Ако сте любители на историята посещението в митичното Лудогорие ще ви донесе изключително много и интересни емоции. Със сигурност ви трябват повече от ден, за да видите забележителностите, които ви предлага култовият комплекс обединил гробниците около Свещари, а и остоящото наблизо Демир баба теке.

Сега ще се опитаме да ви покажем тези сакрални места, а за да стигнете до тях трябва да изминете близо 400 км. Ето защо ви препоръчаме най-напред да посетите Шумен, където ще намерите много места за настаняване, а от гробниците ще ви делят не повече от осемдесет километра.

Вероятно сте виждали гробницата в Казанлък, както и Голямата Косматка, гробницата в Старосел и Жаба могила край Стрелча. Изживяването, което ще имате в Свещари е съвсем различно. Там ще се потопите в живота на племето Гети.

Според археолозите в местността Сборяново се намира гигантски некропол, в когото са оставени да почиват в мир владетели и аристократи.

Имайте предвид, че за да посетите гробниците е необходимо да си направите предварително записване, тъй като хората влизат там на малки групи. Работното време на комплекса е от 9.00 ч. до 16.30 ч. Преди да тръгнете си запазете час, това може да стане на телефон: 084735 279 или 088 900 7183.

Има паркинг, където да разположите автомобила си, а в случай, че сте тръгнали без предварителна заявка докато чакате ред за посещението си можете да посетите Демир баба теке.

Царската гробница в Свещари е част от историко-археологически резерват „Сборяново”, обхващащ западната част от Лудогорското плато, между селата Свещари и Малък Поровец.

Резерватът обхваща още няколко старинни могили и некрополи, останки от древен тракийски град и мюсюлманското светилище – Демир баба теке.

Историко-археологическият резерват „Сборяново” обхваща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих. 

Тракийската гробница е открита през 1982 година при разкопаването на високата Гинина могила (Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново) край селото и това я прави едно от най-сензационните открития на миналия век.

Това, което различава Свещарската гробница от всички други е фактът, че след като е разкопана и проучена напълно около нея е построена камера, която е затрупана. Така посетителите имат възможност да заобиколят външната част на гробницата и да видят автентичния ѝ вид, както отвън, така и отвътре.

Гетите се споменават в древните извори от Страбон, той ги позиционира в своята „География“ (ок. 7 г. пр. н. е. – 20 г. сл. н. е.) северно от Дунав и по източните части на Черно море. Споменава, че граничат с даките, но пък говорят един и същи език с останалите траки населяващи Мизия.

Плиний Стари също споменава гетите, които са обект на описание и от редица други автори. Така или иначе, няма яснота дали даките и гетите не са принадлежали към един и същи народ. Но това е тема за професионалистите.

За нас е достатъчно да знаем, че гетите са били тясно свързани с Елада, а също така са привнесли немалка част от културните традиции на древните елини. Това обяснява и факта, че в уникалната и единствена засега гробница, на богат владетел от племето гети, са открити символи, които ни отпращат към митове и вярвания от тези краища на света.

Сега ще отворим една скоба, с която ще се опитаме да поясним.

Както днес търговията между отделните народи на Балканите и света вървяла в пълна сила, и през III в. пр.н.е., но заедно с материалните достижения на хората, от място на място се местели и техните духовни прозрения. И ако по нашите земи, от това време, основният култ бил подчинен на Орфическите вярвания, в Елада битувало преклонението пред множеството божества, под върховенството на Зевс.

Архитектурните достижения на древността също будили възхита и няма нищо странно, че толкова далеч от Делфи и монументите на Елада, в сърцето на Лудогорието, се ражда този забележителен храм-гробница.

Входът на царската гробница

Нейните размери са впечатляващи – дълга е 7,5 метра, широка е 6,5 метра, а височината ѝ отвътре е 4,45 метра. Построена е изцяло от големи бели блокове от обработен мек варовик. Състои се от коридор, наречен дромос, водещ към три помещения – преддверие, странично помещение и гробна камера, като всички помещения са покрити с полуцилиндрични сводове, разположени асиметрично с различна височина.

Входът на преддверието е с украса от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни декорации има и на много места в гробницата, включително животни и други форми.

В гробницата са намерени останки от три човешки трупа. Два мъжки и един женски. Най-напред в гробницата е бил погребан около тридесетгодишен мъж, преполага се, че това е Дромихет – царят на племето гети от това време. Той е загинал в битка и вероятно преди да бъде довършена гробницата.

По-късно в гробната камера се озовава и жена му, която най-вероятно е починала от естествена смърт, тъй като при нея няма следи от насилие.

Според археолозите гробницата е била затворена окончателно след третото погребение, то е на мъж около 60 години. Вероятно родственик на починалите преди него.

