„Всяка награда е оценка за работата и ме радва. Наградата за принос в борбата с COVID-19 я посветих на всички, които се борят с тази инфекция. Грамотата ще окача в отделението, защото всеки човек има принос и е част от тази награда“, споделя началникът на Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик д-р Мария Пишмишева, която миналата седмица беше отличена с награди от БЛС и РК на БЛС -Пазарджик.

Тя лекува болни от коронавирусна инфекция от 20 март. При приемането на първите пациенти д-р Пишмишева заживя в отделението. Признава, че все още се страхува да не се разболее от вируса, но вярва, че един ден ще се върнем към предишния си живот.

Д-р Пишмишева, след почти осем месеца работа в условията на пандемия, доколко опознахте новия короновирус?

Трудно ми е да отговоря – със сигурност знаем, че е коварен, че понякога е непредвидим, че убива.

Учите ли се в движение?

Да, винаги. Това е нормално. Трупаме познания и опит. Опитваме се да отразяваме всичко, което виждаме. Това ще допринесе за обогатяване на клиничните прояви и опознаването на вируса и въздействието му върху човека

Кога Ви беше най-трудно?

Всеки ден. От началото и до момента. И всеки ден е по-труден от предишния.

Какво Ви дава сили в най-трудните моменти?

Хората, с които работя. Никой не си тръгна, всички останаха и са и до момента там, в отделението. Другото е вярата, че и това ще мине и животът ще бъде същият, ще се срещаме с близките си без предварително да си мерим температурата, метафорично казано.

Вашите пациенти казват, че винаги сте на линия и ден и нощ. Как се справяте със собствените си страхове за здравето, за да помагате на другите?

Благодаря на пациентите за доверието към нас, това значи много за мен. Опитваме се да им помагаме и като лекари, и чисто човешки. COVID-19 е самотно заболяване – болните нямат свиждане, не виждат никого освен нас и то в защитно облекло. Не само аз съм на линия – всеки лекар, медицинска сестра и санитар са на линия. А колкото до страха – понякога трудно се преодолява, но засега всички от екипа ми се справят. Всеки намира своя начин да застане срещу страха си… Аз препрочитам Исабел Алиенде – чувствам се добре в нейния свят.

Достатъчен ли е екипът, с който работите? На много места има недостиг на кадри. Какво е положението в ръководенето от Вас Инфекциозно отделение?

Тежко е положението и не го казвам, за да се оплаквам, а защото навсякъде е така, а и досега не е имало такава пандемия. Специалността „Инфекциозни болести“ е пренебрегвана. Няма мотив за младите да я работят. Страхувам се да не стане след време така, че да няма инфекционисти. Иначе инфекциозни болести винаги ще има.
И при нас има недостиг на персонал. Нямаме достатъчно хора да осигурим лекар и две сестри през нощта. Нямаме и отделен екип за болни с други инфекциозни болести.

Каква е д-р Пишмишева зад маската и без маска в живота извън болницата?

Аз като цяло съм човек без маска – открит. Зад маската в болницата има много напрежение и страх за всеки един, с който работя. Чувствам се отговорна за тези хора. Извън болницата – обичам да си стоя у дома, да чета и препрочитам книги, да готвя, да се разхождам с кучето, но най-обичам да играя с внучката. Тежи ми, че умората и напрежението ми пречат да й се посветя, когато я виждам.

Променихте ли се през тези месеци?

Да и не към добро. Станах мнителна, недоверчива, станах и по-тъжна. Може би остарявам.

За какво ви се иска да имате повече време?

За сън, за близките хора, имам нужда от малко безвремие, за да се възстановя.