На днешния ден почитаме Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се почита като покровител на гр. Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.

Според народните вярвания от Димитровден започва зимата. Поверията гласят, че в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги, затова и народната поговорка гласи “Георги лято носи, Димитър – зима”.
Свети Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.

От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници”. През това време жените не трябва да подхващат женска работа – да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината.   И за мъжете има някои забрани през тези дни – да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица.    На Димитровден, също като на Игнажден, е много важно какъв човек пръв ще влезе в дома ви.Той трябва да е добър, да носи дар или пък да е имотен, за да донесе късмет на къщата. В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна. Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.