Илиян КУЗМАНОВ

Във връзка с конкурса за Коледен разказ, един пенсиониран писател от Пазарджик, получи за Коледа една кошница с нетрадиционни продукти, както и плик с малка финансова помощ.

Един подарък, е инициатива на Фондация Арт Ангел (част от проекта „Мария“) имащ за цел да провокира въпроса „Какво щеше да бъде ако?”, което неиминуемо разгръща човешкото въображение в позитивна насока.

Какво щеше да бъде ако бяхме едно различно място, какво щеше да бъде, ако станем такова място, въпроси които неимоверно ни изкарват от летаргията на оцеляването и апатичната тъга, породена от него и ни позволяват да визуализираме това, което трябва да бъде, да мечтаем.

Един подарък, като Коледно пожелание, един, само един като едно единствено пожелание, пожелание как бихме искали възрастните хора да живеят в България, какво бихме искали да имат на Коледната и Новогодишната трапеза.

Не, не ни харесват подаянията, не ни харесва идеята само да раздаваме пакети с продукти, за основните нужди, за да преживеем, които да радват.

Ние бихме искали в един подарък да влезне всичко, което един редови пенсионер да кажем в Германия или Англия си позволява за Коледа, да има билет и за круизен кораб за Карибите или поне екскурзия до Мачу Пикчу, нови дрехи за няколко стотин евро, красива шапка от Париж за бабата, нов куфар за още сто и фотоапарат за хиляда. Това което ще включим сега е само част, малка част, само Коледната трапеза на пенсионер от един друг свят: Просеко и прошуто от Италия, норвежка сьомга, от онова швейцарското сирене с дупките, английски чедър, белгийски шоколад, вместо хляб паста и зелено песто пак от Италия с добавка парче горгонзола.

Както плодове и ядки, мандарини, червено грозде без семките, сушени смокини и орехи. Това много ли е? Колко от нашите пенсионери си го позволяват за Коледната трапеза? Нали точно заради това искаме да сме част от голямото Европейско семеиство, за да живеем, дори ние младите, поне както един обикновен пенсионер в Германия или Англия?