На днешния 22 декември Православната църква почита деня на Света  великомъченица Анастасия. Тя посвещава живота си на грижи за бедни, болни и нещастни. Макар и популярна сред хората, тя е осъдена на смърт по време на масовите преследвания на християните при император Диоклециан.

Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Всички в Рим се чудели на красотата, ума и познанията на младата Анастасия, чийто баща ѝ бил езичник, но майка ѝ изповядвала християнската вяра.

От нея Анастасия получила познания за Бога. След смъртта на майка ѝ Анастасия е омъжена насила за сенатор Помплий. За да запази девствеността си, през целия им брачен живот тя се преструвал на неизлечимо болна и не допуска интимна близост с него. Озлобен от това, Помплий я подлага на унижения и обиди. Но скоро след сключване на брака им, той корабокрушира по време на буря и умира. След като остава вдовица, Анастасия използва всичкото си богатство, за да помага на затворените в тъмниците заради религията си християни – като се стараела всячески да облекчава страданията им – носела   храна и дрехи на затворниците, на просяците давала хляб, лекувала болестите на болните, превързвала кървящите рани на ранените. Тя обикаляла от град на град по тъмниците, утешавала ги, лекувала ги, осигурявала им храна и където е възможно, заплащала щедри подкупи на тъмничарите, за освобождаването им. Постепенно Анастасия се превръща в изкусна лечителка, която познава и най-малките тънкости в лекарския занаят. Поради това и великомъченица Анастасия е смятана за покровителка на аптекари и лекари. Заради силната си и непреклонна вяра Анастасия била подложена на много мъчения. Една сутрин Анастасия отива в затвора в град Сирмиум, провинция Илирик, но го намира празен. Всички християни биват избити предната нощ. Съкрушена, тя започнала да плаче и така се издала, че е християнка. След арестуването ѝ, лично императорът я увещавал да се отрече от вярата, за да запази живота си, но тя отказала.

Изпратена е заедно със сестрите си в Солун, където в продължение на 60 дни е измъчвана без храна, но въпреки изтощението си, остава жива. Обезглавена е на 22 декември 304 година в Солун.