След като заедно с вас посетихме малка част от забележителностите на Константинопол.

Разбрахме къде е била Магнаурската школа.

Вече е време да се отправим към Влахерна, мястото където са умирали и са се раждали Византийските императори. Но преди да влезем през вътрешните му крепостни стени, нека разгледаме едно истинско бижу.

Зад крепостните стени на Влахерна, императорският квартал на Константинопол, за простолюдието била издигната църквата Исус Христос Спасител зад градските стени, днес известна като Карие. Вероятно тя се е наричала по друг начин, когато е била построена, защото е възстановявана и разрушавана частично неколкократно, а Карие означава предградие. Днес няма как да знаем кой и кога точно е построил за първи път този пищен храм, но можем да се възхищаваме на неговото съвършенство.

Според археолозите, първата постройка е била създадена през пети век, а преди появата ѝ, тук е имало манастирски комплекс, построен още във времето на император Константин.

Двеста години по-късно Юстиниан I започва облагородяването на това пространство и вероятно по негова заръка е построена Карие (Хора).

През осми век храмът претърпява щети, защото това са иконоборческите години и всяка църква, която съхранявала икони и стенописи била подлагана на разрушения. Доста дълго Карие не била обитаема, но по време на династията на Комнини императорският квартал Влахерна отново придобил своето важно значение за града и покрай него живнала Карие. От храм за простолюдието тя се превърнала във важна дворцова ритуална постройка, в която се водили императорски служби.

По времето на Алексий I Комнин (1081 – 1118) тъща му Мария Дука станала попечителка на Карие.

Храмът не бил пожален и от кръстоносците, които го разграбили през 1204 г.

След това църквата западнала, но се въздигнала отново при император Андроник II Палеолог (1282 – 1328). Той харесал църквата и възложил на своя придворен Теодор Метохит да извърши реконструкция и да пристрои още помещения към храма. Теодор Метохит бил универсален за времето си човек, той се занимавал с астрономия, поезия, история, дипломация и ценял изящните изкуства. Реконструкцията на храма направил със собствени средства, което пък му дало шанс да ни завещае и образа си. Така днес знаем как е изглеждал той.

Тази мозайка изобразява ктитора, който предоставя храма в ръцете на Иисус Христос Пантократор. Заедно с цялата пищност на храма, десетките цветове и нюанси на мрамора и мозайките, Метохит завещал на поколенията и собствената си богата библиотека. Тя била приютена в съседния на храма манастир.

След като видял фреската и стореното от Метохит императорът се почувствал длъжен да изпрати в немилост Теодор, дръзнал да се възвеличи сякаш е император. Така Метохит се озовал при книгите си в манастира и до края на дните си бил инок. Най-вероятно е бил погребан в самия храм, но по-късно привилегията името му да стои на гробницата е било отнето, от последващ император.

Основната сграда запазила вида си от времето на Комнините, защото те създали мозайките, които и до днес украсяват вътрешността и нартекса на храма.

При падането на Константинопол под Османско владичество храмът почти сто години бил дом на православието, но през 1511 г. когато управлявал султан Баязид II, съветникът му Хадим Али паша превърнал сградата в мюсюлманско училище. Той пристроил столова, а също така и учебни помещения, така храмът станал джамия.

Всички украшения, които били в разрез с Исляма били изкъртени от стените или закрити с боя и гипс, други били покрити с плоскости. Носят се легенди, че срещу заплащане пазачите на сградата смъквали платната, за да им се любуват посетителите.

Едва през 1945 г. Карие се превръща в музей, след като 434 г. била мюсюлмански храм.

В продължение на десет години американци реставрирали безценните византийски мозайки в храма.

На 21 август 2020 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган издаде указ, с който църквата Карие се превръща от музей в действаща джамия.

Не е известно кога ще започнат мюсюлманските богослужения там и как ще бъдат покрити стенописите и мозайките в църквата, но със сигурност подобна стъпка е колкото загуба за християнския свят, толкова и удар по световното културно наследство.

Последното научно изследване на този паметник излезе от печат в началото на август. Послучай големия християнски празник „Успение на Пресвета Богородица“ издателският отдел на Института за изследване на изкуствата на БАН публикува монографията на проф. Емануел Мутафов „Богородица Вместилище на невместимото: човешки измерения на Палеологовото изкуство в Константинопол“. 

Книгата е в тираж 100 броя и съдържа авторски цветни фотографии и четири схеми на монограми. В нея проф. Е. Мутафов предлага цялостен поглед към надписите в църквата с тяхното разчитане и превод; анализира строителните периоди и разглежда историческия, художествен, духовен и просопографски контекст, в които паметникът функционира особено през Палеологовата епоха.

За пръв път тук иконографската програма на църквата е разгледана не по цикли, а според пространствената им хронология, намирайки връзка с литургичното време и календара. Включват се и съвременни на паметника текстове от ръкописи, които разкриват повече тайни относно ктиторството на храма. Прави се връзка и между епитафа на Ирина Асенина, написан от Мануил Филис, който по всяка вероятност описва иконографската програма на погребалния параклис в Хόра, а не на Паммакаристос, както се смяташе досега. Проф. Мутафов изказва тезата, че е по-възможно за място за погребение на Теодор Метихит да е избран диакониконът, а в аркосолиите на параклиса да са били погребани потомци на Ирина Асенина, т.е. представители на династиите на Палеолозите и Асеневци (на Иван Асен III), като така предлага връзка и с българската история.

Иван Асен III и Ирина Палеологина дават начало на един от най-могъщите византийски родове, който играе важна роля не само на Балканите, но и в Западна Европа и Русия. От него произлизат последните владетели на Византийската империя, както и цар Иван Грозни. Първият руски цар е внук на София Асенина Палеолог, племенница на последния византийски император и праправнучка на Иван Асен III, една от ярките фигури на Руската империя.

Направен е опит за реконструкция на личността на майсторите, работили в Карие, които условно авторът нарича „Флор и Лавър“. Проф. Мутафов изказва предположение за градацията на тяхната кариера като например, че са били едновременно майстори строители и живописци и че църквата „Св. Апостоли“ в Солун е по-късно тяхно творение.  Доказва се, че посвещението на манастира е предимно на св. Богородица, а не на Христос Спасител.

Манастирът Хóра е един от най-известните и изследвани византийски паметници в съвременната наука. Неговите архитектура, мозайки и стенописи са христоматийни примери за столично Палеологово изкуство с европейско качество и история, достойни за тезауруса на световното културно наследство. На 29.05.1453 г. църквата е първата, която е обругана от османските турци чрез натрошаване на чудотворната икона на св. Богородица, закрилница на Константинопол. По-късно сградата е превърната в джамия (Карие джами), а от 1945 г. функционира като музей.

През ноември 2019 г. имаше опит да ѝ се върне статутът на ислямски молитвен дом от турския Държавен съвет (Дианет), но неуспешно. След президентския указ от 21.08.2020 г. губим цялостния достъп до един от най-значимите паметници на византийското Палеологово изкуство със световно значение.