Никола ИВАНОВ, литературен критик

                     Неделчо Ганев е рядка порода поет не само за българската литературна традиция. В стиховете му се преплитат изкуство и рационални науки. Ще срещнем смесване на математически, физически и химични формули, анатомия, биология, пелевритмия, медицина, астрономия, астрология, космически кораби, метеори, бинарни букви и числа, квантов сок, планети, третото измерение, квантови единици, ядрен синтез, атомни бомби, паралелни вселени, ДНК, гени, извънземни, пътешества напред във времето, той се интересува от силата, която ръководи и подрежда Всемира… И в краката на птиците поетът открива тригонометрия.

    Същевременно поезията му е изпълнена с мистика, религия, често става дума за подсъзнателното и психологията, предсказанието. Поезията на Неделчо Ганев разчита на енциклопедичност. В стиховете му ще срещнем реални исторически личности като Александър Македонски, Юлий Цезар, цар Мидас и дъщеря му, Наполеон, Сталин, Хитлер, Химлер, Светлана Алилуева, Рузвелт, цар Симеон, поп Богомил, Крали Марко, Иван Рилски, Дельо Войвода, Левски и неговото тефтерче, Бачо Киро, баба Тонка Обретенова, полковник Муткуров, генерал Вазов… Топоси като Цариград, Шипка и Одрин, Кабиле,  Дахау, Чирпан, родното Изворово и Яворов, Кьолнската катедрала, Айфеловата кула… Световни учени като Нютон, фон Браун, Стивън Хокинг, Джеймс Уат…

      Поезията на Неделчо Ганев населяват библейски и митологични герои като Боговете, Ной, Дева Мария, Христос и Юда, Давид и Голиат, Пилат Понтийски, Прометей…

      За високата култура и познание на този поет говори присъствието в стиховете му на художници, композитори и певци като Леонардо да Винчи с неговата Джоконда, Микеланджело, Ван Гог, Клод Моне, Малевич, Вагнер, Паганини, Монсерат Кабайе… В неговата лирика става дума за ритъма в сърцето на Бог, тонът „Ла“, 432 херца. Бходимо едно пояснение. Тонът ла, настроен на 432 Hz, е бил съвсем умишлено скрит от света, защото това е точката на баланс в природата. 432 Hz е вибрация, застъпена в принципа Златно сечение (известно още като Златна пропорция, Златен коефициент или Божествена пропорция), и обединява свойствата на светлината, времето, пространството, материята, гравитацията и магнетизма към биологията, код на ДНК и съзнанието.

      Естествената настройка на 432 Hz има дълбоки ефекти върху съзнанието на клетъчно ниво в нашето тяло. Чрез настройката на музикалните инструменти и използването им на 432 Hz, вместо на 440  Hz, атомите и ДНК започват да резонират в хармония със спиралата на Златното съотношение в природата. В „Подслушвам Бога и пиша“ лирическият герой на поета се възхищава на гениалните гласове на Уитни Хюстън и Марая Кери.

      Но Неделчо Ганев е преди всичко поет, който познава българската и световната поезия и литература в най-добрите й образци. За това говорят стихотворенията му, в които ще срещнем имената на Данте, Гогол, Пол Елюар, Верлен, Аполинер, Едгар По, Уитман, двойките Есенин-Айседора Дънкан, Висоцки-Марина Влади, Маяковски-Татяна Яковлева, Ботев, Яворов, Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Иван Динков, Константин Павлов, Андрей Германов, Пеньо Пенев, Биньо Иванов…  

      Всички тези присъствия в поезията на Неделчо Ганев съвсем не са случайни хрумвания, а се отнасят към сърцевината на поетичните му творби и са свързани с основните акценти и послания в поезията му.

      За осмислянето на стиховете си Неделчо Ганев често прибягва до скрити или явни цитати. В „Римска птица“ цитира Ботевия стих „Соломон, тоя тиран развратен“, за да внуши веднага със свой стих „Купил си оправдателна присъда“, визирайки подкупния свят, в който живеем. За да внуши, че истинският поет, ако е такъв, трябва да може да се опълчи дори на народа и люлката си, дори да възроптае срещу Бог, Неделчо Ганев цитира спазматичните стихове на Иван Динков: „Проклет да бъде моят стих,/ с народа си се разродих“, които допълва с друг стих на великия поет „В развод с иконите“, допълвайки със свой стих: „живя Иван Динков“. Преклонението пред великото творчество на Иван Динков е повод за Неделчо Ганев на основата на знакови цитати от Динкови стихове да обобщи в стихотворението „Лична карта: Иван Динков; лично досие: човек с два мозъка“:

      Мероприятия за работа с Поета.

     1. Да се отнеме двойното му гражданство със Сириус.

      2. Да се спре Нобеловата награда.

      3. Да се претопи Скулптурата, излята за паметник.

      4. Да се унищожат стиховете:

      – Мъртвите са в гроба.

      Живите по-дълбоко.

      -Как можа Отечеството ми

      да попадне в такава държава.

      -След съвестта и стиховете

      едва ли има трети ад.

