Трябва да споменем, че от Одрин ни делят не повече от три часа път с автомобил. Мястото е добре известно на много българи, но все още има и такива, които никога не са стъпвали там.

В условията на коронавирус не е особено препоръчително да „биете път“, но все пак има и такива, които не ги свърта дълго на едно място и с вирус, или без – често пълнят куфарите и тръгват към непознатото.

Нещо такова се случи и с нас, съвсем импулсивно решихме, че е крайно време да видим как живеят съседите. И както гласи поговорката – „речено – сторено“.

В петък събрахме по два ката дрехи и поехме към Одрин. Успяхме да стигнем безпрепятствено до КПП Капитан Андреево, независимо, че „къдравият участък“ от АМ Тракия в близост до Стара Загора е в ремонт.

Комшиите ни посрещнаха с голям петъчен пазар, който ще откриете в непосредтвена близост до входа на Одрин и в посока центъра на града. Чувството да попаднеш там е наистина странно, защото редом с локуми и ядки, се мъдрят чаши и чинии, детски дрешки, накити, кожени изделия и чаршафи.

Списъкът може да бъде доста дълъг, а цените са много ниски. Това е първата причина да се втурнете към Одрин.

Очевидно го правят доста българи, защото почти на всеки търговски обект се кипри обръщение от кмета на града, при това на български.

Забравете за пазарлъка. Комшиите вече не се пазарят, защото чифт дънки могат да станат ваши срещу десет лева, а спортен екип от памук, можете да си вземете за същата сума. Но не бързайте да купувате, каквото и да било, защото това не е единственият пазар в града.

Можете да си вземете грозде или друг сезонен плод, за да не скучаете докато се разхождате между сергиите. Те също са на символични цени. Това, което ние наричаме варен калавар царевица, при комшиите се казва „мисир“ и се предлага за пет лири, което е малко по-малко от левче. Десет лири пък струва кесийка с печени кестени.

Пътьом букнахме и места за нощувки, но е хубаво да помислите за нощуването преди да поемете на път. Огледайте снимките и помнете, че не винаги, това което ви показват е това, което ще заварите.

Хотелчето избрано от нас, бе съвсем прилично на външен вид, но от снимките нямаше как да се усети „ароматът“ на канализация, който бе превзел всички помещения.

Всички брациговци знаят, че местни дюлгери са строили един от мостовете в Одрин. Та по тази линия и аз реших, че трябва да отделя необходимото и дължимо внимание на предците, един от които е бил мой прадядо.

Старите тефтери сочат, че мостът се е наричал Меджидие, по името на султан Абдюлмеджит. Оттук се открива великолепна панорама при залез слънце. Навремето султаните обичали да наблюдават от този мост залеза на слънцето, а в наше време хиляди туристи идват на моста специално с тази цел.

Мостовете при Одрин са си тема за доста обширен пътепис, защото са поне пет. Още вечерта решихме да разгледаме центъра на града, който на места ще ви плени, но има такива кьошета и сокаци, които ще ви насочат директно към знаменитата фраза на Едгар Алън По –
nevermore.

Все пак трябва да си припомним, че Одрин не е типичният туристически град и направо си му личи. Основан е от император Адриан и в последствие, сигурно е бил доста напудрен и развит от византийците, щом като цар Калоян е хукнал да го спасява от латините. Но от тази велика древност към момента са останали твърде малко свидетелства, които ще откриете пръснати в града и в местния исторически музей … Все пак няма как да не ви трепне сърчицето от факта, че на 14 април 1205 г. българската войска е пленила Балдуин именно тук.

Та това е втората причина, която може да ви доведе в този най-близък до нас турски град.

Няма начин да не сте чували за прочутия охридски джигер. Това е фино нарязан телешки или агнешки черен дроб, който е много добре опържен и гарниран с пържени картофи или салата. Има заведения, където ще ви го поднесат като отделно ястие. Зависи къде сте попаднали. Ние го пробвахме в центъра на града, където има пасаж от заведения. Менюто е почти едно и също.

Третата причина да заобичате Одрин е „тава джигерът“.

Приготвя се от повече от сто години и в Одрин е много трудно да се намери заведение, което да не го предлага. В Центъра на Одрин, в уличките около старите джамии и закрития пазар бъка от малки заведенийца, където основният специалитет е именно „тава джигерът.“ 

Пазаруването е истинско предизвикателство и ако за първи път сте в града, а имате време, е най-добре да направите един тур и да си набележите това, което ви интересува. Иначе ще се окаже, че сте платили по-скъпо за една и съща стока. В центъра на града се намира прочутият закрит пазар.

