Най-известният именик на Петковден е шефът на НАП – Пазарджик, Петко Петков. Освен него ще трябва да черпят и жителите на Памидово, които са избрали Света Петка Търновска за своя закрилница.

Пазарджик е сред градовете, които имат храм посветен на изцелителката. През 1852 г, след много груд и мъки, шепа българи от „Ени Махала“ – Новата махала, в Пазарджик построили малка еднокорабна църква с едно дървено кубе в средата на покрива, разказаха от Архирейско наместничество – Пазарджик.

Размерите на храма били 10 метра широчина и 24 метра дължина, а с арките 15 метра на 24 метра. Храмът бил наречен „Света Петка“. Освещаването на храма е станало на 27.08.1853 г.

Храмовият празник е днес, 14 октомври, когато се почита паметта на Света Петка Епиватска Българска – Търновска.

През 1953 година проф. Никола Кожухаров и колектив осъществил изографисването на храма, състоящо се от самостоятелни фигури на Светии, композиции от Евангелски събития и орнаменти. През 2011 година е извършена цялостна реставрация на храма от художник- реставратор Лука Делийски.

Легенда

твърди, че в годините около 1850 година, в малката Ени махала, намираща се в източния край на Пазарджик, на левия бряг на река Марица, която била заселена повече с турци и по-малко с българи, се зародило пламенно желание и те да имат свой молитвен дом, където да се извършва Света Литургия, за да се възнасят молитви и просби към Бога за възхода на поробеното и измъчено отечество, за мир и щастие на семействата, за добро и благодат.

През 1851 г. бил отправен апел за набиране на средства за  изграждане на храм. Историята говори, че за да се построи храм през онези години, било необходимо да се получи специално разрешение – ферман от турската власт. Такъв нямало.

Преданието разказва, че това място било на бея на града. Жената на бея заболяла от очна болест и ни лекари, ни знахари не могли да я изцерят. Една вечер болната беица сънувала сън, в който ѝ се казало, че ако направи храм на посоченото място и ако в храма се изкопае кладенец, водата му ще бъде свята и който си измие очите с тази вода  ще оздравее.

Беят подарил това място на християните – българи от тази махала. На това място, те изградили храм и го нарекли  „Света Петка“, а от изкопания кладенец бликнала вода. Беицата измила очите си и оздравяла.

И до днес вярващите християни, посещаващи храма, си наливат от лечебната изворна вода от  аязмото. А самото аязмо се намира вътре в храма.

В този малък молитвен дом се отбивал на богослужение Апостолът на Свободата – Васил Левски. Понякога, Левски, който притежавал хубав глас и ходел до малката църква „Света Петка“, за да се черкува, дори пеел като псалт. В сградата на южната стена – част на църковния двор имало врата, която сега е зазидана, през която Васил Левски влизал в храма и изчезвал нзабелязано. Храмът е обявен за паметник на културата.