      В „Часа (извън циферблата)“ Неделчо Ганев достига до тоталния  извод, че животът сам по себе си е най-големия смисъл:

        Забравих смисъла на живота.

        И без смисъл пак е ценен.

     И отново асоциация с Иван Динков: „Животът няма синоним“. „Подслушвам Бога и пиша“ е провокирано и от стихове на Константин Павлов:

       К.П. Борба между видовете.

       И.Д. Борба вътре във вида.

      „Останки от бъдещето“ също е провокирано от стихове на Константин Павлов. В стихотворението Неделчо Ганев е уверен в безсмъртието му:

        Вчера погребахме Константин Павлов.

        Вечерта забравил да се върне в къщи.

      Поезията на Неделчо Ганев е изпълнена с болка и самота. В „Единственото е единството“ четем: „Бол, болка, болен, боли, болежка, болница…“ А във „Височината на Айфеловата кула закъснява“ поетът болезнено споделя:

        Сам. Самота. Сама китка. Саморасъл. Самодива.

        Всеки сам си вари жито.

      Във „Всички посоки в една посока“ Неделчо Ганев си прави автохарактеристика:

         -Аз нямам рожден ден.

         Роден съм през нощта.

     Появява се и кукумявката, която е предвестник на смъртта. Предателството е много болезнено и непоносимо за Неделчо Ганев. В „Сферата така е направена, че няма какво повече да се прави“ поетът споделя:

         ЛАОКООН: Един от вас ще Се предаде.

         ХРИСТОС: Един от вас ще Ме предаде.

         БУДА: Един от вас ще Ни предаде.

      Неделчо Ганев понякога прибягва до игра с думата, за да насочи вниманието ни върху езиковите варианти и да намери нов смисъл. С подобен художествен похват той показва езиковите възможности за полифонични значения при един и същи звуков състав чрез инверсия: „кораб-барок; акъл-лъка“ и т.н. Понякога умишлено разчленява името, за да внуши допълнителни смисли: Франкенщайн става Франк Щайн, Лешояд – Леш и яд и пр.

      Патриотизмът в поезията на Неделчо Ганев е несъмнен, но е без евтин патос и няма нищо общо с патриотарството.  Десетте български неща за поета в едноименното стихотворение са:

           1. Копието на цар Симеон, забито на

               Цариградската врата.

           2. Тефтерчето на Левски.

           3. Кървавото писмо на Бенковски.

           4.Дюлгерския отвес на Кольо Фичето.

           5. Рибен буквар.

           6. Ножа на Кочо Честименски.

           7. Брадвата, отсякла ръцете и краката на

               Балканджи Йово.

           8. Йелиас Канети. Нобелов лауреат за литература.

           9. Просфора на Петър Дънов.

           10. Окото на Гео Милев.

      Национално-патриотичното при Неделчо Ганев понякога намира израз по необичаен начин:

             Мама свири на кавал.

             И пасе Златно руно.

             Руното ще стане на гайда.

             Кавала ручило.

                   („Височината на Айфеловата кула закъснява“)

      За Неделчо Ганев България е неразделна част от света, той се стреми да вкара света в България, за него „Ако две божествени частици се заплетат,/ единия атом добива свойства на другия“. Става дума за междукултурното проникване, но в последна сметка всеки народ трябва да запази автентичността си. Светът е единен, но българите сме оригинален народ, който не отстъпва културно на другите народи.. Знаковите световни културни обекти са неотделими от националните ни. Мечтае Слънцето да е „Клонинг,/ на осем милиона българи.“ В някои творби звучат народни песни. В „Джоконда. Братската гордост на Леонардо“ Афродита приема образа на българската мома, чиято вода изпива не момъка, а Коня Кентавър.

       С патриотизъм е изпълнено и стихотворението „Превземането на Одрин“ – един от славните мигове за българите. Никъде няма да усетим възхищение, защото Неделчо Ганев е по нагласа хуманист и не може да се радва на победите, защото както казва Иван Динков в поантата на конгениалното си стихотворение „Победа“: „Никоя победа не връща мъртвите“ – гениален и най-хуманистичен стих в световната литература, който трябва да бъде изписан върху сградата на ООН, Европейския съюз и ЮНЕСКО. В „Допълнение към закона за черноризците, допълнителни гарвани“ Неделчо Ганев мечтае за:

               Копие от Договор

               на човечеството и извънземния разум.

               Двете страни се задължават

               да създадат невъзможност за война.

      В друго стихотворение допълва: „Пращят крематориуми“. В „Номинация за генералисимус“ Неделчо Ганев споделя за участника в четири войни полковник Маткуров, че като пълководчески способности е достоен за най-високия военен чин. Когато и където и да са по света, войните носят само разрушения, смърт, нещастия за хората: „От град А за град Б./ тръгва линия за поцинковани ковчези“ („Костенурка без черупка“). Често в тези ковчези има само дрехи или части от убития. „Зелено с 360 клавиши“ е посветено на смъртта на Димчо Дебелянов в сражението при Демир Хисар.

