Интервюто е публикувано в портал „Насоки“

Г-жо Церова, благодарим Ви за възможността да разговаряме с Вас в качеството Ви на Директор на Дирекция “Социални дейности“ в Община Пазарджик. В общинския бюджет за 2021 г. са заложени над 10 млн. лв. за социални дейности. Как ще бъдат изразходвани тези средства с цел подобряване на жизнения стандарт на хората от уязвими групи?

Община Пазарджик е един от първите носители на „Отличие за активна социално-отговорна политика и принос за социалното и Европейско развитие на България през 2013г от НАСО/ EАSPD, което е показател за доверието и опита, който имате в управлението на социалните дейности  и услуги. Ние сме едни от лидерите в национален мащаб по броя и качеството  на разкритите социални услуги за деца и семейства , за самотни възрастни хора и лица в неравностойно социално положение. За реализирането на дейностите и изпълнението на общинските и социалните политики към Дирекция “Социални дейности„  функционират над 75 социални обекта. Това са два Дома за стари хора, Центрове за социална рехабилитация на възрастни с и без увреждания в град Пазарджик и изнесени такива в близките села, ЦСРИ за лица с онкологични и зрителни увреждания и ЦНСТ за лица с  психични проблеми и деменция, за деца и младежи с и без родители ЦНСТ за деца с тежки физически и ментални проблеми, Дневен център за деца с увреждания със седмична грижа, Защитени и Наблюдавани жилища, ЦСРИ за лица напускащи местата за лишаване от свобода,обществени трапезарии  и други услуги .

За тяхната издръжка през финансиране от държавата като държавно-делегирани дейности Общината  разпределя годишно над 7  202 050 лв., а заетите в тези услуги, помощен персонал и специалисти са 384 лица, които полагат грижи за 785 потребители. Общината е лидер и в предоставянето на социални услуги и приобщаваща грижа за възрастни и самотно живеещи  хора, както и за лица с увреждания в семейна среда. На територията на община Пазарджик и 31 села към нея са разкрити и развиват активна социална дейност 42 Клуба на пенсионера, Клубове на инвалидите/3 броя/, Клуб на слепите и глухите, Клуб на учителя, Клуб на диабетика, Клуб на военно-инвалидите от войните, Съюз на офицерите и сержантите от резерва, Арменски клуб и др. Всички те се финансират и издържат от общинският бюджет.

Общинското ръководство осигурява помещенията и оборудването, както и режийните разходи по издръжката им. В тези социални средища се развива активна културна и творческа дейност, създават се певчески групи, ансамбли и занимания по интереси. Това е изключително важно перо в общинският бюджет, но от друга страна кара възрастните хора да се чувстват приобщени и обгрижени, достойно изживяващи старините си.

Кое е характерно за  работата по развитие на социалните услуги в Община Пазарджик? Очаква ли се разкриването на нови услуги през 2021 г. и каква е тяхната социална значимост и обхват?

Община Пазарджик има отлично изградена и структурирана мрежа от социални услуги  за хора в неравностойно социално положение ,като през последните  години са разкрити над 14 нови социални услуги. Обхванати са всички рискови групи и нуждаещи се лица от подкрепа. През  изминалият програмен период насочихме усилията си в разкриване на нови, иновативни  и между секторни услуги ,които предлагат комбинирана социално-здравна и образователна  услуга за нуждаещите се. Такъв е Центърът за социално включване и развитие, изграден с помощ от Европейският социален фонд, в който се помещава детска градина „Явор“, кабинети на психолог, гинеколог, детски зъболекар, рехабилитатор и логопед. През този Център до момента са преминали 1648 потребители/семейства и деца в риск/, ползващи услуги „Подкрепа на дейности по превенция на заболяванията“, “Майчино и детско здравеопазване“ ,Семейно консултиране и подкрепа“ ,Психологическо консултиране и подкрепа за настоящи и бъдещи родители“ ,“Лятно училище“ “Ранна интервенция на заболяванията при деца с увреждания“.

По ОПРР и съпътстващи мерки по ОПРЧР започваме реализацията на проект  Център за работа с деца на улицата и Приют за възрастни, социално занемарени скитащи и безпризорни лица. Ще бъдат изградени и оборудвани нови сгради, където ще можем да предоставяме подкрепа на тези лица от обучени специалисти и персонал.

