е близка до латинската cornu, означаваща „рог“.

Идеята за първоначалната символика е издигнатостта върху главата, като знак за отличие, сила и власт.

В стари времена короната била орнаментирана с точки, както е при животинските рога, символизиращи светлината и слънчевите лъчи. По-късно тези точки били заменени със скъпоценни камъни и украса.

Короната е символ за идентификация и разграничение. Тя получава силата на добродетелите и доблестта от небето и Бога. Във всички цивилизации короната е царски атрибут, символизиращ слънчевия принцип и божествената сила. Короната служи да подчертае върховенството и изключителните способности на този, който я носи.

Тя е алегория на победата и господството над останалата част от света.

В древен Египет тя била показател за божествените качества на своя носител, но преди всичко е считана за символ на властта. Там единствено боговете и фараоните носили корона, чиито елементи били изцяло символни като:


– бялата митра изразявала идеята за светлина
– щраусовите пера били знак на истината
– рогата олицетворявали съзидателната активност

При индианците короната от птичи пера или злато представляват опит за идентификация със слънчевия бог и вследствие на това – с даряването на изключителна власт.

В духовните практики, короната върху главата е мястото, откъдето душата може да се освободи от телесните ограничения, за да се въздигне до свръхчовешки състояния.

В Гърция и Рим короната е знак за отдаденост на божествата.

Статуите на самите богове носят растителни корони: тази на Зевс е от букови клони и листа, на Аполон – от лаврови клонки, на Афродита – венец от мирта, на Дионисий – венец от лозови листа.

Символизмът на короната може да се разглежда на 3 нива:

по място – разположена е върху главата, връх на човешкото тяло, като отвежда към стойностите и качествата на главата;
по форма – короната е кръгла, знак за съвършенство и участие в небесната природа на нещата (олицетворявано от символа на кръга). Тя маркира ограниченията и разделеността на земното от небесното, на човешкото от божественото, които въпреки изпитанията са обещание за безсмъртие;
по материя – може да бъде растителна, минерална или от скъпоценни метали и камъни. Разкрива на какви божествени и свръхестествени сили се подчинява и очаква подкрепа от тях носещия короната.

За короните по нашите земи можем само да гадаем, със сигурност тракийските царе са носили златен венец.

Символът на власт, благополучие и тясна връзка с Бога се открива при богатите погребения. Освен прецизното подобие на венец от клонки, златният атрибут можел да съдържа и други флорални мотиви, като този.

Или като венецът на Севт III с формата на листа и с дълги дръжки на жълъдите, които днес учените отнасят към вида Бял дъб. Могилата Голямаа Косматка е насипана в средата на V в. пр. Хр. като свещен хълм. По-късно част от насипа е отнет и там е изграден монументален храм. Златният венец е от 2 клона с 18 клончета, 210 листенца, намерени пръснати по пода на Голямата Косматка. Плодчетата, които висят на дълги дръжки, са 72 на брой. Когато царят се е движил, те са издавали едва доловим звън от навити много малки спирали в тях. Повечето от листенцата са ритуално начупени и късове от тях са открити разпръснати навсякъде. Царят-жрец е идентифициран със Слънцето, чийто символ е златният венец. Когато то залязва, т.е. умира, то сякаш се пръсва. Затова е бил така накъсан и златният венец на мъртвия цар.

Първото българско царство със сигурност е разполагало с пищни корони за царя и царицата. За съжаление те са били пленени от Византия, когато нашата територия бива завладяна от ромеите и няма никаква информация как са изглеждали символите на властта.

По волята на съдбата и историята короните на българските средновековни владетели са загубени.

Короната на Крумовата династия, носена до 971 г., е отнесена във Византия и там следите й се губят. Същото се е случило и с короната на цар Самуил в 1018 г. 

Не знаем какво се е случило с короната на цар Петър, с която е бил обявен за цар на България в 1185 г., но в 1204 г. цар Калоян е получил корона от папа Инокентий ІІІ, която носят всички български царе до падането на България под османска власт в края на ХІV век. Тя вероятно е взета от турците при пленяването на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 г. Следите й също се губят. 

 Царете на Третата българска държава нямат корони. През 1908 г. Фердинанд е бил обявен за български цар, като е увенчан с короната на Търновския митрополит в църквата на старопрестолния град „Св. 40 мъченици“.

През 2016 г. патриотични българи отдават безвъзмездно 3 кг. благороден метал, 1 000 перли и десетки полускъпоценни камъни за да бъде изработено копие на короната на цар Калоян и неговата съпруга. Първо е изработена короната на владетеля – боен шлем от злато, инкрустиран с камъни и бисери. Женският вариант е доста по-пищен, изработен е от карион, цитопрас и култивирани перли, а основата е от злато и кожа.

Дизайнът на тиарата е автентичен, благодарение на почти фотографските изображения по стените на Бачковския манастир и Боянската църква. Експонатът има ценността на оригинал, тъй като е първото по рода си копие и е изложена в Националния исторически музей.

Мъжката корона е подарена на цар Калоян от папа Инокентий III през 1204г. Държавният символ е имал изключителна важност, поради факта, че е дарен от главата на християнската църква. Вероятно е носен от всички български владетели от Втората българска държава до подането ѝ под османска власт през 1395 г.

Най-известната корона в света е тази на кралица Елизабет.

Британската корона е изработена през 1911 г. Тя не е собственост на кралицата, а на държавата и се съхранява в крепостта-музей Тауър. Короната се ползва само по време на церемонии, каквато най-често е ежегодното откриване на Парламента, или други държавни тържества от висок ранг. Английската корона не е тежка – тежи едва 910 грама.

Елизабет Втора казва в едно интервю, че когато й се наложи да я слага, преди това се „упражнява“ да я носи в продължение на няколко часа, и дори може да бъде видяна да закусва с нея, за да привикне с необичайното „украшение“.