Ти отлетя на зазоряване,
когато се събуждат птиците.
Ти искаше да летиш и ангелите чуха твоя зов.
Ти се казваше Иван Чушков.

Той не беше политик по призвание, но спазваше стриктно законите и разумните разпореждания. Имаше идеали, присъщи на част от неговото поколение, които трудно ще разберат много от съвременниците ни днес.

Ненавиждаше мързела, лъжата и лицемерието. Завършил бе Висшият икономически институт „Карл Маркс“ София. Скромен студент, пестелив и работлив. За него работата беше приоритет. Където и да е бил, каквото и да е работил, правеше го с хъс, задълбочено и с удоволствие.

Роден през 1935 г . От 1958г. до 2000 г. той работи в:

– “ Булгарплод“ гр.  Пазарджик – счетоводител.

– Окръжен народен съвет гр. Пазарджик – финансов инспектор и старши счетоводител.

– ДКМС гр. Пазарджик – организационна дейност.

– ОНС гр. Пазарджик – началник отдел „Промишлено стопански“

– Българска народна банка /БНБ/ клон Пазарджик  – директор.

– Обединена българска банка / ОББ/ клон Пазарджик – директор .

– ОББ – Централно управление гр. София – директор на дирекция „Управление на клоновете“.

Пенсионира се през 2000 г. като директор в централата на ОББ, гр. София. Като пенсионер продължи да работи към холдинг „Доверие“АД – като консултант работеше към различни предприятия в страната и с ръководствата им правеше  оздравителни планове за възстановяването им.

Текстилен комбинат “ Марица“ гр. Пловдив, Карловски текстилни предприятия, текстилен завод гр. Петрич и др. Навсякъде е изпращан с благодарности. Казват, че човек през живота си човек трябва да посади дръвче, да построи къща, да отгледа дете. Децата му. Мирослава – дизайнер и Веселина – икономист. Той ги обичаше и те му се отплащаха със същото.

Посади над 50 дръвчета и построи множество сгради, обществени и лични. Някои от тях, сградата на ОББ в гр. Пазарджик и апартаменти за служителите на банката, когато е бел изпълнителен директор. Инициатор и участник в  изграждането на Младежкия дом в гр. Пазарджик. Апартаменти и къщи за семейството си. Разтоварваше от работата си, като се занимаваше с пчеларство, овощарство и зеленчукопроизводство за своя консумация.

Участваше в обществения живот на града, не си губеше времето напразно  и се стремеше към създаване на полезни неща, не се изтъкваше и величаеше.

Обичаше и можеше да играе народни танци, пееше много добре стари градски песни и любими родопски песни. Недостатъци притежаваше, като всеки жив човек, но най-важно е, че много хора го обичаха. Това е най-скъпият му подарък.

На 26.11.2020 г. завърши живота си повален от коварния вирус.

Светла му памет!

Добринка Чушкова. Съпруга.