Разкажете ни за политиките и дейностите на община Пазарджик, реализирани в подкрепа за хората с увреждания. Успявате ли да намерите своето място в стремежа за  осигуряване на повече заетост?

С влизането в сила на новото законодателство и ЗСУ, започна и прилагането на подкрепа за лица в тежко здравословно състояние и техните семейства  по Механизма за лична помощ. Към месец април 2021г броят на Личните асистенти назначени на трудов договор с община Пазарджик е 438 лица, които полагат грижи за 624 потребители с тежки увреждания. От  месец март тази година предоставяме и  новата социална услуга “Асистентска подкрепа“ за общо 38  асистенти  и потребители .

Община Пазарджик беше първата в областта, кандидатствала и спечелила  проект“ Патронажна грижа“, по който в домашна среда се полагат грижи за 243  потребители от 40 домашни помощници .Проекта обхващаше град Пазарджик и всичките 31 села в общината.  В епидемиологична обстановка във връзка с COVID-19, когато почти всички институции минаха на дистанционна работа, а здравните служби и кабинети бяха препълнени, домашните помощници не напуснаха своя пост и посещаваха домовете на самотно живеещи възрастни хора, разнасяйки хранителни продукти, лекарства и предлагайки помощ и подкрепа за тях. Първата фаза на проекта приключи успешно, а сега подготвяме ново предложение за предоставяне на “Патронажна грижа +” за още една година, защото това наистина е изключително необходима услуга в пандемичната обстановка, в която се намираме.

На какъв етап е достигнал процеса на деинституционализация  на услугите за деца и възрастни в община Пазарджик? Какво предстои да се случи в тази посока  през настоящата и следващите години?

Нашата община беше една от 10 пилотни общини обхванати по  реализацията на проект “Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България“, по който бяха изградени първите 10 КСУДС в страната. В тези Комплекси за първи път започнаха да се предлагат социални услуги за защита правата на децата ,които са жертви на насилие и психически тормоз.   По-късно в КСУДС –Пазарджик се откри първата в страната “Синя стая“ ,след съвместен проект на  ИСДП/КСУДС/ОЗД и фондация “Ничии деца“-Полша. Това е специално оборудвана стая,  в която при щадящи условия се правят разпити от експерти на деца –жертви на насилие. Тази добра практика вече се мултиплицира в почти всички големи КСУДС в страната ,като се работи съвместно със съдебните органи и полицията.

В първата фаза на  изпълнение на Националната стратегия за дейнституционализация на деца настанени в социални домове/ДМСГД/, беше закрит единственият такъв Дом в общината, като децата бяха изведени в Приемни семейства, осиновени или настанени в резидентен тип услуга ,които предлагат близка до семейната среда за  отглеждане и възпитание. Бяха изградени 4 Центъра за настаняване от семеен тип /, в които се настаняват деца и младежи до 18г без родители или  с непълни семейства и деца с тежки увреждания. През новия програмен период ни предстои  и деинституционализацията на Домовете за стари хора, които ще бъдат закрити и ще преминем на подобен тип грижа в близка до семейната среда от типа на ЦНСТ за възрастни хора. Към момента нашите два Дома за стари хора предлагат добри условия за живот, отговарящи на критериите и стандартите за социалните услуги и този процес ще започне на по-късен етап, след като се закрият рисковите специализирани институции.

От позицията на опита, който имате, какво  бихте споделили и предложили на държавните институции, общините и всички работещи в социалния сектор?

По отношение на експертизата и заплащането на служителите, мога да кажа, че работата, която се върши в  социалната сфера е тежка, изисква много спокойствие и струва много изхабени нерви и професионални заболявания, защото се работи с рискови социални групи, болни и възрастни хора, деца с тежки увреждания, лица със зависимости и такива, които са жертви на насилие и тормоз. Никой от служителите ми не излезе в отпуск по време на пандемията, защото това означаваше да оставим болните и възрастните хора от домовете и децата с увреждания без грижа. Затова аз много често казвам, че да си социален работник е призвание – или го правиш с душа и сърце, или не издържаш на стреса и напрежението и напускаш. В този смисъл, каквато и материална база да създаваме, ако нямаме достатъчно добре подготвени и мотивирани кадри, всички усилия ще бъдат напразни. Необходимо е в национален мащаб да се инвестира в обучение и надграждане, в подобряване системата на заплащане на работещите в социалната сфера, защото само това ще гарантира и мотивира младите хора да работят при нас. Те трябва да имат самочувствието, че са полезни и ценени в обществото.

