УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ И ГОСТИ  НА БРАЦИГОВО,

Годината е 1876, месецът април – една паметна дата в българската история, на която преди 145 години, един народ се вдига срещу цяла империя в името на едно – свободата. Героизмът, който нашите деди проявяват е несъизмерим и трудно може да бъде описан в едно патетично слово. За нас,  живеещите в забързания 21-ви век българи, е трудно да си представим това, което всъщност са направили тези хора, а може би не е и нужно.

Нужно е да разберем посланието, което те ни оставят чрез подвига си. С действията, с цялата енергия и патос, която влагат в подготовката на Въстанието, личности като Георги Бенковски, Васил Петлешков, Панайот Волов и много други ни показват, че когато човек вярва силно в нещо, той е способен да го постигне. Да, мнозина от тях не са се заблуждавали, че шепа народ може да победи цяла империя, но те не са го и искали. Тяхната цел е била друга – Европа, а и целият свят, най-после да разберат, че там на Балканите има един народ, който иска свободата си и е готов да жертва живота си за нея.

И те – обикновените люде преродили се в Апостоли го постигат! Само една година след кървавото потушаване на Априлското въстание, Русия обявява война на Османската империя, а през 1878 година на картата на Европа вече съществува и държавата България.

Преди 145 г., в този ден, Брацигово е преживяло най-трагичния и величав миг в своята история. Димът от сражението все още се е усещал във въздуха, силата на човешкия дух и наивната вяра, че петстотин души могат да разбият могъща империя, е крепяла предшествениците ни.

Апостолите Бенковски, Каблешков, Волов, Петлешков и много други не видяха възродена България. Но прокараха мост към Възкресението. Повярваха в бъдеще, което стана възможно след тяхната саможертва.

В онези толкова далечни и в същото време незабравими дни – това, което е обединило предците ни са били чисто човешките християнски ценности – вярата и добротата.

Вярата, че народ, който петстотин години е носил робските окови и не се е претопил, не може да загине, той е Божи народ и така превърнаха неуспеха на въстанието в следващо стъпало към свободата.

Добротата да протегнеш ръка и да помогнеш на оцелелите си събратя и сестри, да им дадеш от своя хляб, защото го имаш в повече, да споделиш дома си, защото техният е изгорял…

Към това ви призовавам и днес. Брациговци много добре знаят как се строят мостове. Да изградим моста между хората, като обърнем поглед към големите нравствени добродетели – човеколюбие, милосърдие и смирение.

Нека си пожелаем – те бъдат неделима част от нашата същност.

Само така житейският ни път ще бъде изпълнен с достойнство, а дните ни с благоденствие и оптимизъм.

Да бъдем силни и добри в мислите и делата си.

Да живее Брацигово!

Бог да пази България!

Честит Празник!

Надежда Казакова

Кмет на Община Брацигово