На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар той е отреден за Ден на християнското семейство. Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си, а когато навършила три годинки, малката Мария била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътя, тя и нейното семейство били съпроводени от своите близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото стъпало на храма и тя изкачила съвсем сама 15-те му стъпала. На най-горното стъпало с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, баща на Св. Йоан Кръстител. След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била „дадена“ на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, която е посветена на него, построена от император Юстиниан Велики през 543 година.

Единствено българите празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Това се случва с решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. Според първоначалния замисъл – ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причестявали. Този празник днес е изпразнен от християнското му съдържание, въпреки това се отбелязва в много семейства, преплетен с народните традиции, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години.

От векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват важни знания за света. В семейството те не само биват възпитавани, но и изграждат своя характер и именно семейната среда е предпоставка за развитие на техните заложби и дарби. По стар български обичай, редом с пожеланията към новородените деца в семейството за здраве, щастие и радост, се отправят и благословии, свързани със създаването на дом, изпълнен с благоденствие и многобройна челяд. 

Преди семейството да се събере около трапезата, най-възрастната жена изливала вино в огъня и пепелта на домашното огнище с думите „Цъфти къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш“. И това далеч не била единствената благословия за благоденствие и изобилие в дома. Дедите ни са я предавали от поколение на поколение, обръщайки се към своите наследници с думите: „За добро сме на този свят. Добре да живеем, да не забравяме своя род и корен и най-важното – и в най-голям гняв да се опомним и зло да не струваме!“ Много от традициите и обичаите, спазвани на този ден, са останали в историята, но Денят на християнското семейство е празник, който трябва да почитаме и уважаваме.

21-ви ноември е прекрасен повод да покажем на близките си колко много ги обичаме и колко много означават те за нас. Семейството е ценност, съумяла да съхрани народността и духовността ни през годините, затова го посветете на най-близките си хора и се заредете с много, много любов.