Древното тракийско светилище, което днес носи името Демир баба теке, определено има какво да разкаже. Според археолозите, светилището е съществувало още по времето на гетите и е част от града, който се намира над него, както и некропола, в когото са разположени над сто тракийски могили.

Част от тях завинаги ще запазят тайната кой е погребан там, други са по-приказливи и издават, че са строени и ползвани като последен пристан и път към отвъдното от богати аристократи и владетели. Вече ви запознахме с царската гробница в Свещари.

Сега е ред да се срещнем със светилището. То се намира на около два километра от некропола в посока Малък Поровец и ще го откриете лесно, защото има указателни табели.

Най-напред ще пристигнете на голяма поляна, където ще ви посрещнат традиционните кебапчета и бира, но около пейките има достатъчно места, където можете да си отдъхнете от разходката до самото светилище. Носете подходящи за пикник одеала, а също така и слънчев чадър, по възможност. На втори август тук се празнува Илинден, но се правят големи събори и на Гергьовден.

Следвайте табелите и те ще ви отведат до стълбище, което ще ви свали до самото светилище.

От известното ни, до момента, за живота на траките знаем, че те са споделяли философията за познаваемостта на света, а също така и вярването за прераждането на душата. Има писмени свидетелства, че траките оплаквали новородените и се радвали, когато някой от съплеменниците им умре.

Те били сигурни, че човек идва на този свят, за да се обучава, а същинският живот предстои в отвъдните селения. Също така смятали, че човек не е „остров в океана на нищото изоставен, а е полуостров от всичко останало“, както пише в стиха си Джон Дън. Казано по друг начин, те вярвали, че природата не е нещо изолирано от нас, а ние сме част от нея, а тя – част от нас. Че планетата ни не просто плува в пространството, а част от пъзела на Вселената.

Ето защо било толкова важно да се почитат водите, скалите, растенията и земната твърд. Това е и причината жреците на траките да имат достъп до другия свят и да предричат. Ако се върнем още назад във времето, преди появата на отделните племена на траките, територията на Балканите била обитавана от народа на пелазгите, които пък са наследници на споменаваната от Платон – митична Атлантида.

И ако това е така, съвсем логично е траките да са наследили култовете запазени от пелазгите. Орфическата философия споделя древната мъдрост на Хермес Трисмегист (Трижди велик): „Каквото горе – това и долу“. На практика това означава едно – елементите от които се състои микрокосмосът ни, са същите като тези от които е изградена Вселената.

Принципите и законите валидни на земята са същите, които владеят и Вселената. Ето защо не е странно, че през ХVI в. древното тракийско светилище е избрано от Демир баба (Железният баща), който изповядва алианство и не е странно, че на входната табела за светилището пише следното:

„Ако търсиш Бога, иди, търси го в човека“ – това е синтезът на алианството. Та не е странно, че близките по възприятие на света религии са се намерили, макар и след толкова векове. Алианите са религиозно група, причисляваща се към шиитското движение в исляма. Мюсюлманско течение, за което е характерно, че е много толерантно към останалите религии и това, което самите му последователи казват е, че разликата между тях и християните е колкото „люспата на лука“.

Как е изглеждало това пространство по времето на гетите?

Текето е построено, както вече стана ясно, доста по-късно. През III в. преди новата ера е съществувала каменната ограда, която виждаме и днес.

В средата на култовото средище е имало две огромни скали, които сега са част от текето.

В лявата част на снимката виждате едната от скалите, която и до днес се смята за целебно място, където посетителите лягат и остават няколко минути, за да добият здраве и сила. Другата се намира от дясно на текето. Ето как изглежда тя.

Обърнете внимание, че по нейната повърхност има изсечени стъпала. Според археолозите в далечното минало двете скали са били свързани с арка и по нея се изкачвал жрецът, за да говори на своите съплеменници, или да извършва ритуалите си пред очите на всички. Еднакво видим от всички страни.

Запазени са и камъните, върху които са се извършвали възлияния. Тук е мястото да уточним, че траките са предавали в дарове на боговете си вино, вода и елей. Изгаряли са и благоуханни треви по време на своите ритуали.

Нещо, което правим и ние днес, когато посещаваме гробовете на своите близки – „преливаме“ с вино и вода. Вместо елей, палим свещ, която е восъчна и е един вид жертва в полза на душата на починалите. Горим тамян, за да прочистим домовете си, а в църквата оставяме босилек.

