В рамките на десет статии ще се опитаме да отговорим на въпроси, които всеки от нас си задава в определени ситуации. Ако вие също имате идеи за тема, бихте могли да ни ги изпратите на рzdnes@abv.bg.

Смъртта е точно толкова задължителна за всеки от нас, колкото и раждането. Ето защо е напълно нормално да възприемаме смъртта като задължителен финал на процеса на нашето съществуване.

Когато човек си тръгне от живота, най-напред е важно как той си тръгва. Ако в края на пътя му трябва някой друг да се грижи за него, това не е добре, защото означава, че този човек не е изживял своя път по правилата и дори когато идва смъртта, тялото му страда и въвлича в страданието си хората около него. Това е следствие от начина, по който сме живели.

Според астролозите, когато човек цял живот се измъчва от вътрешни противоречия, ако често изпада в ситуации, в които не може да се контролира и не прави опит да контролира живота си, сам се обрича на смърт, която ще бъде толкова мъчителна, колкото е било самото му съществуване.

Някои хора прекарват последните шест месеца от живота си в размишление, в спокойствие, в равносметка, те са на себе си, както се казва, а други, които си тръгват в болка, така както са прекарали целия си живот и се получава изводът, че в течение на живота ние определяме и как ще си тръгнем от него.

Случва се човек да приключи живота си сам, без близки, които да го навестяват и да се тревожат за него, защото се е държал така, че никой не иска да бъде с него в последните му дни.

А това е кармичен закон, което даваме – това и получаваме.

Има много хора, които се забиват в материалното, те предоставят на децата си много вещи и пари, но губят най-ценното – живата си връзка с тях, миговете на споделяне, на човешко общуване, на възможността да прекарат с тях време. А именно това сближва.

Човек не знае в кой момент ще си тръгне от живота, има такива които интуитивно го чувстват, има и такива, които разчитат знаците и знаят, че това им предстои.

Кога ще си тръгне някой близък това е закодирано в кармата и може да се види в астрокартата. Не винаги по време на затъмнение има смърт, но когато затъмнението е в главна позиция в хороскопа винаги има смъртен случай, казват астролозите.

Ето защо и напоследък сме свидетели на толкова много смъртни случаи, като не визираме само жертвите на коронавируса, защото умират и много други хора. Просто им е дошло времето, а на 14 декември ни предстои пълно слънчево затъмнение, то влияе върху нас две седмици преди и две седмици след самия факт на затъмнението.

Това не можем да го променим, но трябва да сме готови за него. Трябва да се отърсим от шока, защото съдбата на всеки е определена и трябва да приемаме смъртта със смирение.

Ако си тръгнем спокойно от живота, ще бъдем спокойни и след това, че не сме оставили нерешени проблеми, а когато близките страдат, те не бива да плачат, а да преосмислят своя живот и да продължат да живеят своя живот, защото смъртта – това е радост за душата на мъртвия. Тя се е освободила от затвора на своето тяло. Когато плачем ние пречим на душата да отлети нагоре, по този начин задържаме душите на мъртвите тук.

И на тях им е трудно да се разделят с децата си, ако те непрекъснато мислено ги викат. Лошо е и за тези, които остават, те могат дълго да са в състояние на депресия заради смъртта на своите близки, но така губат връзката със собствената си карма и собствения си живот.

Страхът от смъртта е неоснователен. Човек не трябва да игнорира смъртта, въпреки това има хора, които се изживяват като безсмъртни. Които не искат да признаят, че смъртта е еднственото, което е еднакво за всички хора, както и раждането, а това води до много грешки в собствения им живот.

Всичко в нашето съществуване е свързано – как се раждаме, как живеем и как ще напуснем живота. Душите на много хора страдат, докато напуснат тялото.

След смъртта човек продължава своя път и е много важно, в какво състояние ще бъде физическото тяло на човека, защото страданието остава в астралното тяло и то продължава да страда за нещата, които са останали долу – алкохол, цигари, наркотици или някакви други трайни зависимости.

Важно е човек да знае, че една от най-важните му задачи е грижата за физическото му тяло. Ако се отнасяте безотговорно към тялото, което е храм на душата, то след загубата ще страда душата.

Нашето тяло е обвивката, която трябва да остане достатъчно дълго на земята, за да изпълним всичките си кармични задачи, а понякога не успяваме, защото тялото е загинало преди „да изтече срокът му на годност.“ Това може да стане по време на катастрофа или при злоупотреба с опиати, злополука или самоубийство.

Никога не е късно да се опомните, че тялото ви не е вечно, това е машината, с която отивате от точка А до точка Б и заради това е важно да се грижите за нея максимално. Много е трудно да се разбере къде е душата и тялото, но е видно, че след смъртта остава празното тяло, там душата я няма. Но това не означава, че тя спира съществуването си заедно със спирането на сърцето.

И когато видиш тялото без душата, разбираш, че само тялото е мъртво, покойният е оставил подвързията си да спи вечния си сън. Но душата и духа те са отлетели и са безсмъртни. След смъртта си човек може да се прероди, може и никога да не го направи в човешко тяло отново, или да остане в „тънкото си тяло“ много дълго време.

Ако всичко е наред, след смъртта душата остава в добра връзка с близките и мъртвите могат много да ни помагат от другия свят. На тях вече не им пречат личностните отношения, кармата и егото, които на този свят ни отдалечават едни от други. В този смисъл мъртвите много повече могат да ви помогнат или навредят ако искат да направят това.

Това е нов повод да си зададем въпроса – в какво е смисълът на живота и какво ще помниш, когато го напуснеш?

Не трябва да оставяме дългове зад гърба си, животът ни може да е много бурен, с много грешки, но човек трябва да помни, че не е вечен и да се държи така, сякаш всеки ден му е последен.

Така че да не съжаляваме за нито един ден от своя живот. Да сме създавали радост и да сме правили добро, да не дължим на никого нищо. Това определя смисъла на нашия живот.

Всичко има в живота – и черно, и бяло, но е важно да се концентрираме в бялото. Животът ни поставя на изпитания и трябва да можем, да се изправим смело след това. Ето защо във всичко, което се случва с нас, трябва да търсим само хубавото. Включително и в смъртта. Душата е безпределна след смъртта.