Как изглежда един град се определя от неговата архитектура. Ако обърнем поглед към световните столици, ще научим, че тяхната визия е продукт на приемственост между възгледите на главните архитекти на съответните мегаполиси. Няма как по друг начин да съчетаеш миналото и настоящето в такъв ансамбъл, че да накараш сърцето на пътешественика да затупти от удивление. В нашите географски ширини все още архитектурата в малките населени места позволява да видим къщи издигани от кирпич, да съжителстват с модерни билдинги. Вероятно след време ще настъпи моментът за хармонизирането на външното пространство и тогава ще можем наистина да се радваме от компилацията на различни времена и нрави, без това да дразни усета ни за красота и съответствие. 

Днес обръщаме погледа си към Пещера, където ще откриете чудни места, запазили духа на Възраждането и в същото време, ще се натъкнете на сгради, които ще затаят дъха ви.

В стария квартал на града, мястото откъдето е започнало всичко, в подножието на крепостите Перистера, Киево кале, Тъмра и Перун, все още недокоснати от времето, са черквите и старинните къщи. 

В Средновековието Пещера е добре укрепен град с крепост на връх Света Петка и дебели крепостни стени с четири градски порти. Тогава започва да се разработват рудодобива и металодобива, които особено се разрастват през османския период (след XIV в.). От това време има запазени много самокови и видни.

Изглежда, че средновековното селище, предшественик на днешния град, е възникнало като подградие, в подножието на крепостта Света Петка (днес частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера). В навечерието на османското робство (края на XIV в.) селището вече е утвърден рударски център, като запазва статута си на такъв и през следващите векове.

Съвсем близо до днешния град се намира някогашната Иванкова крепост Ватрахокастрон, известна и като Жабя крепост, вероятно по времето на Второто българско царство местното население е било част от васалните територии на деспот Алексий Слав, който наследява именията на Иванко, след като убиецът на Иван Асен е примамен с хитрост и убит във Византия.

Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името „Пещера“ е един османски данъчен регистър от 1479 година. По това време Пещера е част от тимара на местния спахия – Мустафа,  заедно с още 41 селища. Споменава се и в турски регистър от 1662 г.  Под същото име се среща и в надпис върху сребърен позлатен дискус от 1644 г., както и върху сребърен черковен жезъл от средата на XVII в. (и двата пазени в Бачковския манастир).

Известно е, че през първата половина на XVII в. Пещера е било не малко селище, защитено с каменни стени и четири порти. Единственият запазен архитектурен паметник от това време и днешен символ на града, е часовниковата кула, построена между 1650-1710 г.

В някогашния Метох на храма Света Петка, през 1969 г. отваря врати историческата сбирка на града, а през март 1995 г. тя получава статут на Градски исторически музей. Ако искате да разберете що за хора са пещерци, непременно го посетете.

В микса от култури и етноси ще откриете и как се е родила типичната за тези хора вродена гордост и предприемчивост. Те са натрупали състоянието си благодарение на голяма изобретателност и гъвкавост, неособено характерна за предходните няколко века в други краища на страната. Освен това са били дръзки мечтатели, които не са се страхували да напуснат пределите на родното място и да започнат бизнес в нови места, понякога зад пределите на Османската империя и да организират там нейното събаряне.

Не малко късчета от историята на града се появиха претворени от перата на млади хора, които взеха участие в първото издание на общинския конкурс „Пещерските будители“, който се проведе миналата година по инициатива и със спомоществователството на Биовет АД.

Но да се върнем към архитектурата, тя несъмнено се подчинява на правилата на времето, в което съществува.

Най-старата сграда опазена до момента в града е часовниковата кула, която е известна в Пещера като Сахата.

Камбанен звън е известявал всеки кръгъл час, а половинките са били отмервани с едно позвъняване. Предполага се, че кулата е създадена през XVII в., когато тук е била издигната и първата джамия.

Заедно с местните българи, в Пещера са живеели и пришълци. По незнайни причини, будният град в подножието на величествената Родопа е станал притегателен център за власи, армъни, турци, арменци, гърци и разбира се евреи. Ромите пък припознали Пещера като свое място, най-вероятно през Средновековието, те са пристигнали от създаденият преди 500 г. Татар Пазарджик.

Турският историк и пътешественик Евлия Челеби, живял през ХVII в., пише за тях: „Румелийските цигани празнували заедно с неверниците злощастния празник на червените яйца, заедно с мюсюлманите – празника на жертвоприношението, а заедно с евреите – празника на тръстиката, без да приемат нито едно от вероизповеданията. Поради това при тяхното погребение нашите имами не четат молитви, а при Кривата порта има дадено едно отделно място за гробище на циганите“ (Евлия Челеби, 1972: 111).

