С малко хора можеш да споделиш своите възгледи за живота, а отсреща да имаш не просто слушател, а съмишленик. И не просто съмишленик, а човек, с когото можеш да надградиш пространството на вижданията си. Такъв човек е Илиян Кузманов, със сигурност сте срещали негови пътеписи и други текстове, вероятно сте си задавали въпроса – какво се е случвало с този човек през годините? Какво го е накарало да пътува? Да се рови в подробностите на десетки религии, да се впуска в каузи, които го определят като Дон Кихот в очите на черните лястовици. Причината е само една – Илиян е от онези рядко срещани хора, които имат собствен мироглед и той се е изграждал в продължение на десетилетия. Базира се на собствен опит, но и на тонове изчетени книги от различни жанрове, като голяма част от тях не са художествена литература. Странстването по света, приключенията „По пътя“, сблъсъкът с хора, които са тук, но сякаш не са от този свят. Всичко това предполага обогатяване на духа. Илиян Кузманов е личност, която може да гледа далеч напред в бъдещето, но в същото време му е напълно достатъчно да седи в креслото си в Ezoligencia. Погледът напред в бъдещето хората, като него могат да имат без задължително да стават прави. Защото те виждат с духовното си зрение.

Всичко това е синтезирано в книгата на Илиян Кузманов, която съвсем скоро ще излезе на пазара. Заглавието е „Ако срещнеш Буда – убий го“. Това е изповедта на автора пред неговите читатели. За лутането в духовните търсения, за прескачането на летви, които се вдигат в момента на скока, за завръщането у дома и заминаването от себе си. Съчетано с уроци по живот. Книгата на Илиян ще бъде богато илюстрована с картини, а всеки, който пожелае да я купи ще получи и репродукция на едно от произведенията.

И след тази дълга увертюра ето и едно не особено голямо интервю с Илиян.

Какво те накара да напишеш „Ако срещнеш Буда – убий го“?

Едно от нещата е да накарам хората да се замислят. Много от тях действат машинално. На фона на политическите събития у нас, всички искат промяна. Но те не искат да променят себе си, а настояват да променят околните. Всъщност най-голямата промяна става вътре в самите нас, когато пожелаем да се променим и да направим себе си по-добри хора, неусетно ще се променят и тези около нас. Най- драстичният пример е този с парите. У нас е прието да се смята, че ако човек има пари, това непременно е лошо. Не е лошо, когато имаш достатъчно пари, те можеш да заделяш и за другите. Да правиш каузи, в които парите са инструмент към удовлетворението и щастието. Парите са само платната и четките, с които всеки може да рисува, но какви ще бъдат картините – това е вече строго индивидуално. Заради това смятам, че на първо място трябва да бъде човекът. Промяната тръгва отвътре навън. Противоположното е диктатура.

Как един човек ще предизвика промяна в обществото? Русо казва: „Човекът е добър, но обществото е лошо“.

В народопсихологията ни е заложено, че някой с нещо ни е длъжен. Няма такова нещо. На първо място всеки трябва да намери себе си. Един човек може да направи промяна в умовете на стотици и милиони хора. Втората заповед в Библията, към нас хората е да „Обичаме ближния си, както Обичаме себе си“. Самото Християнство, почива на идеята, че всеки един от нас, може да бъде промяната, която иска да види в света, без значение къде се е родил. Човек, който не обича себе си няма как да обича околните. Ако в сърцето си няма нищо, той и нищо не може да сподели. Втората важна стъпка е да преодолееш Егото си. Егото е страдание, мъка, верига, която те спъва. Ако то бъде игнорирано, пътят към духовното е открит. Защото Вярата и религията се чувстват.