60 години след изстрелването на първия космически кораб с човек на борда, нашият край пази жив спомена за Юрий Гагарин. Той пристига в България в средата на май 1961 г. , като преди това е бил на посещение в Чехословакия. След като е радушно посрещнат в София тръгва на път за Пловдив. По това време магистрала „Тракия“ доори не е била планувана, ето защо пътешествието му преминава по т.нар. „стар път“, през Ихтиман, Костенец, Белово, разклона край Септември и Пазарджик.

Новината, че той ще пътува на 21 май се разчула бързо.

Иван Методиев Стоянов от Белово е един от мъжете на снимката на Юрий Гагарин с работнички от Симеоновец, която се пази в „Държавния архив“ в Пазарджик. Тя е направена през далечната 1961 г., повече от месец след полета на съветския космонавт. Тогава Иван Стоянов е на 17 години. 

„Спомням си, че се бях запътил нанякъде с колелото си. Наближавах прелеза. Обърнах се и видях „Чайките“ да спират (легендарни соцвозила – бел. ред.). Тръгнаха хората от кортежа към бабите на нивата. Върнах се. Бях близо – 150-200 метра най-много от тях. Всички се събраха около Гагарин. Започнаха да се здрависват. Една баба искаше да му целуне ръка, той си я дръпна, не  даде. Обърна внимание на всички. Донесоха цветя от колите. Дадоха ги на жените да се снимат с тях. Казаха, че някоя от бабите разговаряла с него, но аз не съм чул, беше голяма суматоха. Бях много близо до Гагарин, точно зад гърба му стоя на снимката. И аз имах честта да се ръкувам с него, разказва Иван Стоянов. 

Спомня си легендарния космонавт като много весел човек, усмихнат и добронамерен. Не усетих и капка надменност в него, въпреки че вече беше толкова известен“, обяснява мъжът от Белово.

Гагарин пътувал с кортеж от 5-6 автомобила. Имал охранители в колите, но като слязъл, те стояли на дистанция. Оставили космонавта спокойно да общува с хората. „Не беше както сега ги пазят. Гагарин се разхождаше съвсем спокойно“, допълва Стоянов. 

Всички на нивата, въпреки че били обикновени работнички, знаели кой е Юрий Гагарин. „Беше ми много радостно, че имах възможността да го видя с очите си. Знаех, че ще идва в България. Писаха, че са го поканили. Не очаквах да мине покрай нас обаче. Голяма изненада“, разказва Стоянов. 

Навремето нивата, на която се снимал Гагарин, била цялата засята с тютюн. Според беловеца спирането на кортежа на космонавта в Септемврийския край бил инцидентен случай. Нямало практика да слиза от колата си по междуградските или селските пътища и да се снима с хората. Тези работнички явно с нещо привлекли вниманието му.

След като се снимал с жените, космонавтът и придружителите му минали от другата страна на шосето, в посока Септември. Тогава там имало малка вадичка от Семчинската река, която използвали за напояване. Вече се било поразчуло, че е там, и започнали да прииждат и още хора. Стоянов е убеден, че космонавтът е продължил да се снима и с новодошлите, но той лично никога не е виждал тези снимки по медиите.

В печата се разпространявала само тази, на която бил беловецът. За първи път била публикувана във вестник „Работническо дело“. Тогава Стоянов изрязал статията и си я запазил. Щастлив е, че толкова години по-късно пак вижда любимия си спомен на хартия. С носталгия се връща към онези времена. „Семейството ми, братята ми – всички знаят, че съм се здрависвал лично с Юрий Гагарин, разказва Стоянов пред вестник „Марица“.

„В Белово се помни и чества този ден, защото първият космонавт Юрий Гагарин бе гост на градчето ни, по-точно – на интербригадиста Петър Пергелов, участвал в Испанската гражданска война.
На път за Пловдив колата с Гагарин се отбива в Белово. В същото време в нашия квартал „Разсадника“, където е и къщата на бай Пецо Пергелов, имахме събрание за организиране на ленински съботник за пролетно почистване. Неочаквано дотича при нас момченце и с блеснали от радост очи извика: „Юри Гагарин е тук, у бай Пецо! Юри! Юри!“

Всички се втурнахме към къщата на бай Пецо, на 100-на метра от която се намирахме, като викахме „Юри! Юри!“ И ето, че той се показа, помаха с ръка и като излезе от къщата, се обърна към нас с думите, които и до днес помня: „Здравствуйте, друзья, братя!“ Лицето му сияеше от вълнение, а милата и топла усмивка съпровождаше ръкостискането с всеки от нас. Аз бях една от щастливките, която стисна здраво протегнатата ръка.

Неговата сърдечна усмивка остана завинаги в сърцето ми. Малкият Юри, наше съседско момче, изненада всички, подтикван от баща си, като изрецитира стихотворението „Юрий Гагарин, как си летял, беше ли страшно във Космоса бял…“ Бащата на момченцето – Кръстьо Генов, бе работил в Съветския съюз и в чест на първия космонавт беше кръстил и своя син Юрий.

