Камбанен звън от православния храм ”Успение Богородично” и 12 топовни гърмежа ознаменуваха посрещането на иконата на Мъчениците от Батак, паднали посечени през 1876 г., които на 4 април 2011 г. бяха канонизирани от българския патриарх Максим в храма ”Св. Ал. Невски” за най-новите православни светци.

Точно в 18,30 ч. на 17 май 2011 г. от Капинчев мост в родния им родопски град потегли грандиозното литийно шествие, водено от негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, всички архиереи на Българската православна църква, над 300 свещеници, ученици от Пловдивската семинария, монахини.

Сред божиите люде бяха и представители на православни църкви по света – митрополит Теодор от Александрийската патриаршия, митрополит Павел от Вселенската, архимандрит Георгиос от Антиохийската патриаршия, митрополит Иларион от Московската, епископ Антоний от Сръбската, епископът на Гюргево Амбросий, представител на Румънската патриаршия, епископ Нектарий от Кипърската архиепископия, епископ Прокопий от Еладската архиепископия, Християнополският епископ Прокопий и епископ Григорий от Полша.

Иконата, изработена от пловдивския художник Мирослав Асенов, беше придружавана от гвардейци, а след нея вървяха тогавашните вицепремиер, военният министър, депутати, областният управител на Пазарджик, кметове на общини.

Излелият се над града дъжд не уплаши десетките хиляди батачани и гости от различни кътчета на страната, стекли се по централните улици, за да посрещнат светинята, която беше поставена на площад ”Освобождение” пред специално издигната за случая, тържествено украсена по православните канони сцена с надпис ”Свети мъченици баташки, молете Бога за нас!”.

Специално за иконата по поръчка на дядо владика– Пловдивския митрополит Николай беше изработен дърворезбен проскинитарий с позлата, върху която младите семинаристи поставиха светинята.

Междувременно художникът Мирослав Асенов беше поправил иконата на баташките светци, за да изглеждат автентично – мъжките и женските костюми на мъчениците са нарисувани с типичните за този край родопски дрехи, след като лично кметът на община Батак Петър Паунов му бе занесъл в Пловдивската митрополия оригиналните носии.

Минути преди да започне празничната вечерня неколцина свещеници пренесоха на ръце от църквата костница ”Света Неделя” рака – специалния саркофаг с мощите на загиналите батачани- светци.Седмици преди това бяха извадени от криптата в близо 200-годишната черква и след 5-часова служба, помазани със светена вода, елей и свето миро от дядо Николай.

„Доживяхме нашите близки, паднали посечени от отоманския ятаган, да бъдат обявени за светци”, коментира тогава батачанинът Георги Тошков, потомък на героите от славната Априлска епопея. Той разказа, че от неговия род се спасило 10-годишно момче, което останало живо под бездиханните тела на родителите си, затворени и убити в църквата.

След като касапницата утихнала, човек от Нова махала взел неговия родственик и го отвел нагоре в планината, в селото, където момчето живяло, докато възмъжало. Една вечер покровителят му и младият Тошков гледали от баирчинката светлините долу в котловината – там бил Батак, и мъжът го попитал иска ли да се върне.

Младежът не се поколебал и слязъл в родното си село, където създал семейство и продължил рода. В ония смутни времена именно селата над Батак, в които живеели българи, приютили оцелелите родопчани – най-вече осиротели деца, и ги отгледали.

Такъв е случаят с прапрадядото на сегашния кмет на общината Петър Паунов, който също бил отгледан в Нова махала. „Всеки батачанин има поне един-двама близки, убити по време на Априлското въстание, всяка къща – по един светец”, разказва Паунов и допълва, че не случайно Пловдивският владика Николай е казал, че Батак ще бъде вторият Йерусалим.

От тази година на всеки 17 май, в който Батак чества април 1876-а, вече са почитани и светците, тъй като денят влиза в църковния календар като Събор на Баташките Мъченици. За тях се отслужва и съборна архиерейска Божествена света литургия и се изчита житието им.