За омилостивяване на боговете, те пренасяли в жертва животни – най-често овце, кози и птици. Много рядко хора.

Днес ние правим същото, но го наричаме „курбан“. Ето от къде е тръгнало. Слава Богу не се налага да колим хора.

Още от времето на гетите комплексът е включвал и жилища, които са се помещавали в пещери над самото светилище. Те съществут до днес, възможно е в тях да са пребивавали и болни, които в продължение на дни са търсили изцеление в светилището. Ще ги откриете ако тръгнете по пътеката, която извежда от комплекса в посока върха на платото.

Покрай пътеката ще видите десетки парцалчета навързани по дърветата и оградата. Те се оставят за изцеление на духа и тялото, а са откъснати от дрехите на болните.

Една от пещерите

Това каменно ложе е служило за медитация, ако трябва да се изразим по съвременно. То е било ползвано за да може болният да се свърже с отвъдния свят и да потърси изцеление от своите предци, а защо не и директно от боговете си. Но обърнете внимание и на отвора в стената. Напълно възможно е това да е пещера – утроба и в определине дни в годината, в точен час, слънчев лъч да прониква до най-тъмното кътче на пещерата и по този начин бащата Слънце, да опложда майката Земя.

Определено има за какво да си мислим докато разглеждаме непонятните неща по пътя си към платото.

Може би от онова време до нас е достигнала и легендата, че мястото е обитавано от зли духове. И само праведен може да избоде очите им. Къде са очите им обаче? На стената на комплекса. За да избодете очите на лошите обаче ще трябва да изминете няколко метра със затворени очи и протегнати напред ръце с изпънати показалци. Това „упражнение“ ще отговори ина въпроса даи сте праведни, защото само праведен човек може да нацели двете дупки в камъка.

В съседство с „очите“ има и друго забавление или ритуал. Там е разположена дупка, а пред нея има много камъчета. Тук можете да си пожелаете нещо и ако оцелите дупката, а камъчето се задържи в нея, то ще се изпълни. Според местните след появата на Демир баба, тук се лекували жени от безплодие. И ако бездетка метне камъчето в дупката, а то остане там – то тя ще износи бебето си.

Туристите бяха наблюдавани внимателно от котка, която вероятно си живее в двора на тюрбето.

Християните също почитат мястото след траките. Според легендите освен древно тракийско селище, тук е имало прабългарско оброчище и след това православен манастир. 

Тюрбето в същност е гробницата на Демир баба.

Текето се почита от алевиите (известни и като алиани). Това е етнорелигиозна група сред мюсюлманите, които имат свои обичаи и вярвания. Те не използват установената мюсюлманска обредност, а почитат гробниците (тюрбета) на своите светци. Един от тях е Демир баба (Железният баща).

Няма точни исторически сведения за Демир баба. Според местните хора е живял в XVI в. Много легенди се разказват за неговата сила и чудесата, които е сътворил. Той носил железни обувки и само с няколко скока можел а се изкачи на платото, където все още личат останките от тракийския град Хелис.

В тюрбето е положен и ковчегът на Железния баща, пред който може да се отдава почит на светеца, като и тук се натъкнахме на задължителните дрехи и парцали, които бяха положени навсякъде. Личи, че почитта към личността му е доста голяма – показателно е, че върху тюрбето освен мюсюлманския символ с полумесец, дълго време е имало поставен и кръст.

Светецът е останал най-известен с това, че по време на продължителна суша, спасява местните хора, добитъка и реколтата им, като бръкнал в земята с ръката си и там се е появил извор и потекла река, която не пресъхвала никога. Изворът „Беш пармак“ или „Петте пръста“, може да се види в двора на ограденото светилище, като на този извор се приписват лечебни свойства и поверието е, че отпием ли от него, ще сме здрави, а за жените с репродуктивни проблеми, пък се твърди, че след отпиването на поне три глътки си решават проблемите и няма да имат проблем със зачеването.

Мястото е доста зловещо, поне такова е усещането на голяма част от хората, които са идвали тук.  

Някъде в близост има блато, а жабешкият хор допълнително създава усещането, че си попаднал в приказно приключение. Мистерията се допълва и от факта, че съществува предание за призрачен монах, който все още броди по тези места.

 Работното време на комплекса е от 8.00 до 20.00 ч. , за него не е необходимо записване.