По отношение на управлението на социалните услуги припомням, че още от 2003 г. общината има добра практика в делегирането на СУ на външни доставчици, а сега над 80% от действащите услуги се управляват от НПО на базата на договорни отношения и след проведен конкурс по ЗСП и ЗСУ. Някои общини не смеят да делегират права на външен доставчик опасявайки се от злоупотреби. С удоволствие мога да споделя, че през всичките тези години сме работили отлично с НПО сектора ,като общината упражнява своите функции на ежемесечен контрол върху изразходваните публични средства.

Предвид застаряващото население на България и емиграцията на млади хора оставящи възрастните си родители без грижа,  е необходимо да се разкриват нови услуги за тази целева група , които да им помогнат да изживяват старините си достойно. Необходими са нови форми на подпомагане за младите, неопитни семейства с липса на достатъчно финансова стабилност за отглеждане и възпитание на децата си с цел-превенция на изоставянето. Приемната грижа да бъде последен вариант за извеждане на дете от семейството/ или самотната майка/ и първо да се опитаме да помогнем детето да остане в семейна среда, а за това са нужни нови и по-гъвкави механизми за подпомагане.

По отношение на подпомагането на лицата с увреждания е крайно време да започнем да оценяваме съхранения капацитет за развитие и трудова дейност, а не загубата на трудоспособността. Отиваш в ТЕЛК и вече си „инвалид„ с определена група за увреждане, след което влизаш в системата за социално подпомагане и така това продължава безкрайно. А защо в тези комисии да няма експерти, които да оценяват оставащия капацитет извън заболяването, да преценят с каква трудова заетост може да се справи конкретният човек, да го насърчат да се включи в такава според възможностите си. Тук е мястото да се помисли и за стимулиране и разкриване при облекчени условия на социални предприятия за хора с увреждания.

Всички, които ме познават знаят, че обичам работата си и държа на екипността и доверието, на професионализма и желанието да учиш и да надграждаш постигнатото. За да управляваш една от най-тежките системи в дадена община трябва да имаш опит, знания и след като си доказал ,че можеш, да ти бъде гласувано доверие за това. Благодаря за доверието на ръководството  на общината, на моите служители, на семейството ми за търпението.

ЗА НЕЯ

Димитрия Церова ръководи дирекция “Социални дейности“ в Община Пазарджик. Завършва Пловдивски университет с две специалности “Социални дейности и здравеопазване“  и „Предучилищна педагогика“, Магистър  „Психология „ и специализира една година  в Медицински университет -Пловдив. От 1996 г. започва работа в Домашен социален патронаж –Пазарджик, първоначално като социален работник ,а по-късно става  управител. Две години по-късно вече е назначена в отдел за работа с хора с увреждания/ХУСУ/ при ДСП-Пазарджик. От 2003 оглавява  отдел „ЗД“ при ДСП – Пазарджик, който ръководи до края на 2007г. Активно участва в Проект “Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България“, който поставя началото на социалната работа с деца  и семейства в риск в страната ни. През този период участва в работни групи към МТСП/НСОРБ като експерт в подготовката и създаването на нормативната база за закрила на детето/правилници и наредби, критерии и стандарти.  Работи по проекти касаещи превенция на насилието над деца и семейства в риск използвани за трафик и просия, трудова и сексуална експлоатация на деца и  младежи. През 2007 г. е поканена от кмета на общината Тодор Попов да стане член на неговият екип като заема длъжността Директор на дирекция “Социални дейности“, която оглавява и до днес вече 14години. През 2019 г. получава Юбилейна награда на НАСО“ за цялостен принос в развитието на националните партньорства, социалните политики и услуги в България“.