 След стихотворението с пожелания за добро здраве и успешни полети се разделихме с госта, щастливи, че видяхме и докоснахме този велик човек. В негова чест по-късно общинският съвет  постави паметник с барелеф и подписа на Юрий Гагарин. На негово име кръстиха и улицата. Бай Пецо завеща дома си на Общината и сега това е Дом за работа с деца.

По това време бях директор на новопостроеното Обединено детско заведение (ОДЗ) и предложих то да носи името на първия космонавт, което и стана, а художникът Крум Бумбаров нарисува образа на Юрий Гагарин на стената срещу входа. Всяка сутрин 180 деца го виждаха и познаваха, а той им „отвръщаше“ със сърдечната си усмивка.“ – разказва беловката Мария Христова.

Вчера извънредният и пълномощен посланик на Русия в България Елеонора Митрофанова посети Белово, където взе участие във възпоменателната церемония до барелефа на Юрий Гагарин по случай 60-та годишнина от първия полет на човек в космоса.

Вестта за това, че Гагарин ще дойде в нашия край се разчува далеч преди появата му и часове преди правителствения автомобил да стигне до селата, хората са се подредили край нивите си и с нетърпение чакат появата на високия гост. Не е било предвидено колата с Гагарин да спира при тях, но той сам пожелал, като казал, че те му приличат на неговите близки в Съветския съюз.

Така се появили и паметните фотографии, които и до днес се пазят в Държавен архив – Пазарджик. Скромни и човечни български жени посрещат разплакани мъжа, който пръв видя земята от илюминатора. Голяма част от снимките са изгубени, други пък ревниво се пазят в домовете на хората, докосвали се до първия космонавт.

Нашата читателка Любка Денева, от Симеоновец, посочи имената на жените от селото, които са се фотографирали с космонавта Юрий Гагарин по време на посещението му в България. Ето какво ни пише тя: Срещата се е състояла на 21 май 1961 г. на стария Цариградски път, близо до лобното място на Методи Звездаров. Тази снимка я притежават наследниците на Кадафия Атанасова, Запринка Карушева, Славка Христоскова, Линка Денева, Иванка Денева, Верка Андреева, Мария Станкова, Кръстанка Николова, Йорданка Минкова.

Ето и думите на очевидка, която се връща назад във времето: „Бях там много хора се сьбраха на крьстовището между Септември, Варвара Пазарджик, София. Чакахме кортежа с космонавта от София да спре при нас. Цялото училище бяше там. Аз и съученичката ми Павлина Мечкарска стояхме на шосето и когато кортежа дойде, пьрвата кола спря при голямата група от хора, но Гагарин не беше в нея, а втората кола спря пред нас, прозорецът се отвори и вътре видях Юрий Гагарин с най – чаровната усмивка, която сьм виждала. Толкова е жалко, че го пожертваха и загубиха. Завинаги ще помня този ден и усмивката му“ – разказва Венера Ганева. Според нея цялото училище от Варвара се подредило на разклона, за да чака появата на кортежа.

През май посещава няколко български града, между които Пловдив, София, Бургас, Казанлък, Плевен, Стара Загора.

Къде се е приземил „Восток“?

На няколко стотици километри от Москва се намира „Паметникът на космическите завоеватели“, който е построен в чест на постиженията на Русия в космоса. Мястото на монумента не е случайно – преди 60 години именно там пада парашутът на Гагарин. По това време локацията, на която сега е построен паметникът, е просто поле.

Когато Гагарин пада в полето, там едно петгодишно момиче сади картофи с баба си.

„Баба правеше дупки, а аз слагах картофите вътре. Огледах се и видях нещо оранжево и красиво. Не знаех какво е. То идваше към нас. Баба се уплаши. Хвана ме за ръката и настоя да се върнем обратно в къщата. А той извика след нас: „Дами, стойте! Аз съм един от вас!“. Аз казах на баба: „Спри, той говори руски. Най-вероятно е човек“, разказва Рита Нурсканова пред BBC.

Най-ярко Рита помни усмивката на Гагарин.

„Той имаше толкова мил, приятен глас. Баба го попита откъде е и как се е озовал там. Той отговори: „Дойдох с кораб“, а тя му каза: „Тук няма море, как така с кораб?“ А той отговори: „Идвам от космоса“, спомня си Рита.

Полетът на Гагарин в космоса го превръща в герой обратно на Земята. Благодарение на него СССР са една крачка пред САЩ в космическата надпревара.

След връщането му на Земята, Гагарин обикаля целия свят. Това е и победа за съветската пропаганда.

„Мисля, че имах голям късмет да съм първият човек, който го поздравява. Имах късмет, че съм садила картофи с баба си. Гордея се, че нашият съветски космонавт падна от небесата именно в нашето поле“, казва Рита.

Стотици хора са пътували в космоса през тези 60 години. Но само един човек е бил първи. А руснаците са изключително горди, че именно техният човек, Юрий Гагарин, е станал част от историята с неговия полет към звездите.