Това е статуя на неговия създадел.

Подобно на Капалъ чарши и тук се влиза през врати разположени в четирите посоки на света. Ако не сте много притенциозни със сигурност ще намерите доста изгодни предложения, но внимавайте, защото и тук повечето стоки са китайски.

Невероятните турски туршийки са четвъртият повод да се озовете в града край Марица

Турската туршия също ще ви спечели, като не говорим за класиката зеле, моркови и чушки. Всичко, което съдържа оцет ще ви хареса. Причината е в специфичната марината.

Много хора ходят в Одрин и заради евтините перилни препарати, но в същност там всичко е в пъти по-евтино заради кризата.

Петата причина за посещението в Одрин е, че там можете да се поразходите и от всички страни ще ви обграждат павилиони за продажба на баклави и локум.

По данни от 2019 г. на Турската търговско – промишлена палата 2 166 483 български туристи и 570 382 гръцки са влезли през граничните пунктове в Турция. Част от тях, са отсядали в хотели, други са били просто за ден.

Туристите от България и Гърция, отиващи на пазар в Одрин са похарчили през 2019 г. 270 милиона евро.

И докато се чудите защо архитектурата на града е така разнородна ще се озовете на рибния пазар, където на чист български език ще ви канят да си вземете ципура или паламуд.

Нощем градът също изглежда особено привлекателен, той ще ви предложи много светлина и работещи заведения.

Както и художествено осветени минарета на поне пет джамии разположени около централната – построена по заръка на султан Селим.

Завършена е през 1575 г. по проект на най-големия строител на Османската империя – Синан. Но султан Селим така и не я е видял завършена, защото починал няколко месеца по-рано. Нейните изящни минарета са най-високите в Турция – цели 70 м. Сградата има 999 прозореца – специално магическо число. Когато за първи път е отворила врати, към нея е работила болница, имала е приют за бедни, две училища и пазар, който съществува и днес.

Джамията наистина е шедьовър на османското изкуство и трябва да се види.

За да тръгнете към Одрин трябва да знаете, че задължително се носи маска, не само в магазина, а и на улицата.

За неспазването на това изискване, можете да отнесете сериозни глоби. Задължително трябва да имате международен паспорт, само с лична карта няма да ви пуснат.

Не се лакомете да пазарувате цигари в магазина на границата, те наистина са евтини, но нашите митничари ще ви ги конфискуват, тъй като имате право да внесете не повече от три кутии на човек.

Занаят, който е изчезнал в България – ваксаджия.

Ограничения има и за другите стоки, вземете толкова, колкото ви е необходимо за близкия един месец, а после отново можете да отидете и да пазарувате там. Това важи и за лекарствата.

За да бъде по-ефективно пребиваването ви в Турция си направете списък на нещата, които искате да купите.

Българи правят огромни опашки пред аптеките в Турция, важно е да знаете, че в Одрин те не работят. Едни от най търсените лекарства са: прахчета за грип, болкоуспокояващи, илачи за подагра, детски кремчета и сиропи, мазила срещу брадавици и гъбички по ноктите и много други. В момента срещу един български лев в банката ще получите близо пет лири.

Ето справката, за най-търсените от българите лекарства.

Тайлхот прахчета – 12 бр – 26.30 лири
Верутол (мазило за брадавици и кокоши трън) – 17.26 лири
Камфолин ( крем за стави) – 14.67 лири
Нурофен Колд Флу – 24 табл. – 17.26 лири
Аферин синус – 9.28 лири
Зовирах – 17.26 лири
Бейби Руб – 34.90 лири
Магнецинк (Магнезии) – 40 табл – 22.55 лири
Новалгин (Аналгин ) – 20 табл – 6.19 лири
Талцид – 40 табл – 13.68 лири
Тантум Верде – 30 мл. – 14.02 лири
Аденурик – 80 мг – 28 табл – 81.30 лири
Супрафен (Ибупрофен ) – 400 мг – 20 дражета – 8.00 лири
Бускопан(Бусколизин) – 7.87 лири .При нас струва 3.35 лева
Паналгин (Парацетамол) – 30 табл – 5.51 лири.В България струва 1,86 лева – 20 табл.
Дерматих Ултра Гел (крем за белези) – 15 гр – 79.99 лири, а в България струва 82 лева