Малка сърничка изненада днес жителите на Момина клисура, като се разходи из селото. Сърнето се вмъкнало на детската площадка за игра, но тя била заградена с мрежа. Опитите да се измъкне били наблюдавани от няколко мъже, а животинчето се блъскало в мрежата, разказа Спаска Минева, която е очевидец на случилото се. „Сърнето блъскаше муцунка в оградата и леко си я разкървави. Накрая един мъж успя да го гушне, а аз го превързах, спрях кръвта и го качихме в моята кола, и го закарахме в гората. Заподскача щастливо нагоре, слава Богу не излезе на пътя.“ – разказа още Спаска Минева.

Най-вероятно сърничката е влязла в населеното място, в търсене на храна. Момина клисура е разположена в подножието на Рила и Средна гора.

Снимка: Спаска Минева

Сърната е активна предимно по здрач. Когато местообитанията ѝ са тихи, необезпокоявани от хора, се храни и през деня. Много бързо и грациозно животно е. Живее по високи места или планини, но понякога се осмелява да навлезе в пасища и редки гори.

Храни се предимно с трева, дребни плодчета, листа и филизи. В горските комплекси основна храна през зимата е буковият жълъд, който сърните изравят от опадалите листа и под снега, характерно ровейки с предните си крака.

Сърничката като символ

Според древните вярвания човекът не е откъснат от небето и от своя създател. Той просто трябва да осъзнае, че по същество е потомък на божество, способно да създава нови светове и да ги управлява. Според това разбиране кошутата е символ на появяването на една постоянна тенденция при нашия народ – висша програма, която се задейства в случай на опасност, свързана с оцеляването на рода и човечеството. Тогава в елементарния житейски кръговрат се включва вторият защитен кръг – колелото на кошутата.

Култът към сърната е свързан с Богинята-майка и способността й да се трансформира. Небесната ни вяра не е нито религия, нито фолклорно разбиране. Тя е науко-приложна дисциплина на физическите и духовни закони, свързани с астрономията и астрологията. Това е познанието за смисъла на живота ни на Земята.

Затова идеята, че Небесната сърна се преражда пред определен период от време, за да роди или покровителства герой-спасител, е съвсем закономерна и всъщност не е обикновена митологема. Да приемем, че това е проект на Създателя, който се отнася до генома. Генетиката ни е пряко свързана не само с осигуряването на биологично здраво поколение, но и показва скритите заложби на народа ни.

Целта е възходящото развитие на човешката цивилизация и запазване сакралния характер на сътворението. Животът се появява не само от биологични и физически закономерности. Той е част от великия план за неунищожимостта на цикъла на зараждането и непрекъснатост на еволюцията на душите.