Каменните легла са украсени с орнаменти, които изобразяват религиозни сцени на обожествяване.

Изключително красива и интересна е украсата на самата гробна камера. Като цяло тя е изградена в елинистичен стил, но е пречупена през вярванията и културата на гетите. Три от страните на камерата са оформени като колонада, но вместо да се поддържат от колони, блоковете на свода се поддържат от фигурите на десет жени, с ръце вдигнати нагоре към тавана, наречени кариатиди.

Височината им е 1,2 метра. Облечени са в силно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до долу. На кръста имат колан, който препасва дрехите им. Краят на дрехите им е обърнат нагоре и наподобяват чашка на цвете. За майсторството на техните създатели свидетелства това, че всяка една от тях е с различно лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и дрехите им са били оцветени с боя и две хилядолетия по-късно ние можем да видим кафявата боя по косите им.

На полукръглата стена под свода на гробната камера чрез рисунка е изобразен ритуалът по хероизация (обожествяване) на покойния владетел. Царят е представен на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други жени зад нея, които носят дарове в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на покойния владетел венец от злато.

Както сцената на хероизацията, така и кариатидите са останали недовършени. Рисунката е очертана само с креда, а ръцете на някои от жените са издялани грубо. Това навежда на предположението, че владетелят, за когото е била предназначена гробница е починал преждевременно, вероятно в битка, и затова майсторите не са успели да довършват докрай работата си.

За богатствата на владетеля, които са положени, за да му служат в отвъдния живот, не може да правим предположение, защото най-вероятно всичко е било заграбено още в древността. В страничната камера на гробницата са открити костите на пет коня, който са били посечени там, за да служат на мъртвия в задгробния му път. В насипа на могилата са намерени следи от жертвени ями и огнища, където са били извършвани сложни погребални обреди.

Един от конете на владетеля

Тракийската гробница не е самостоятелен архитектурен обект. На територията на резервата има още 26 запазени могили. Освен забележителната гробница са разкрити още част от крепостни стени, различни религиозни съоръжения и множество артефакти. Макар да нямат категорични доказателства, учените предполагат, че там се е намирал  тракийският град Хелис, изграден през IV в. пр.н.е., столица на цар Дромихет. Площта на града се е простирала на над 100 декара земя и била защитена от крепостни стени. Вероятно там са били разположени резиденциите на тракийската аристорикрация. Проучванията все още продължават, защото е изследвана само една малка част от историко – археологически резерват „Сборяново”.

Заради своята уникална архитектура и украса още три години след откриването си – (1985 година) Свещарската гробница е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Ненапразно тя е толкова високо оценена – майсторството и изяществото на този забележителен паметник на тракийското изкуство могат да оставят всеки посетител без дъх.

Голямата свещарска могила

Голямата свещарска могила (Омуртагова могила, Могила 30) , с. Свещари е култов обект – светилище или гробница, датирана към ІV – III в. пр. Хр.

Проучването на Омуртаговата могила край с. Свещари започва през 1992 г. Тя е висока 20 м и е най-голямата от могилите в източния некропол. В могилата е разкрита силно разрушена и ограбена гробница с полуцилиндричен свод, изградена от масивни каменни блокове. Гробницата е била разрушена при голямо земетресение. От гробната камера и насипа са идентифицирани костни останки от поне 6 индивида и от двата пола.

През 2012 г при разкопки в насипа на могилата е открито голямо тракийско златно съкровище. Съкровището е било в дървено сандъче и се състои от диадема, четири многоспирални гривни, пръстен с образа на Ерос, копчета, начелник и апликации към конска сбруя, както и от желязна юзда.

При пресяването на пръстта от могилния насип са открити множество миниатюрни златни нишки. Вероятно те са свидетелство, че накитите са били покрити със златотъкана фина материя. Съкровището е с общо тегло от над 1,8 кг.

Разкрити са запазени останки от ствола и корените на вековно дърво (дъб или бряст) в основата на което е било поставено дървеното сандъче със златните дарове. Тази ритуална практика показва, че за погребението на гетския владетел е било избрано място в непосредствена близост до почитаното като свещено дърво, което впоследствие е засипано от огромната могила.

През 1930 г. на това място са правени разкопки с цел издирване на гробницата на хан Омуртаг.

Източник: 

Д.Гергова. Проучвания на голямата свещарска могила. АОР 2013г.

Колектив. Редовно археологическо проучване на Голямата Свещарска Могила в иар „Сборяново“. АОР 2015г.

М.Чичикова. Погребални практики от източния Свещарски могилен некропол.

Сега следва Демир баба теке и част от неговите тайни.