Илиян КУЗМАНОВ, създател на Фондация Арт Ангел

Пазарджишката Фондация Арт Ангел организира във Военна рампа провокативно  рисуване с деца (12- 18 годишна възраст) мигранти. Две групи деца, чрез рисуване, се опитаха да пресъздадат, какво означава пътят за тях.

А пътят, който тези деца са преминали е може би най-трудният и екстремен маршрут преминаван от хора. Нивото на екстремност, няма нищо общо с възприятието ни за туристическите алпинистки експедиции. Той започва от Афганистан, препускащи натъпкани джипове с по 30 тина човека през пустинята Тал, през Хиндукуш и служещите за ориентир трупове, планинската Верига Памир, през Иран, планините Загрос до Турция, от там те се прехвърлят в Гърция и през пълноводното устие на Марица влизат в България. Едно 13 годиншно момче, разказа точно за прехода през Гърция в България, че е била най-трудната част, попадайки на трупи в коритото на реката, който за малко не отнемат живота му. А колко животи този път отнема няма регистрирани дани, но те са много.

Всяка година по пътищата тръгват над 250 000 деца, а единствената статиска се води от програмата Липсващи Мигранти, към Международната Организация по Миграция, в която трябва да попадне официално подаден сигнал от родителите. Огромна част от тези деца идват от изключително бедни семейства с надеждата, че ще могат да им подсигурят препитание. А останалите имат роднини в Европа, които могат да се погрижат за тях. Според данни на Европол, на година след като бъдат регистрирани на границите на ЕС, изчезват над 10 000 от децата мигранти.

Ние имаме нужда от повече места като Военна Рампа и повече ресурс за хората, които работят там. Но също така, и това да разберем, че живеем в глобален свят, взаимосвързан и мярката ни за цивилизованост е измерима от отношението ни към най- невидимите и най-слабите хора, попаднали в нашето общество. Ние се гордеем и експонираме думите „Свобода“ и „Независимост“, но аз бих припомнил думите на един от основателите на САЩ, Абрахам Линкълн, че този който не желае свободата на другите, не я заслужава за себе си и ако Бог е справедлив ще му я отнеме.

Инициативата бе Част от Проект Мария, целяща да демонстрира ефективността на Социалния бизнес със справянето със социални проблеми и елиминирането на вредни практики. Също така, Проект Мария цели да насочи вниманието върху невидимите хора на улицата и да провокира морални и етични ориентири.

Ще ви разкажа малко повече за мястото от където идват тези пътешественици – Афганистан.

Повечето от тях нямат електричество и вода, разчитайки на ручей, кладенци, печки и свещи в ежедневният си живот. Средностатистическото семейство има осем деца, като едно на всяко пет деца умира преди да е навършило пет години. В селата семействата са по големи, като няколко поколения живеят под един покрив, в една или две отделни стаи. За децата в Кабул живота е ежедневна битка за препитание, да могат да усигорят на семеиствата си ядене на масата.

Те напускат, малките си домове или убежища сутрин, надявайки се да продадът някакви дреболии или на просия, за да се върнат с малко храна за да оцелеят. Повечето имат поне един родител убит във войната, като доста от тях са бежанци. Така че липсата на баща утежнява ситуацията им още повече. Убежище за много са бежанските лагери около Кабул, над 30, в кални колиби или палатки живеят хиляди.