Вероятно всички тези хора са живеели в съгласие и разбирателство, а именно турчинът Осман Ефенди не позволява градът да бъде опожарен по време на погрома на Априлското въстание. Ето как е предадена в народната памет тази случка:

„На няколкостотин метра от града,  Ахмед ага и башибозуците съзират самотна фигура – това е достолепният Осман Нури Ефенди, главният мюсюлмански духовник на Пещера. Той е на невиждана и нечувана почит сред хората от Пловдив до Неврокоп, има голям авторитет и думата му на две не става.

Ахмед ага дръпва юздите и конят му спира на няколко метра от Осман Нури. Погледите им се срещат – Осман Нури спокойно го поглежда в очите.

– Тери (Назад), Ахмед ага! Само през трупа ми ще влезеш в Пещера – с твърд заповеднически глас проговаря духовникът.

Ахмед ага е смаян и ядосан, но няма как да пренебрегне думите на Осман Нури ефенди, дръпва юздите и се връща назад, а с него и цялата му кръвожадна орда. Башибозукът не влиза в Пещера, а населението на градчето е спасено – косъм не пада от главите на хората, благодарение на смелата постъпка на духовника.“

Турската махала съществува и до днес, а там ще видите и малки сладкарнички, където ще ви предложат вкусна баклава или татлии.

През времето след Освобождението архитектурата се е променила осезаемо, къщите стават по-високи и просторни, но все още някак неуверени и обградени с високи огради, които не допускат в двора чужди очи.

Забележително е и това, че след 1879 г., когато Пещера попада в рамките на Източна Румелия, но след Съединението през 1885 г. до 1944 г. е околийски център, комуто са подчинени около петдесет села и днешните градове – Батак и Брацигово. Това е причината Пещера да стане център на съдебната и църковната власт.

Както и повечето сгради в пешеходната част на центъра, като читалище „Развитие“.

През двадесетте години на миналия век, непосредствено след Първата световна война, по времето на управлението на Александър Стамболийски архитектурата в страната „избухва“. В нашия край започват да се правят сгради, които имат аналози във Виена, Лайпциг, Прага и дори Париж. Пещера не остава назад в стремлението да достигне съвременните постижения и именно тогава се създават постройки, които и днес радват окото на минувачите.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Такава е и сградата на някогашния Околийски съд, който е строен през 1928 г. по типов проект.

За построяването на железопътна линия гара Кричим – Пещера се заговорва още през 1923 г. През 1934-а правителството констатира,че линията Пловдив – Панагюрище е нерентабилна и затова решава да спре работата по новостроящата се линия гара Кричим – Пещера. Строежът е подновен отново, когато в министерския кабинет влиза Георги Кьосеиванов от Пещера. Тържественото откриване става на 12 декември 1937 г. В този слънчев, но мразовит ден цяла Пещера излиза на гарата, за да посрещне първия влак. Точно в 2 часа следобед той пристига. Управлява го царят Борис III.

Това събитие внася нов тласък в икономическото и стопанско
развитие на селата от Пещерска околия, както и на съседно Брацигово.

Соцвремената също са сложили архитектурен отпечатък върху града и няма как да бъде иначе. По време на 45-годишната история на социалистическото управление градът се променя и в архитектурно отношение.

Построени са редица административни сгради, които определят визията на централната градска част. И сега можете да видите Градския универсален магазин, сградата на общинска администрация, старият хотел и редица други.

Оформено е парковото пространство между т.нар. Железен град и ОУ“Петко Р.Славейков“.

След промените през 1989 г. градът не търпи съществени промени в архитуктурно отношение, почти до Милениума.

Най-интересните сгради са предимно промишлени. Обувната фабрика „Гидо“ е една от фирмите, която създава своя сграда.

Безспорно архитуктурно бижу е административната сграда на „Биовет“ в Пещера, тя стана победител в категория „Обществени сгради с бизнес предназначение“ в националния конкурс „Сграда на годината“.

DCIM\100MEDIA\DJI_0045.JPG

Административната сграда на „Биовет“ е построена в края на 2014 година. Тя се намира в центъра на производственото предприятие. Идеята сградата да бъде „облечена“ в геометрична мрежа идва от хексагоналната структура на бензеновото ядро на ароматните въглеводороди.

Тази хексагонална структура е основа на органичната химия и фармацевтиката. Избраното фасадно осветление изгражда скулптурна инсталация. Сградата е на шест етажа, като на първите два има фоайета и заседателни зали, а на останалите – офиси. На последния има многофункционален конферентен блок с мобилни телескопични прегради.

Атрактивна е и архитуктурата на хотел Домейн Пещера, когото ще видите още на входа на града.