ЗА НЕЯ

Таня МЕДАРСКА – ОБЕР е преподавател в Университета в Авиньон. Тя е родена в Пазарджик, завършила е ЕГ“Б.Брехт“ с френски и английски език, и от двадесет години живее и работи във Франция.

Г-жо Обер, има ли във Франция национални или регионални щабове за справяне с пандемията от коронавирус? Кой определя правилата за поведение на хората в страната в условията на Covid-19?

Президентът във Франция – той има много голяма власт и прерогативи, и само той решава дали да има локдаун или не. При това без да се обяснява.

Какво работи и какво не в момента? При нас мерките бяха разхлабени преди близо месец, но резултатите от това са по-скоро негативни.

Във всички затворени пространства маските са задължителни, но и по улиците ще видите много хора, които ходят с маска. През декември отвориха и нехранителните магазини, за да се спаси Коледата и не са били затваряни до момента. През ноември бяхме в локдаун, но училищата бяха отворени. Университетите са отворени от края на септември, но целия ноември студентите бяха на онлайн обучение. През декември отвориха и нехранителните магазини, за да се спаси Коледата и не са били затваряни до момента. В края на януари бяха затворени големите търговски пространства, като Икеа. От януари се преминава постепенно на присъствено, но студентите не са задължени да бъдат в аулите. Голяма част от студентите загубиха работата си, тъй като повечето си помагаха за следването с почасова работа. Тези, които нямат семейна подкрепа, в момента са зле. Храната в студенските столове е едно евро, за да могат повечето от тях да имат топла храна. Това стана по идея на президента Макрон и е част от мерките за пандемията. Голяма част от студентите освободиха своите квартири, които ползваха преди локдауна и сега самите те не искат да се връщат. Само на 50% от студентите са в аудиториите, защото трябва да има поне метър разстояние между студентите, за да се спазва дистанция. Тези, които имат занятия по практика в лаборатории, не са били онлайн, те са в постоянен контакт със своя преподавател и даже някои преподаватели са длъжни да правят лекция със запис – аудио, видео и презентацията, като студентите, които няма да го гледат или са болни, да имат шанс да се запознаят с учебния материал. До 200 студенти могат едновременно да се включат и да гледат лекцията, по същото време или по-късно.

Слушалки и микрофон са задължителни за всички мои студенти, защото аз ги уча на френски език, те имат и възможност да пишат едновременно всички, които участват в лекцията и упражненията. Лекцията се записва и за всички присъстващи и отсъстващи. При първия локдаун сесията беше дистанционна, сега вече изпитите са присъствено.

Как хората във Франция приемат пандемията?

Някои се адаптират по-бързо, някои не я приемат. Младите преминават през нея много по-тежко, защото няма сбирки, няма купони. А на тях това определено им липсва. В момента заведенията все още са затворени, от първи ноември насам не работят ресторанти, кафенета, фитнес – зали. Имаше ограничения за броя на хората, които можеха да се събират до Рождество. Беше разрешено за шест човека и се появи карикатура с шест джуджета на трапезата, а седмото тропа на вратата. Заради Коледа ни позволиха да се събираме до 15 човека роднини, пак тогава отвориха магазините и търговските центрове с мотото „Да спасим Коледата“, но ресторантите все още са затворени. Ски курортите са отворени, но не можеш да караш ски, а можеш да практикуваш само ски бягане, съоръженията също не работиха. И много хора започнаха да измислят, с какво да привличат туристите – например разходка на шейни теглени от кучета, разходки в гората свързани със загадки, които туристите да разгадават, за да намерят правилния маршрут, създаване на иглута от лед… Но, ресторантите не работиха и ако искаш храна, можеш да си я поръчаш, но я получаваш в хотелската си стая.

Кой е най-пострадалият бизнес?

Ресторантите пострадаха най-много, направиха силен летен сезон, но в момента не правят нищо. Получават помощи, но това не им решава проблема. Артистите напр. имаха „бяла година“, те също са сред най-пострадалите, те получават пари от държавата заради коронакризата, правят своите постановки, но не могат да играят пред публика. Сега се правят опити да се продават концерти и театри онлайн, но това не е същото преживяване. Супермеркетите не са спирали да работят, малките магазини за дрехи, обувки, книги и други пособия. На киното в Авиньон се появи надпис „Ние сме затворени, защото не ни смятат за съществена част от живота“. Книжарниците също бяха затворени при първия локдаун, но в момента работят. Книгите станаха особено популярни по време на първия локдаун, хората започнаха да четат и можеше да се поръчат книги онлайн, а да отидеш и да си ги получиш от книжарницата в предварително приготвена чанта.