Двамата братя родени в Солун, развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи.  За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени апостоли на славяните. Те превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги – т.нар. Изборно евангелие,  Златоустовата литургия, Служебник,  части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език. 

Константин-Кирил Философ създава през 862 или 863 г. най-старата българска азбука – глаголицата. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Три години по-късно двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В края на IX в. двамата братя са канонизирани от църквата за светци.

През 1857 година започва редовното отбелязване на празника на Светите братя Кирил и Методий в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Първото честване е организирано от Найден Геров през 1851 г. в Пловдив. Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя Кирил и Методий, а на 24 май се отбелязва празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Днес имен ден празнуват носещите имената Кирил, Киро, Методи и производни на тях имена.