      Светът е изпълнен с човешки трагедии: Фокусима, Чернобил, Кулите близнаци, убийствата на Андропов, Луканов, Иван Башев и още колко… „Майката се гърчи, пищи, вика.“ („Орела изкълва ореола си“). В тази връзка  Неделчо Ганев поставя въпроса и за вината:

              Страданието се поддържа

              от най-големите мозъци на света.

                      („Ноември се събра с другия ноември“)

      Волно или неволно научните открития на великите учени най-напред се прилагат в производство на оръжия за убийство.

      Поезията на Неделчо Ганев е силно хуманистична. В „Хореография с хорей“ боксьорът Тайсън, който е свикнал да бие и наранява, докато храни  гукащите гълъби неусетно остава без ръце, защото птиците го правят по-добър. Мотивът продължава и в „Пренареждане на утрините:

         Едно дете удари плесница на Майк Тайсън.

         Световният шампион се разплака, като дете.

      Най-чисто е детството, децата имат способността да облагородяват. Затова в „Наднормена душа“ лирическият герой на поета споделя:

              Във всяка капка виждам дете.

      Стих, който покорява с кристална чистота. Изкуството има силата и въздействието да облагородява човека. Неземният глас на Монсерат Кабайе омилостивява Касиус Клей и го връща в непорочното и чисто детство.

       Блести от чистота детският поглед на поета в стиховете:

              Мама е създадена по образ и подобие

              на Слънчевата майка.

       Спасението на света може да дойде преди всичко от майките. За спасението може да помогне и красотата, както пророкува великия Достоевски, което беше надежда и на Йовков. „Красотата не е лишена от смисъл“ – споделя поетът в „Тон „Ла“. Червено. Разделено на 8 тона“. Затова се появява и изваяната статуя на Венера Милоска и други шедьоври на световното изкуство, но Неделчо Ганев настоява, че всички те трябва да бъдат като живи, а не мъртва материя, да имат души.

      „Вечерна проверка, на обяд“ е посветено на любими поети на Неделчо Ганев, негови учители в литературата и лични приятели. Иван Динков е наречен „Монарх в поезията“, Константин Павлов е „прероден Шекспир“. В творбата срещаме поетите от Старозагорско Иван Мирчев, Гео Милев, Кирил Христов, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, художника Иван Милев, Биньо Иванов, Андрей Германов, Усин Керим, Ганчо Керечев, Димитър Данаилов и други приятели и съмишленици в литературата, с които Неделчо Ганев е общувал от близо. На всеки поетът е отдал дължимото.

      Поезията на Неделчо Ганев има своя специфична музикалност, в стиховете му преобладават драматични и  трагични тонове, не звучат весели трели, защото е дълбока и силна. Често картините в стиховете са апокалиптични, заредени с висока енергия, полюсите си разменят местата, поетът прибягва понякога към натурализъм, както е при описанието на смъртта на Гео Милев. Неделчо Ганев рисува сюрреалистични образи и картини, стиховете му са силно експресивни, понякога тежат като олово.

      Неделчо Ганев е поет с парадоксално мислене и въображение, неочаквани в стиховете му са отскоците на мисълта, но никога не са случайни. Постоянно преобръща визията, променя посоката на мисълта, разчита на изненадващи обрати.

     В поезията си Неделчо Ганев разчита преди всичко на асоциацията и асоциативните връзки. Понякога стиховете му на пръв поглед изглеждат алогични, но асоциативно са съвсем логични. Поезията му се характеризира с  голяма условност, понякога граничи с енигмата. Поетът кодира поетичните си послания и читателят трябва да положи мисловни и емоционални усилия, да активира въображението си, за да ги разкодира, което не е лесно.

      Странни образи, картини и мисли ражда поетичното въображение на Неделчо Ганев. Неговата поезия е наситена мисловно и асоциативно до преса, това е лирика без луфтове. Всички тези особености правят поезията на Неделчо Ганев по-трудна за възприемане при общуване със стиховете му. Това предполага съответно просветени и подготвени читатели. Лириката на този поет не е четиво за плажа или отмора.

      Като поетика Неделчо Ганев е най-близо до Гео Милев, Иван Динков и Константин Павлов. Цитатите, които използва не само от гореизброените големи поети в своите стихотворения съвсем не са избрани случайно. Това са мисловни поетични акценти със силата на знакови сентенции с класическо значение, неразложими във времето. Неделчо Ганев е „прогледнал“ за тях и ги интерпретира и приобщава към своите творби и поетични послания, те стават неотделима част от неговите стихотворения.

       Винаги съм смятал, че за един творец се съди по неговите творчески предпочитания и учители в литературно отношение. За Неделчо Ганев от новата ни поезия това са на първо място Иван Динков и Константин Павлов, като към тях трябва да прибавим Борис Христов, Иван Цанев, Биньо Иванов и останалите поети, които срещаме в стихотворенията му. Свидетел съм как те го приемаха с приятелство, уважение и го ценяха. Това е гаранция, че Неделчо Ганев не може да публикува слабо или глупаво стихотворение.