Работодателите имат задължение да осигурят безопасност и здраве на работните места и от разстояние

Въвеждането на работа от разстояние е определено от здравните експерти като една от най-ефективните противоепидемични мерки срещу разпространението на коронавируса. Поради факта, че този начин на полагане на труд ограничава в най-пълна степен контактите между работещите, мярката се препоръчва във всички заповеди, касаещи въвеждане на противоепидемични мерки, включително и в Заповед РД-01-487 от 31.08.2020 г. на здравния министър Костадин Ангелов. Много работодатели изразяват готовност да продължат да възлагат на персонала си или на част от него работа от разстояние и след пандемията от КОВИД-19 поради спестени разходи от наеми и издръжка.

Специалистите по безопасност и здраве при работа обаче обръщат внимание на рисковете за работещите – както за физическото, така и за психическото им здраве. Според експертите на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), когато работи от разстояние, работникът от една страна е поставен в социална изолация, което влияе негативно върху психическото му здраве. От друга – той по-трудно може да се откъсне от домашните ангажименти, за да изпълнява своите служебни. Предимствата и недостатъците на работата от разстояние, върху които EU-OSHA акцентира, са обобщени в таблицата по-долу.

Работодателите следва да имат предвид, че според законодателството те са задължени да оценят риска на работното място на всеки свой служител или работник дори когато то е в дома на наетото лице, както и да предприемат мерки за минимизиране на установените рискове. Контролните органи на Инспекцията по труда от своя страна имат право да извършват проверки в домовете на работещите, когато в тях е обособено работно място.

Експертите на EU-OSHA съветват, за да се избегнат затрудненията при осъществяването на работата от вкъщи, да се използват всички средства на комуникация (имейли, чатове, споделяне на документи, видеоконференции и др.). Тези варианти са възможност работодателят да информира за всяко развитие на дейността, екипа и организацията. Онлайн могат да бъдат организирани и събития извън служебните задължения на работещите с цел ограничаване на вредните за психиката последици от социалната изолация. 

 Добър вариант за комуникация е посочването на часове в деня за среща чрез различни онлайн платформи за обмен на информация между служителите и работодателя. Важно е работниците и служителите да имат обособено работно място, както и да планират работния си ден, за да не се налага да използват от личното време за изпълнение на задачи. Агенцията дава насоки и за полезни упражнения, които да минимизират рисковете от мускулно-скелетните нарушения, свързани със статичната поза.

Най-честите рискове при работа от вкъщи, върху които акцентират експертите на EU-OSHA, както и практически съвети за минимизирането им са публикувани в сайта на Агенцията   https://osha.europa.eu/bg/themes/covid-19-resources-workplace Към момента не са налични на български език.

За безопасната работа от разстояние разказва и Напо в кратко филмче „Напо е… Работа от разстояние, за да спре пандемията“.

https://www.napofilm.net/en/napos-films/napo-teleworking-stop-pandemic

ПОЛЗИ ПРИ РАБОТАТА ОТ ВКЪЩИ

Този вид работа дава възможност на работника и служителя да подобри баланса между професионалните ангажименти и личния живот, работникът така избягва стреса и умората от пътуването между работното място и своя дом, както и дългото стоене в задръствания в пиковите часове. По отношение на своите професионални ангажименти, той става по-гъвкав и е по-активен в организацията на своето работното време.

Някои акценти на експертите на EU-OSHA при работата от разстояние

ПредимстваНедостатъци
Работник– подобряване на баланса между професионален и личен живот- възможност за работа, въпреки намалената подвижност поради болест или увреждане- намаляване на времето за пътуване и разходите (и стресът и умората, свързани с транспорта)- гъвкави графици и повече свобода за вземане на решения за управление на работното време- възможно увеличаване на автономността при работа– трудността да се раздели работата от личния живот- изолация и липса на достъп до официалния и неформален обмен на информация, който се извършва на определено място на работа- промени в характера на социалните работни взаимоотношения (колеги, ръководство) поради дистанцията- дълго работно време (гъвкавите графици могат да се превърнат в недостатък, ако работникът не налага срокове)- извършване на работа извън редовното работно време (през свободното време)- сблъсък с проблеми без подходяща подкрепа – развитие на мускулно-скелетни нарушения, ако ергономичните аспекти, свързани с работата, не се управляват правилно
Работодател– намален риск от пътни инциденти поради намалено пътуване- икономии на офис площи и свързаните с тях разходи- повишена привлекателност на компанията: привличане и задържане на квалифицирани работници- повишена гъвкавост на бизнес дейности и услуги– повишени рискове за безопасността и здравето при работа, ако не се извършват (правилни) оценки на риска- по-труден надзор за мениджърите и необходимост от намиране на нови форми на управление- трудности при предоставянето на необходимата подкрепа на работници от разстояние- възможно намаляване на ангажираността и спад в екипния дух- вътрешната комуникация става все по-трудна